МВФ се присъедини към Лагард и Пауъл в призивите правителствата да увеличат разходите

Международният валутен фонд заяви, че ще са необходими повече публични разходи за пълното икономическо възстановяване от коронавирусната пандемия, като се присъедини към централните банкери и финансовите лидери, които призовават правителствата да се разграничат за момента от опасенията за нарастващия дълг, съобщава Bloomberg.

Още по темата

Централните банки съветват правителствата да продължат да харчат

Фондът публикува в сряда най-детайлното си изследване за влиянието на пандемията върху публичните финанси. Той заяви, че глобалният правителствен дълг ще “отбележи безпрецедентен скок” през тази година, но това “не е най-незабавният риск". "Краткосрочният приоритет, вместо това, трябва да е избягването на преждевременното оттегляне на подкрепата”, смятат от МВФ.

Тези тревоги бяха отразени от централните банкери, които се включиха в годишната среща на фонда тази седмица. Гуверньорът на Европейската централна банка Кристин Лагард заяви, че най-голямото ѝ опасение е фискалната подкрепа за служителите и компаниите да не бъде оттеглена твърде внезапно.

Миналата седмица представителите на Федералния резерв на САЩ, начало с Джером Пауъл, изразиха подобни опасения относно американската икономика, тъй като преговорите за нови стимули в САЩ са в задънена улица от седмици насам. Според централните банкери техните инструменти, включително нов кръг от изкупуване на облигации, няма да са така ефективни, както правителствените разходи.

Съобщението от най-мощните централни банки е все по-ясно - има ограничения относно това, което монетарната политика може да постигне в краткосрочен план. Властите, отговарящи за фискалната политика, които могат да теглят заеми с рекордно ниски лихви и могат да използват по-удачни инструменти, за да осигурят бърз и целенасочен тласък - ще трябва да довършат работата.

Фискалната подкрепа нараства на фона на понижаващите се лихвени проценти. Графика: Bloomberg 

Пауъл и Лагард се обявиха против “мита за всемогъщите централни банки”, способни да решат всеки проблем в икономиката, заяви Пол Донован от UBS. “Те не могат винаги да решават птоблемите. Това не е кредитна криза. Намаляването на цената на кредита няма да стимулира икономиката”, добави той.  

Правителствата вече инжектираха 12 трилиона долара под формата на стимули, става ясно от изчисленията на МВФ, увеличавайки бюджетните си дефицити със средно по 9% от брутните им вътрешни продукти. Според оценките на фонда глобалният публичен дълг е напът да премине 100% от БВП за пръв път през 2022 г.