Плановете на Байдън поставят целта на Парижкото споразумения на „поразително разстояние“

Климатичният план на новоизбрания президент на САЩ Джо Байдън би могъл да постави целта на Парижкото споразумение за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5°C "на поразително разстояние", смятат от The ​​Climate Action Tracker, предава CNN.

За да стигнат до там, САЩ трябва да постигнат обещанието на Байдън и да достигнат нулеви емисии на парникови газове до 2050 г.

Климатичната политика на новоизбрания президент включва инвестиция от 1,7 трилиона долара в чиста енергия и зелени работни места и призовава за прекратяване на субсидиите за изкопаеми горива и забрана за нови разрешителни за петрол и газ на обществени земи.

The Climate Action Tracker (CAT) - аналитична група, която проследява глобалните климатични действия на правителствата - установява, че ако бъде изпълнен, планът на Байдън ще намали емисиите на парникови газове с около 75 гигатона въглероден диоксид до 2050 г., понижавайки глобалното затопляне с 0,1°C до края на века. Но САЩ не могат да го направят сами.

За да се гарантира, че целта от 1,5°C е достижима, Китай трябва да се придържа към обещанието си да стане въглероден неутрален до 2060 г., а Европейският съюз, Япония и Южна Корея трябва да изпълнят ангажиментите си по отношение на климата, казват от CAT.

 „Това може да е исторически повратна точка: с избирането на Байдън Китай, САЩ, ЕС, Япония Южна Корея - две трети от световната икономика, допринасяща за над 50% от глобалните емисии на парникови газове - ще има нетни нулеви емисии на парникови газове до средата на века ", заяви Бил Хеър, главен изпълнителен директор на Climate Analytics, партньорска организация на CAT, в изявление.

„Тези ангажименти са много близки, ако не и в рамките на 1,5°C, което поставя Парижкото споразумение на поразително разстояние“, добавя той. 

Ако досегашните практики продължат да се прилагат, светът  ще се затопли с 2,7°C до края на века, прогнозират от CAT, което ще доведе до по-екстремни бури, горещи вълни, по-голямо покачване на морското равнище и, за много части на света, по-лоши суши и екстремни валежи.

Парижкото споразумение, пакт, подписан през 2016 г. от почти всички страни по света, се стреми да ограничи глобалното затопляне до доста под 2°C и в последствия да го ограничи до 1,5°C.

Още по темата

„Въглеродна неутралност“ е новото мото на борбата с изменението на климата

Южна Корея влиза в клуба на държавите, целящи въглеродна неутралност

Целта за въглеродна неутралност на Китай изисква истинска икономическа революция

Байдън се ангажира отново да се присъедини към Парижкото споразумение за климата, след като  президентът Доналд Тръмп извади САЩ от него, още  през първия си ден на поста, а след това чрез „голям дипломатически натиск“  ще се стреми да „повиши амбициите за климатичните цели на страните“.

Байдън пусна уебсайт през уикенда, който поставя изменението на климата като основен приоритет за неговата администрация.

Той изготви пътна карта за действие за възстановяване от Covid-19 с оглед на климата, която включва инвестиции в инфраструктура, автомобилната индустрия, транзит, енергийния сектор,  жилища, иновации, земеделие и опазване на околната среда и екологична справедливост.

САЩ са вторият по големина замърсител в света след Китай. Когато Тръмп обяви намерението си да се оттегли от Парижкото споразумение, той сигнализира на света, че Америка вече няма да води глобалната борба срещу изменението на климата - и подкопа усилията на други нации. При Тръмп десетки защити на околната среда бяха унищожени.

Други големи замърсители, като Европейския съюз и Китай, сигнализираха, че ще запълнят празнината. На общото събрание на ООН миналия месец китайският президент Си Дзинпин обяви, че Китай ще се опита да стане въглеродно неутрален до 2060 г. И през последните седмици Япония и Южна Корея се ангажираха да достигнат нулеви емисии до 2050 г.

От CAT заявиха, че САЩ се присъединяват към "вълна" от страни по света, които сега поддържат цел за нулеви емисии на парникови газове до средата на века или по-точно 127 държави, генериращи 63% от глобалните емисии.

„Какво могат да направят сега другите страни, освен да следват тази непреодолима тенденция към нетни нулеви емисии на парникови газове“, каза Никлас Хьоне от NewClimate Institute, партньорска организация CAT.

Групата за анализ на климата призна, че има "значителна несигурност" около техните оценки. Например, дали други страни ще последват примера и кои парникови газове са включени в обещанията - въглероден диоксид или всички емисии, които водят до затопляне на планетата.

Байдън също може да се изправи срещу сериозно противопоставяне на своите климатични цели от страна на опозиционните депутати и способността му да изпълни изцяло климатичния си план може да зависи от това коя партия контролира мнозинството в Сената.

Независимо от това, Хеър каза, че докато Байдън има много работа пред себе си, "той ще сърфира на нова вълна от глобални амбиции".

Експерти посочват, че САЩ сега могат да поемат подновена водеща роля в преговорите за климата и да използват влиянието си, за да окажат натиск върху други замърсяващи държави да засилят собствените си климатични амбиции.

Джонатан Пършинг, програмен директор по околна среда във фондация William and Flora Hewlett, който беше бившият специален пратеник за изменението на климата в Държавния департамент на САЩ по време на втория мандат на администрацията на Обама, заяви, че е „от съществено значение“ САЩ да са световен лидер в борбата срещу изменението на климата.

"За да станат отново надежден лидер, САЩ ще трябва да докажат, че прилагат тези вътрешни политики в областта на климата и да решат каква роля ще играят при обединяването на света около климатичните решения", каза той пред CNN миналия месец.

"Мисля, че правим това по много, много различни начини. Правим това, като участваме в програми за техническа помощ за развиващите се страни. Правим това, като създаваме важни съюзи около силни политически действия. Не е достатъчно само да кажа, че ви обещавам следните неща", отбеляза Пършинг.