Екстремните климатични явления забавят излизането на Гърция от въглищната индустрия

Планът на Гърция за постепенно излизане от въглищната индустрия е подложен на натиск, вследствие на климатичните промени, пише Politico.

Екстремните метеорологични условия, като невижданите горещини през това лято, се отразяват негативно на енергийните доставки в страната. През август правителството беше принудено да обяви съкращения, след като електроцентралите не успяха да отговорят на търсенето. По-рано тази година рекордният снеговалеж предизвика еднодневни прекъсвания на електрозахранването. Гръцкото правителство призова гърците да пестят повече енергия.

Подобни натоварвания върху електропреносната мрежа пораждат съмнения относно амбициозния план на Гърция за премахване на въглищните централи, които играят важна роля за адекватността на системата за производство на електроенергия. Според настоящите планове всички съществуващи въглищни централи трябва да бъдат спрени до 2023 г., като само една от тях, която в момента се строи, ще бъде оставена да работи до 2028 г., . 

Гърция бързо увеличава дела на вятърната и слънчевата енергия, които вече представляват почти една четвърт от общото производство. Очаква се процентът да се увеличи до 95% до 2050 г. Бързото спиране на централите, работещи с въглища, увеличава риска от прекъсвания, особено при извънредни ситуации, смятат някои експерти. Това е опасна перспектива, тъй като екстремното време става все по-често явление благодарение на изменението на климата.

Ако продължим постепенно да се отказваме от въглищата, това ще създаде проблеми с капацитета и „пропуски в системата“, заяви Манусос Манусакис, президент и главен изпълнителен директор на ADMIE, гръцкият оператор на преносна система.

Манусакис призова за внимателен преход „между епохата на лигнитни въглища и зелената епоха“, и добави, че е по-добре да бъдем „в безопасност, отколкото да съжаляваме“.

Електроцентралите са сред най-замърсяващите в ЕС и излиза твърде скъпо да продължават да работят. Лигнитните въглища представляват 45% от емисиите в страната. Правителството трябва да ги затвори, ако иска да постигне климатичните си цели.

„Това не е лесна задача, но е възможна“, каза Пантелис Капрос, професор по икономика на енергията в Националния технически университет в Атина и назначен от правителството да разработи механизъм за управление на адекватността на енергийната мрежа.

"Изменението на климата се случва много по-бързо, отколкото очаквахме."

Лигнитните въглищата и ефектът им върху околната среда

Лигнитните, най-мръсните и някога най-евтините въглища, помогнаха на Гърция да изгради следвоенната си икономика и захранват страната повече от 60 години. Лигнитните въглища обаче замърсяват и разходите растат бързо благодарение на все по-скъпите разрешителни в рамките на Системата за търговия с емисии на ЕС.

Употребата на лигнитни въглища в Гърция бележи драстичен спад от 49% през миналата година - от 26,6 милиона тона през 2019 г. на 13,6 милиона тона през 2020 г., според данни на Евростат. Това е тенденция, която се наблюдава в повечето страни в ЕС.

През пролетта гръцкият регулаторен орган по енергетика RAE реши окончателно да спре четири централи захранвани с лигнитни въглища - Kardia I-II и Amyntaio I-II с общ брутен номинален капацитет от 1200 мегавата, което представлява 27% от общия капацитет на лигнитни въглища в Гърция. Гръцката електроцентрала PPC се застъпи за ускоряване на постепенното прекратяване, като заяви, че инсталациите за лигнитни въглища представляват значителна финансова тежест за компанията - главно поради повишаването на цените на Европейската система за търговия с емисии.

Цената на изменението на климата за гръцката икономика също е мотивиращ фактор, като някои учени го наричат най-големият риск за националната сигурност на страната. Въздействието на затопляща се планета - от пожари до наводнения и повишаване на морското равнище - може да струва на Гърция повече от 700 милиарда евро до 2100 г., според проучване, проведено от Банката на Гърция. Сумата е двойно по-голяма от текущия национален дълг на страната. Въпреки че се очаква селското стопанство да бъде най-засегнатият сектор, туризмът и крайбрежните системи също ще усетят негативните последствия.

„Трябва да се отървем от въглищата възможно най-бързо“, каза Никос Мантарис, старши политически анализатор и партньор в неправителствената организация Green Tank.

Гръцката компания за електроенергия Public Power Corporation не може да си позволи увеличаване на разходите за въглерод, което означава, че разходите "в крайна сметка ще бъдат прехвърлени на гръцките потребители и на гръцката промишленост, които вече са неконкурентни в сравнение с останалите играчи в ЕС поради високите данъци и разходи", добави той, и призова за повече инвестиции във възобновяеми източници и съоръжения за съхранение на енергия.