Предстои ли разединение в ЕЦБ след оттеглянето на Супер Марио?

Недоволството срещу политиката на Марио Драги нараства

09:32 | 28 септември 2019
Бъдещият гуверньор на ЕЦБ Кристин Лагард и настоящият ръководител на банката Марио Драги. Снимка:  Andreas Arnold/Bloomberg
Бъдещият гуверньор на ЕЦБ Кристин Лагард и настоящият ръководител на банката Марио Драги. Снимка: Andreas Arnold/Bloomberg

През последните 8 години Европейската централна банка приличаше много на "one-man show". Нейният гуверньор Марио Драги изглеждаше толкова доминантен, че инвеститорите бързо се научиха да приемат несъгласията като малко неудобство, което лесно може да се отстрани, пише Фернандо Джулиано в анализ за Bloomberg.

С оставащ по-малко от месец преди „Супер Марио“ да бъде заменен на поста, противоречивите гласове в Управителния съвет на институцията се множат и стават все по-силни. Въпросът е дали това е само малко отклонение преди Кристин Лагард да поеме поста през ноември, или е началото на новото нормално на една обзета от вътрешни противоречия централна банка.

Изявлението на Драги от 2012 г., че централната банка ще направи „всичко необходимо“, за да спаси еврото беше изненада за голяма част от членовете на Управителния ѝ съвет. Гуверньорът силно вярва, че банката трябва да бъде единна във всички съобщения, които отправя към обществото.

По време на заключителното си изслушване пред Европейския парламент тази седмица Драги повтори как за неговия 6-годишен мандат като ръководител на Италианската централна банка той никога не е изразил публично несъгласието си с което и да е решение, взето от ЕЦБ.

“Формата, в която разногласията стават известни, е много важна“, заяви Драги.

„Тази комуникация трябва да бъде водена внимателно, за да не се подкопава ефективността на нашите решения“, добави той.

Резултатът сред решението на ЕЦБ този месец да поднови количествените облекчения обаче нямаше нищо общо. Клаас Кнот, който ръководи Холандската централна банка, предприе много необичайна стъпка, публикувайки бележка с обяснение на несъгласието си с ЕЦБ на сайта на националната централна банка. По-късно той заяви, че Управителният съвет на ЕЦБ е бил наясно с намеренията му.

„Имаше широк консенсус, че е по-добре да бъдем прозрачни относно това, отколкото да го оставим да се развива на базата на анонимни слухове в пресата“, посочи Кнот пред Telegraaf.

“Опитът ни е научил, че подобни различия в мнението никога не остават зад затворени врати”, добави той.

По-рано този месец представителят на Германия в ЕЦБ Сабине Лаутеншлагер неочаквано подаде оставка, повече от две години преди изтичането на мандата ѝ, заради несъгласие с последното решение на Драги за въвеждане на нови стимули.

Лаутеншлагер беше един от най-силните противници на решението на Управителния съвет този месец да възобнови покупките на облигации, заедно с намаляването на лихвите, за да съживи растежа и инфлацията в еврозоната.

Тя ще напусне мястото си в 6-членния изпълнителен съвет на ЕЦБ на 31 октомври – денят, в който Драги ще предаде поста си на Кристин Лагард.

Ръководителят на Бундесбанк Йенс Вейдман използва Bild, най-продаваният германски таблоид, докато гуверньорите на централните банки във Франция и Австрия също изразиха несъгласието си. Други, включително ръководителят на Финландската централна банка Оли Рен, подкрепиха публично решението на Драги.

Някои от критиките ясно показаха желание за отмъщение към мъжа, който често избираше да ръководи ЕЦБ в пълна изолация. Така че те лесно биха могли да бъдат заличени, след като новият гуверньор застане на поста.

Основното опасение е, че след като Драги се оттегли от поста си, ЕЦБ ще бъде погълната от безкрайни публични спорове. Това би значело сериозни щети във време, когато еврозоната се нуждае от пълната сила на централната банка (както и фискалната подкрепа на някои правителства), за да се справи с ускоряващото се забавяне.