Въпреки някои амбициозни заложени цели в определени сектори (като дял на ВЕИ и енергийна ефективност), финалната версия на Интегрирания национален план за енергетика и климат (ИНПЕК) на България съдържа сериозни пропуски и недостатъци. Това каза Радостина Славкова, координатор „Енергия и климат“ в Екологично сдружение „За Земята“, в предаването "Чиста енергия" на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Вероника Денизова.

Тези недостатъци включват недостатъчна адекватност на политиките и мерките за постигане на целите, липса на добра финансова обосновка и отклоняване на средства към скъпи или недоказани технологии, наличие на субсидии за изкопаеми горива без крайна дата, пропуски в законодателната рамка, както и недостатъчно публично участие в процеса на разработване на плана. В резултат на тези опасения, Екологично сдружение „За Земята“ е подало жалба до Европейската комисия, сподели Славкова. 

"Интегрираните национални планове за енергетика и климат (ИНПЕК) са задължителни стратегически документи за всяка държава членка на ЕС, целящи принос към общоевропейските климатични цели до 2030 г. и постигане на климатична неутралност до 2050 г.,(...) като България подаде финалната си версия на 15 януари, със закъснение".

В някои области, като дял на възобновяемата енергия (ВЕИ) и енергийна ефективност (първично потребление), както и в секторите сгради, транспорт и отпадъци, България е заявила, че ще надхвърли минимално изискуемите цели. Например, целта за ВЕИ достига 53% до 2050 г., което е почти двойно увеличение спрямо предходната версия, изтъкна гостенката. 

Като основни пропуски и опасения на Екологично сдружение „За Земята“ събеседничката посочи недостатъчната амбиция и неадекватност на политиките и мерките. По думите й в някои сектори като земеползване и крайно потребление на енергия, целите не са на необходимото ниво, а и липсват ясни политики и мерки за постигане на амбициозните национални цели.

Друга слабост е и недостига на финансиране. Според Славкова липсва добра финансова обосновка и свързване на мерките с възможностите за финансиране. Има отклоняване на средства към скъпи или недоказани технологии с висок корупционен риск (напр. нови реактори в АЕЦ Козлодуй, търсене на петрол и газ в Черно море, технологии за улавяне и съхранение на CO2).

"България твърди, че няма субсидии за изкопаеми горива, но според комисията те съществуват и нямат крайна дата, като например подкрепа за морално остарели ТЕЦ-ове".

Има и пропуски в законодателната рамка, особено в областта на енергийните кооперативи, както и недостатъчно публично участие - кратки срокове за обсъждания, липса на ключово енергийно моделиране в ранните версии, което не осигурява пълноценно участие на обществеността. Отчетлива е и липсата на справедлив енергиен преход, подчерта Радостина Славкова.

Като препоръки за допълнителни мерки събеседничката посочи нетното измерване за ВЕИ, улесняване на финансирането за енергийни общности, целенасочена електрификация в транспорта и фокус върху железопътните превози, вместо международен пътен транспорт.

Според нея общи недостатъци в плановете на ЕС, които се наблюдават в много държави, са проблемите с публичното участие и детайлното финансиране. 

"Все още има възможност за корекции в българския план, особено в процеса на екологична оценка. (...) Комисията може да предприеме мерки след доклада за прогреса през март догодина".

По отношение на информираността на гражданите Славкова каза, че темата за ИНПЕК и енергийната трансформация все още не е достатъчно ясна за гражданите, което е проблем на властите, които не правят достатъчно разяснителни кампании.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Чиста енергия" може да гледате тук.

Още по темата

SVB: Енергийният въпрос е част от търговските сделки

Великобритания сключи инвестиционни сделки за нов АЕЦ на стойност 38 млрд. лири

Словакия ще купува повече руски газ след изключението от ЕС