Япония финансира намаляване зависимостта си от китайските заводи

Износът на Япония отчита спад през юни с над 26% най-вече заради намаления износ на автомобили и авточасти

11:48 | 20 юли 2020
Обновен: 11:50 | 20 юли 2020
Автор: Стефимир Гроздев
Снимка: Qilai Shen/Bloomberg
Снимка: Qilai Shen/Bloomberg

Яонското правителство ще започне да субсидира някои компании да инвестират в заводи в Япония и Югоизточна Азия като част от усилията за намаляване на зависимостта от производството в Китай, съобщава Bloomberg.

57 компании, включително производителят на маски Iris Ohyama Inc. или Sharp Corp., ще получат общо 57,4 млрд. йени (536 млн. щатски долара) субсидии от правителството за инвестиране в производство в Япония, обяви Министерството на икономиката, търговията и индустрията в петък. Други 30 фирми ще получат средства за инвестиции във Виетнам, Мианмар, Тайланд и други страни от Югоизточна Азия, като не стават ясни подробности за сумата.

Премиерът на Япония Шиндзо Абе заяви през март, че страната трябва да върне производството си на своя територия или да го диверсифицира към други азиатски страни, за да се намали разчитането на която и да е страна, както това се правеше досега с Китай.

Плащанията по тази линия ще бъдат отделени от 243,5 милиарда йени, които правителството задели през април за намаляване на зависимостта от китайските вериги за доставки, като парите целят да помогнат на компаниите да прехвърлят заводите си обратно в страната или към други държави.

Решението на Япония е подобно на тайванска политика през 2019 г., която имаше за цел да върне инвестициите у дома от Китай. Засега никоя друга държава не е предприела конкретна политика за насърчаване на подобна промяна.

Китай е най-големият търговски партньор на Япония при нормални обстоятелства и японските компании имат големи инвестиции там. Избухването на пандемията от коронавирус навреди на тези икономически връзки, както и на имиджа на Китай в Япония. Правителството на премиера Абе от години се опитва да подобри отношенията с Китай след анти-японските бунтове през 2012 г., но пандемията и продължаващия териториален спор за острови и газови находища в Източнокитайско море подбиват тези усилия.

Междувременно стана ясно, че японският износ се свива най-много от 2009 г. насам. Износът на третата най-голяма икономика в света намалява в периода между януари и юни с 15.4% на годишна база до около 32.4 трлн. йени (261 млрд. евро), цитира официалните данни Die Zeit.

Това е най-лошият спад за полугодие след спада на износа с 22,8% през втората половина на 2009 г. вследствие на световната финансова криза. Поради въздействието на пандемията търсенето на японски автомобили и други промишлени стоки рязко намалява.

По данни на правителството японският износ на автомобили спада с 30,9%. Експортът на автомобилни части се понижава с 29% на годишна база.

Третата най-голяма световната икономика генерира търговски дефицит от 2,24 трлн. йени през първата половина на годината, най-големият дефицит след втората половина на 2014 г. Вносът на страната намалява с 11,6% до 34,6 трлн. йени.

Основната причина за продължаващата криза са слабите търговски отношения със САЩ. Износът към най-голямата световна икономика, която беше особено силно засегната от пандемията, се сви с 46,6%, като доставките на автомобили спаднаха рязко с 63,3%. Други експортни стоки като самолетни двигатели (-56%) и части за превозни средства (-58,3%), бяха далеч по-малко търсени в САЩ. За разлика от това, износът за Китай, най-важният търговски партньор на Япония, намалява само с 0,2%, а износът с ЕС намалява с 28.4%.

"Износът вероятно ще продължи да отслабва за момента", каза главният икономист в изследователския институт Norinchukin, Такеши Минами. Това може да "доведе до рязък ръст на фалити и загуба на работни места", предупреди той. Третата по големина икономика в света след САЩ и Китай може да се свие с 5,3% през тази година, сочи проучване на икономисти от Reuters. Това би бил най-големият спад поне от 1994 г. Икономистите очакват ръст от 3,3% за следващата година.

Само за юни износът на Япония намалява с 26.2% на годишна база при консенсусна прогноза за 24.9% най-вече заради спада в изнесените на автомобили и авточасти. Вносът се свива с 14.4%, което все пак надвишава очакванията за спад с 16.8%.