Европа се готви да отпише милиарди евро от блокирани газови активи

Европейските държави опитват да намерят решения какво да правят с десетките хиляди километри газопроводи, които скоро ще са ненужни

13:16 | 7 май 2024
Автор: Петра Зорге и Присила Рока
Снимка: Bloomberg
Снимка: Bloomberg

През последните четири години баварският град Аугсбург предупреждава собствениците на жилища, че доставките на газ могат да бъдат прекратени до 2030 г., тъй като изкопаемите горива постепенно се премахват.

Това е грубо послание за вероятно неизмеримото въздействие на отказването от природен газ в Европа. Домакинствата не само ще трябва да намерят какво да правят вече излишните газови бойлери, но и тези, които не могат да си позволят да инсталират термопомпи или не са свързани към централни отоплителни системи, могат да бъдат обременени с по-високи сметки, тъй като мрежовите оператори прехвърлят разходите към намаляващ кръг клиенти.

„Искахме да предупредим нашите клиенти отрано, че трябва да помислят внимателно дали да направят инвестиция в газов бойлер сега“, каза Улрих Ленгле, директор продажби в мрежовия оператор на Аугсбург.

Предизвикателството за германското правителство се простира и до предлагането, тъй като повече от 700 мрежови оператора в страната рискуват да останат с блокирани разпределителни активи на стойност до 270 милиарда евро.

„Има значителни разходи, свързани с излизането от разпределителната мрежа“, каза Георг Захман, базиран в Берлин старши сътрудник в мозъчния тръст Bruegel. „Ако компаниите вече не могат да възстановят тези разходи от тарифите, това на практика е загубена инвестиция.“

Дебатът в Германия следва разпоредба в газовия пакет на Европейския съюз, която изисква от операторите на големи мрежи да предоставят информация за инфраструктура, която може да бъде изведена от експлоатация. Европейската комисия казва, че това отчасти е за да се избегнат блокирани активи в европейската мрежа с повече от 200 000 километра основни преносни тръбопроводи, плюс разпределителна система над 2 милиона километра.

Но реалността е, че на много европейски нации им е трудно да обмислят скорошно отказване от горивото. Например Полша и Чешката република все още инвестират в нова газова инфраструктура, за да откажат икономиките си от производството на енергия от въглища.

Дори в Германия има противоречия: въпреки натиска да се откаже от изкопаемите горива, страната увеличи инвестициите за внос на втечнен природен газ, след като Русия ограничи потоците по тръбопроводи. Освен това е подписала 15-годишна сделка с Катар за внос на суперохладено гориво.

Амортизация на тръбопроводи

Но, както показват писмата до домакинствата в Аугсбург, има всеобхватна промяна към чисти енергии, подчертавайки цената на извеждането от експлоатация на стареещите газови мрежи. Тези тръбопроводи имат период на амортизация от 50 години, което дава на компаниите за комуналните услуги малко време за работа, тъй като Берлин цели нетна нула до 2045 г. - пет години преди останалата част от ЕС.

По-големите тръбопроводи могат да бъдат преоборудвани за транспортиране на по-чисти горива като водород и биогаз. Това обаче е малко вероятно да бъде опция за по-малките разпределителни линии, които се свързват с домовете, предвид опасенията за сигурността и цените на водорода.

„Много мрежови оператори вече ни казаха, че имат проблем с това как могат да печелят отново от своите активи“, каза Клаус Мюлер, президент на германския енергиен регулатор. Агенцията предложи компаниите да започнат да прехвърлят по-високи такси за мрежата на потребителите, за да разпределят амортизационните разходи за две десетилетия.

Асоциацията на местните комунални услуги в страната изчислява, че около 70% от активите вече няма да са необходими.

Централно парно

За да запълни празнината, оставена от газа, най-голямата икономика в Европа има за цел да утрои мрежите за централно отопление, които доставят топла вода на домовете до 2045 г. Това, което все още не е решено, е кой плаща за това разширяване: градовете искат федералното правителство да увеличи финансирането си десетократно, заявявайки, че са необходими 3 милиарда евро годишно до 2035 г., за да се спазят по-строгите правила за декарбонизиране на тези мрежи.

Някои клиенти са напреднали в подготовката си за прехода, като университетската болница в Аугсбург вече използва централно отопление и енергия от собствената си инсталация за биомаса. Освен това планира да се премести на нов обект през 2038 г., който ще работи изцяло без изкопаеми горива.

„Ето защо ние сме много спокойни по отношение на дискусията за постепенното премахване на газа“, каза Питър Сталица, ръководител на технологиите и строителството в болницата, която използва горивото само за производство на пара за целите на дезинфекцията и за почистване на големи кухненски прибори.

В Обединеното кралство дебатът за извеждането от експлоатация все още не е набрал скоровт, тъй като газът е необходим като преходно гориво, според Тони Балънс, главен директор по стратегията и регулирането в Cadent Gas Ltd., най-голямата дистрибуторска мрежа в страната. Изграждането на офшорни вятърни мощности и преносни системи, както и инвестициите в самата мрежа изглеждат като по-належащи проблеми, каза той. Около 85% от домовете във Великобритания използват газ.

„Не съм сигурен, че извеждането от експлоатация на газовата мрежа е нещо, което се очертава в следващите 10 години“, каза Балънс.

Обединеното кралство, което има мрежи на стойност най-малко 20 милиарда паунда (23 милиарда долара), също се отказа от някои от ангажиментите си за зелена енергия. Това вероятно ще удължи периода на значително търсене на газ, дори когато общото потребление спадне, според Майкъл Брадшоу, професор по глобална енергетика в Warwick Business School.

„Неотдавнашната криза накара правителството да се съсредоточи върху физическата сигурност на доставките, но това, за което трябва да започнат да мислят, е рискът от прехода“, каза Брадшоу. „Икономиката на поддържането на тази газова мрежа ще бъде предизвикана и по-малко потребители ще трябва да плащат цената за поддържане на системата.“

Пазарни сили

Други европейски държави, като Дания, също все още не желаят да отпишат своите газопроводи. За разлика от Германия, Дания – където две трети от домакинствата вече са свързани към топлофикационна мрежа – настоява да замени целия природен газ с биогаз до 2030 г. Това означава изграждане на нова инфраструктура за елиминиране на оставащите джобове на енергия от въглища.

Различните подходи и нива на неотложност към енергийния преход отчасти отразяват възприятията за бъдещата роля на природния газ и зелените газове в различните страни и сложността на собствеността върху мрежата. Германският дебат е по-напреднал и Захман от Bruegel твърди, че един по-организиран преход ще смекчи болката за най-бедните домакинства, като гарантира, че разходите са разпределени за по-дълъг период.

„Ако оставим извеждането от експлоатация или изключването на мрежата на чисто пазарни сили, тогава по същество богатите хора ще бъдат първите, които прекъсват връзката“, каза той. „Това няма как да стане.“