Макрон преназначава Себастиен Льокорню за министър-председател на Франция

Новото правителство ще продължи да се сблъсква със същия фрагментиран и все по-поляризиран парламент

11 October 2025 | 11:00
Обновен: 11 October 2025 | 11:07
Автор: Сами Адгирни, Уилям Хоробин
Редактор: Галина Маринова
Снимка: Bloomberg LP
Снимка: Bloomberg LP
  • Повторното назначаване на Себастиен Льокорню – което той заяви, че е приел „от дълг“ – следва седмица на трескави преговори в Париж
  • Преназначеният премиер е изправен пред труден път, тъй като долната камара на парламента е разделена на дълбоко антагонистични блокове
  • Всички партии имат мотив да се позиционират за решаващите президентски избори през 2027 г., вместо да правят компромиси

Президентът Еманюел Макрон преназначи Себастиен Льокорню за министър-председател на Франция, давайки на центристкия си съюзник още един шанс да сформира ново правителство и да прокара бюджета през раздробен парламент.

Льокорню трябва да предложи бюджет за 2026 г. в понеделник, за да може законодателството да бъде прието до края на годината чрез нормалния процес. В противен случай Националното събрание може да се наложи да приеме спешен закон, за да запази финансирането на правителството.

Последен опит

Повторното назначаване е последният опит да се намери политически баланс, за да се предотврати сривът на следващото правителство, което вероятно би направило неизбежни предсрочните избори и би довело до нов период на политическа нестабилност.

„Трябва да сложим край на тази политическа криза, която изнервя френския народ, и на тази нестабилност, която вреди на имиджа и интересите на Франция“, заяви Льокорню в изявление в социалните медии в петък вечерта.

Неуспехът да се сформира кабинет и да се приеме бюджет би означавал, че Макрон ще трябва или да свика парламентарни избори, или да избере още един министър-председател, или да подаде оставка – нещо, което той вече е отхвърлил.

Повторното назначаване на Льокорню – което той заяви, че е приел „от дълг“ – следва седмица на трескави преговори в Париж, след като той неочаквано подаде оставка като министър-председател в понеделник, обвинявайки непреклонността на политическите групи в Националното събрание. Оставката дойде по-малко от 24 часа, след като Макрон назначи ново правителство, съставено от лоялни центристи, игнорирайки заплахите от опозиционните партии, които го предупредиха да не назначава правителство на приемствеността.

Труден път

Преназначеният премиер е изправен пред труден път, тъй като долната камара на парламента е разделена на дълбоко антагонистични блокове. Всички партии имат мотив да се позиционират за решаващите президентски избори през 2027 г., вместо да правят компромиси.

„Новото правителство ще продължи да се сблъсква със същия фрагментиран и все по-поляризиран парламент,“ казват Жан Далбар, Антонио Барозо и Симона Деле Киайе в свой анализ за Bloomberg Economics.

„Всички амбиции са легитимни и полезни, но тези, които се присъединяват към правителството, трябва да се ангажират да се откажат от амбициите си за президентските избори през 2027 г.“, заяви Льокорню.

За да има шанс за политическа стабилност, Льокорню трябва да сключи споразумения, които да обхващат както центристките републиканци, които се присъединиха към предишните кабинети, така и центристките социалисти, които досега отказваха. Опозицията между тези партии определяше френската политика в продължение на десетилетия преди Макрон и неговото центристко движение и все още е трудно да се съберат двете страни.

"Карт бланш"

За да се справи с предизвикателствата, Макрон е дал на Льокорню „карт бланш“, според президентски съветник.

Премиерът също трябва да запази подкрепата на остатъците от центристкия блок, който беше подкопан от злощастния залог на Макрон за предсрочни избори миналата година. Междувременно крайната левица и крайната десница на Марин льо Пен заявиха през последните дни, че ще се опитат да свалят всеки кабинет, който се сформира, за да предизвика избори.

Macron Reappoints
Френската политика разтърсва пазарите на облигации | Нестабилността е повишила разходите по заемите в сравнение с другите страни

Джордан Бардела, лидерът на крайното дясно Национално обединение на Льо Пен, написа в социалните медии след обявяването, че повторното назначаване на Льокорню е „лоша шега“ и „унижение“ за френския народ.

„Националното обединение, разбира се, незабавно ще осъди този екип без бъдеще, чиято единствена причина за съществуване е страхът от разпадане, тоест от народа“, заяви Бардела.

Бюджетни затруднения

Без мнозинство в парламента през последната година министрите се борят да се справят с бюджетни затруднения, които оставиха Франция с най-големия дефицит в еврозоната. Комбинацията от политически и фискални рискове уплаши инвеститорите, което доведе до разпродажба на френски активи и повиши разходите по заемите.

Разликата между доходността на 10-годишните френски и германски облигации – ключов показател за риска – се е увеличила до над 80 базисни пункта от нивото от 65 през август и 43 преди Макрон да обяви избори през 2024 г.

В краткосрочен план основният приоритет на Льокорню е да предложи на парламента бюджет за 2026 г., за да се даде възможност за 70-дневния срок за обсъждане, заложен във френската конституция.

Без бюджет

Ако нормалният бюджетен процес бъде провален, Франция може да прибегне до спешно законодателство през януари, за да избегне спиране на работата на държавната администрация, но дългосрочните последствия от такава стъпка са неясни. Политическите съветници също изпратиха бележки в петък относно начините за по-бързото приемане на части от бюджета и други възможни решения.

Macron Reappoints
Неизпълнените бюджетни обещания на Франция | Правителствата на Макрон не са постигнали целите за дефицита

Льокорню по-рано предупреди, че ако бюджетът не бъде приет, дефицитът ще се увеличи до около 6% от икономическия продукт през 2026 г., спрямо очакваните 5,4% през тази година.

За бюджета премиерът трябва да направи компромис с исканията за по-малко затягане на коланите от страна на законодателите, от които зависи, за да остане на власт. Социалистите гласуваха за свалянето на бившия премиер Франсоа Байру заради плана му да намали дефицита до 4,6% от икономиката през следващата година, докато Льокорню предупреди, че е заложен авторитетът на Франция пред пазарите и целта не трябва да надвишава 5%.

Компромисите

Премиерът трябва да се съобрази и с исканията на социалистите да наложи данък върху богатството и да отмени закона за пенсиите на Макрон от 2023 г., който повиши минималната възраст за пенсиониране. В парламента, в който нито една партия няма мнозинство, депутатите от групата имат огромно влияние, тъй като тяхното въздържане при гласуването на вота на недоверие може да позволи приемането на законопроекти.

В изявление в петък, преди назначаването на Льокорню, лидерът на социалистите Оливие Фор заяви, че партията му ще реши дали да гласува за сваляне на новото правителство, след като се запознае с политиките му.

„Ако не е възможно да се промени бюджетът, ако всички въпроси не са на масата, разбира се, че няма да имаме друг избор, освен да гласуваме недоверие“, каза Фор. „Не искаме хаос, не търсим разпускане на парламента на всяка цена, но и не се страхуваме от това.“