В една трета от българските общини държавата е най-големият работодател. Това е знак за икономическа изолация и липса на частен бизнес. В тези случаи има нужда от реформа – или чрез обединяване на функции, или чрез административно сливане на самите общини. Това заяви на Адриан Николов, старши икономист в Института за пазарна икономика, в предаването „В развитие“ с водещ Антонио Костадинов.

Николов обясни, че идеята за сливане на общини не е нова, но става все по-релевантна предвид, че държавните разходи растат с бързо, без сериозна оптимизация нито в администрацията, нито в събираемостта на приходите.

„Говорим за средносрочна промяна, която може да се реализира в рамките на няколко години. Но е важно още сега да признаем нуждата от нея и да я подготвим аналитично и политически.“

Факторите

Според Закона за местното самоуправление се изисква новосъздадените общини да имат поне 6000 жители и положителна демографска тенденция. Но законът не предвижда какво се случва, когато вече съществуваща община падне под този праг.

Адриан Николов заяви, че в България в момента има 80-90 общини, които са под минимума от 6000 души, и още около 20, които са близо до него и имат отрицателен демографски тренд.

„Това означава, че до няколко години повече от една трета от общините у нас ще са под прага на жизнеспособност.“

А този проблем се допълва от прекалено раздут публичен сектор, а в някои общини има по един общински служител на по-малко от 50 души население, отбеляза икономиста.

„Държавата като работодател не е решение, а симптом“

В много от по-слабо развитите райони държавата вече е най-големият работодател и въпреки някои изключения – общини с големи енергийни предприятия или военни заводи, проблемът е в онези общини, където държавата е работодател само чрез администрацията и публичните услуги.

Обединяването на общини ще доведе до на свиване на административните разходи и натиска върху бюджета и ще освободи работна ръка за бизнеса и облекчи пазара на труда, особено в по-отдалечените региони.

Още по темата

Общини вдигат такса смет и данък сгради, но отговорно и предпазливо

Новият кабинет трябва да продължи инвестиционната програма за общините

Фискалната децентрализация крие опасности, но няма алтернатива

Пенсионните вноски и бюджет 2026

Икономистът от ИПИ определи вдигането на осигуровките и на пенсионната вноска с 2% като вече неизбежен резултат от липсата на фискална дисциплина.

„Още през пролетта беше ясно, че правителството няма да успее да балансира бюджета само чрез растеж на приходите, затова изтегля напред увеличението на пенсионната вноска през 2026 г.“

Според него това ще доведе до намаляване на разполагаемите доходи и натиск върху бизнеса, разрастване на сивата икономика и няма да покрие дефицита на пенсионния фонд.

„Това по никакъв начин няма да балансира бюджета. Дори оценките на самата администрация се очи, че при 11-12 милиарда дефицит на пенсионния фонд, вдигането на пенсионната вноска ще донесе не повече милиард лева. Останалите 10 трябва да продължават да са директно финансирани в държавния бюджет.“

Ще съкрати дигитализацията персонал в общинските администрации? Какви биха били ефектите от прогресивен данък и постоянното повишаване на минималната работна заплата? Целия разговор вижте във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.

Още по темата

Красен Станчев: "Лукойл" е най-големият риск за бюджет 2026

Д. Събев: Ако извърши нужните реформи, България спокойно ще избегне свръхдефицит

Бюджет 2026: Стимули за иновации и растеж, вместо нова тежест върху труда