Китайският лидер Си Дзинпин прекара първата част от тази година в опити да играе ролята на глобален миротворец, предлагайки прекратяване на огъня в Украйна и помагайки на дългогодишните съперници Саудитска Арабия и Иран да постигнат дипломатическо примирие.
И все пак реакцията на неговото правителство на конфликта Израел-"Хамас" разкрива границите на способността на Си да донесе трайни решения на някои от най-неразрешимите сблъсъци в света. Подобно на предложението му за войната на Русия в Украйна, първоначалното изявление на Китай в неделя се опита да избегне назоваването на агресор и не успя да предложи конкретно предложение за незабавна помощ.
След като "Хамас" започна шокиращо нахлуване в Израел, убивайки стотици, китайското външно министерство повтори призива за независима палестинска държава, без да споменава атаките срещу цивилни. „Всички страни“ трябва да действат сдържано, според изявлението от два абзаца, в което не се споменава "Хамас" по име. По-късно министерството каза, че е „приятел и на двете“ страни и че е „натъжено“ от жертвите.
Израел отвърна, като Ювал Вакс - заместник-ръководител на мисията на нацията в Пекин - каза, че провалът на Китай да осъди насилието, докато "терористите държат деца", е жалко от страна с приятелски връзки с Израел.
Лидерът на мнозинството в Сената на САЩ Чък Шумър в понеделник се изправи директно срещу Си относно позицията на Пекин, като каза на китайския лидер на рядка среща, че е „разочарован“, че азиатската нация не показва „никаква симпатия“ към израелския народ. Си не обърна внимание на тези критики, а само каза публично по време на среща с Шумер: „Имаме хиляди причини да подобрим отношенията между САЩ и Китай и няма причина да ги влошим“.
Според Рафаело Пантучи, старши научен сътрудник в Училището за международни изследвания "С. Раджаратнам" в Сингапур, атаките срещу Израел от въоръжената групировка "Хамас" поставиха Си в „неудобен момент“.
„Пекин започна да се представя като глобален играч“, каза той. „Бихте очаквали от тях да предложат някои идеи или мисли за това как да се разреши тази ситуация, но въпреки това не ги виждаме наистина да предлагат нещо.“
Мирен играч
Си за първи път влезе в мирния процес в Близкия изток през март, когато си приписа разведряването между Иран и Саудитска Арабия, след като предостави физическото място в Пекин за разговори на представители от двете страни. Тази сделка дойде малко след като Си се срещна с престолонаследника Мохамед бин Салман в Саудитска Арабия и проведе разговори с иранския лидер Ебрахим Раиси.
Въпреки че имаше широко разпространен скептицизъм, че пактът ще издържи, и относно степента на посредничество на Пекин в сделката, неговото съществуване накара Вашингтон да забележи, че Близкият изток има алтернативни дипломатически партньори.
Китайският лидер последва тази победа, като прие президента на Палестинската автономия Махмуд Абас в Пекин през юни, като каза, че е готов да „играе активна роля“ в разрешаването на конфликта. Очакванията, че Си може да играе роля в мирните преговори, които са в застой от 2014 г., бяха подкрепени от последващи съобщения, че израелският премиер Бенямин Нетаняху планира първото си пътуване до Китай от шест години.
Ангажиментът на Си в Близкия изток му даде поле за изява като глобален държавник, тъй като китайският лидер беше изправен пред натиск от страна на САЩ, защото не осъди войната на Русия и предостави на Москва дипломатически и икономически подслон. Позиционният документ на Китай от 12 точки за прекратяване на войната беше критикуван от Украйна и западните демокрации за предоставяне на териториални придобивки на Русия.
Усилията на Китай върху дипломацията в Близкия изток работеха за „компенсиране на натиска върху неговото бездействие спрямо Украйна-Русия“, според Уен-Ти Сун, нерезидентен сътрудник в Global China Hub на Атлантическия съвет.
Неотдавнашните действия на Пекин в Близкия изток, макар и ограничени, също предоставиха на арабските лидери известна сила за преговори срещу Вашингтон, като същевременно дадоха на Китай дипломатически тласък, каза Сун. „Но в края на краищата, Близкият изток гледа към Вашингтон, а не към Пекин“, добави той.
Администрацията на президента Джо Байдън вече изпрати първия транш от пакета за помощ за сигурността на Израел, като предстои още помощ. Освен това САЩ заявиха в понеделник, че искат да продължат с усилията си за нормализиране на връзките между Саудитска Арабия и Израел, което разпали напрежението в Близкия изток.
Балансиращи връзки
Китай има причини да балансира отношенията си от двете страни в конфликта, като двустранната търговия на Пекин с Израел възлиза на около 22,1 милиарда долара миналата година, според данни на Международния валутен фонд. Повече от половината от износа на Израел за Китай са електрически компоненти, включително микрочипове, според доклад от юни на Института за изследване на националната сигурност към Университета в Тел Авив.
Тази търговия с Израел е от решаващо значение, тъй като САЩ настояват партньорите си да наложат ограничения върху достъпа на Пекин до авангардни технологии. Intel Corp. се отказа от сделка за 5,4 милиарда долара през август за придобиване на израелската Tower Semiconductor Ltd., след като не успя да спечели навреме одобрението на китайските регулаторни органи, тъй като нарастващото геополитическо напрежение забавя този процес.
Опитите на Си да се противопостави на ограниченията на САЩ го карат да прегръща все повече нациите от Близкия изток. През август той ръководи разширяването на блока БРИКС, за да включи Саудитска Арабия, Иран, Египет и Обединените арабски емирства. Месец преди това Китай обяви, че Иран - нация, страдаща от санкциите на САЩ - ще се присъедини към Шанхайската организация за сътрудничество.
Решението на Китай да пропусне назоваването на "Хамас", която е подкрепена от Техеран, като агресор в отговор на насилието през уикенда изпрати послание до „Иран и други авторитарни режими в региона, че Китай признава техните регионални интереси“, каза Мърси Куо, геополитически съветник по риска в Pamir, глобална консултантска компания по риска във Вашингтон.
„Китай по същество търси възможности да създаде имидж на миротворец, но няма намерение да го опетни със сложността и превратностите на миротворчеството в Близкия изток“, добави тя.
Лидерите на нациите от Глбалния юг, включително от арабския свят, са готови да се срещнат в Пекин следващата седмица за водещия форум на Си „Един пояс, един път“. Конфликтът Израел-"Хамас", който разбуни цените на петрола и пазарите, вероятно ще оцвети разговора на събитието, на което ще присъства и руският президент Владимир Путин.
Позицията на неутралитет на Китай може да помогне тези разговори да станат малко по-гладки. Но може също така просто да отразява една проста реалност: Пекин знае, че има ограничена способност да влияе на Израел.
„За разлика от Иран и Саудитска Арабия, където и двете страни бяха готови да отидат в Китай, за да постигнат обща цел“, каза Уилям Фигероа, асистент по история и теория на международните отношения в Университета в Гронинген. „Израел няма интерес и няма стимул да кани Пекин да посредничи при сключването на каквото и да е споразумение.“
В развитие – най-доброто от седмицата /п./
