Нобелов лауреат за мир: Иран използва екзекуциите като „инструмент за репресии“

След ударите на САЩ и Израел режимът в Техеран разширява репресиите под претекст за сигурност, като включително депортира етнически малцинства

7 December 2025 | 16:30
Автор: Bloomberg News
Редактор: Волен Чилов
Снимка: Bloomberg L.P.
Снимка: Bloomberg L.P.
  • Нобеловата лауреатка Наржес Мохамади предупреждава, че репресиите в Иран се засилват, включително ръст в екзекуциите и арестите на активисти.
  • Режимът използва конфликта със САЩ и Израел и вътрешните кризи като оправдание за „вълна от репресии“, насочена и срещу етнически малцинства и афганистански бежанци.
  • Мохамади подчертава, че движението „Жена, живот, свобода“ остава заплаха за легитимността на режима и призовава за глобална солидарност срещу системния „полов апартейд“.

Водещ ирански активист за човешки права и лауреат на Нобелова награда заяви, че държавните репресии в Ислямската република се влошават, тъй като страната е изправена пред множество кризи, включително регионална изолация и влошаващо се икономическо състояние.

Наржес Мохамади, която спечели Нобелова награда за мир през 2023 г., докато излежаваше присъда в печално известния затвор „Евин“ в Техеран, заяви, че активисти, учители и академици все по-често стават мишена на държавата, която използва смъртното наказание като „инструмент за репресия“.

„Екзекуциите на политически затворници са се увеличили невероятно и това се прави единствено с цел да се оправдае репресията, да се породи ужас и терор и да се контролира населението на Иран“, заяви тя в интервю за Bloomberg.

Мохамади, на 53 години, е известна в Иран с това, че защитава правата на жените и критикува религиозната политическа система, която управлява страната.

От Техеран, където присъдата ѝ е отложена по медицински причини, тя обвини Ислямската република, ръководена от духовния лидер и върховен водач аятолах Али Хаменеи, че налага система на „полов апартейд“ чрез закони, които дискриминират жените.

Те включват мерки, които ограничават независимостта на жените и ги принуждават да се съобразяват с ислямските правила за облекло.

Мохамади получи Нобеловата награда година след избухването на антиправителствени протести в Иран в отговор на смъртта в ареста на 22-годишната Махса Амини, която беше арестувана за предполагаемо нарушение на строгите правила за облекло.

„Вълна от репресии“ след американско-израелските удари

Думите на Мохамади за авторитаризма се подкрепят от назначените от ООН следователи по правата на човека, които на 31 октомври заявиха, че след 12-дневните въздушни удари на Израел и САЩ през юни е имало „вълна от репресии“ от страна на иранските лидери, включително скок в екзекуциите до най-високото ниво за десетилетие.

Репресиите идват в момент, в който иранското ръководство е изправено пред множество предизвикателства, включително последиците от този конфликт и икономическа криза, която задълбочава бедността в страната с население от 92 милиона души.

През септември ООН наложи отново строги санкции на страната, позовавайки се на ограниченото сътрудничество на Иран с международните наблюдатели на ядрената му програма, което допринесе за икономическите затруднения и международната изолация. 

„Ислямската република използва всеки инцидент, за да оправдае репресиите срещу собствения си народ“, каза Мохамади. Тя добави, че съдебната власт е използвала конфликта с Израел като претекст за задържането на десетки хора, много от които са обвинени в шпионаж. 

Етническа депортация

През септември Amnesty International съобщи, че през тази година в Иран са екзекутирани над 1000 души, включително политически затворници и голям брой хора от маргинализирани етнически групи, сред които кюрди, афганци и ирански белуджи.

Иран започна кампания за депортиране на над 3 милиона афганистански бежанци в страната, някои от които според властите са подпомагали израелските въздушни удари.

Според Amnesty International, след войната с Израел са екзекутирани най-малко десет мъже, включително осем, обвинени в шпионаж в полза на Израел.  

Иранската съдебна система публикува избирателно информация за екзекуциите, като често съобщава само за високопоставени криминални дела или такива, свързани с шпионаж или въпроси на националната сигурност.

Мохамади, инженер по образование, която е работила и като журналист, е прекарала общо 10 години в затвора, включително 135 дни в изолация, твърдят адвокатите й. Тя е получавала смъртни заплахи от групи, свързани с държавата, заявиха адвокатите й.

Тя продължава да бъде политически активна и е съветник в One Young World, организация, която подкрепя млади лидери.

Жена, живот, свобода

Бунтът от 2022 г. след смъртта на Амини, известен като протестите „Жена, живот, свобода“, беше най-мащабният и най-насилственият в Иран от революцията през 1979 г., която свали шаха и доведе до установяването на Ислямската република и нейната религиозна конституция.

Според правозащитни групи стотици хора са били убити от силите за сигурност по време на демонстрациите, което предизвика вълна от държавни екзекуции, шокирала обществеността.

Политическата система на страната е строго контролирана от десетилетия и се доминира предимно от мъже, които силно подкрепят теократичната система и използването на задължителен религиозен дрескод.

Но Мохамади заяви, че движението „Жена, живот, свобода“, което беше водено предимно от жени и млади хора, оказва дълбоко влияние върху иранското общество и сериозно подкопава авторитета на Ислямската република, което води до срив на нейната политическа легитимност.

Битката за женски права продължава

Иранският президент Масуд Пезешкиан критикува нов закон за по-строго ограничаване на правата на жените в края на миналата година, а покривалата за глава станаха по-малко разпространени в някои части на големите градове в Иран, особено в търговските квартали и богатите райони на Техеран.

Но Мохамади заяви, че битката далеч не е приключила.

„Нищо от това не означава, че Ислямската република доброволно е отстъпила от законите срещу жените или е направила каквито и да било отстъпки пред обществото или жените“, каза тя. „Ислямската република е тиранична теокрация, по своята същност враждебна към жените – система, която не може да бъде реформирана и е изключително дисфункционална.“

„Нуждаем се от международно единство и широка глобална солидарност, за да се борим с нарушенията на правата на жените“, добави тя. „Това са съществените, неизбежни първи стъпки за постигане на устойчив мир, задълбочаване и разпространение на демокрацията и гарантиране на свобода и равенство в целия свят.“