Инфлационната криза пробива климатичния консенсус на Европа

През 2019 г., в разгара на ожесточени парламентарни битки за оформяне на условията за излизане на Великобритания от ЕС, Обединеното кралство стана първата страна, която прие закон за нетна нула до 2050 г. Законът беше приет без нито един глас против.

Единството не е трайно. Целта остава в сила, но премиерът Риши Сунак вижда климата като печеливша политическа битка в навечерието на изборите, които социологическите проучвания показват, че има вероятност да загуби. Неговото правителство се противопостави на разширяването на зона с ниско замърсяване в контролирания от лейбъристите Лондон и издаде 100 нови лиценза за проучване на нефт и газ, нещо, което опозиционният лидер Кийр Стармър обеща да спре.

Насърчавани от десните вестници, някои от неговите депутати от Консервативната партия искат да отидат по-далеч - например да се откажат от плана за постепенно премахване на новите автомобили с вътрешно горене през 2030 г. Те твърдят, че намаляването на емисиите е разход, който лишените от пари британци не могат да си позволят: най-високият процент на инфлация в Европа означава нарастване на сметките за комунални услуги и цените на храните, което оставя малко за скъпи електрически превозни средства или замяна на газови котли с термопомпи. Дори имаше призиви за референдум относно цялата идея за нетната нула.

„Ние се управляваме от съгласие и разходите за нетната нула рискуват това съгласие“, каза Джейкъб Рийс-Мог, депутат от Консервативната партия и бивш министър на енергетиката, който е говорител на най-дясното крило на партията. „Имаше съгласие, когато икономиките вървяха добре. Има много по-малко съгласие, когато икономиките страдат от инфлация.“

На срещата на върха на Г-20 в Ню Делхи Сунак каза, че потребителите не трябва да страдат от политиките за намаляване на емисиите. „Историята за нетната нула за мен не трябва да бъде история за това, че се отказвате от всичко и сметките ви се увеличават“, каза той, цитиран от вестник „Гардиън“.

Разплитащият се климатичен консенсус не е уникален за Великобритания. През юни 13 000 души се събраха в южногермански град, за да протестират срещу закона за забрана на газовите котли, проблем, който разтърси коалицията на Олаф Шолц, където партията на Зелените е партньор.

Държавите членки се противопоставят на части от така наречената Зелена сделка на ЕС, особено Франция, която е против по-строгите правила за емисиите на отработени газове, и Германия, която почти спря забраната за двигатели с вътрешно горене. Други лидери като министър-председателя на Белгия Александър Де Кроо призоваха за предпазливост относно въздействието, което бързият темп на политиките за намаляване на въглеродните емисии ще има върху индустрията. Холандската политика е разтърсена от съпротивата срещу плановете за ограничаване на емисиите от нейните ферми.

Проучванията показват, че повечето европейски гласоподаватели искат действия срещу изменението на климата, тъй като горещите вълни, горските пожари и наводненията правят въздействието на емисиите все по-ясно - но те не са склонни да поемат разходите за преминаване към по-малко замърсяващи технологии. За правителствата това означава да се борят с постигането на дългосрочни екологични цели, като същевременно не натоварват компаниите и физическите лица с предварителни разходи, тъй като като инфлацията продължава да изгаря портфейлите на хората.

„Грешката, допусната в няколко страни, е да забравите, че това е много голяма трансформация, която трябва да направите, и можете да успеете да я направя само ако я направите по социално справедлив начин“, каза Никлас Хьоне, професор по политика в областта на климата в германския университет Вагенинген и съосновател на NewClimate Institute.

Правителството на Германия иска да задели извънбюджетен фонд от 212 милиарда евро, за да помогне за финансирането на зеления преход, но не желае да приложи мерки, които биха засегнали домовете и навиците на избирателите. Страната не е склонна да намали своите 65 милиарда евро субсидии, които вредят на околната среда, като помагат на автомобилните производители в страната, тъй като включват възстановяването на данъци за пътуване до работното място и намаляването на данъците върху дизела или фирмените автопаркове. В рамките на коалицията също има съпротива срещу прилагането на по-строгите правила за енергийна ефективност на ЕС, което ще изисква много потребители на жилища да инвестират сериозно в обновяването им.

Германия сега смекчи забраната си за нови отоплителни системи с изкопаеми горива, които биха могли да допринесат значително за намаляване на емисиите в жилищния сектор. Правителството също отмени своите цели за централно отопление след силно лобиране от страна на комуналните услуги.

„Виждали сме това през годините - когато настъпи икономическа криза, опазването на климата е първото нещо, което става под въпрос“, каза Сузане Дрьоге, която ръководи отдела за опазване на климата и енергетиката във Федералната агенция по околна среда на Германия.

Обратно в Обединеното кралство, предстоят още решения, които ще покажат доколко политиците са готови да се откажат от целите, свързани с климата. Сунак смекчи де факто забраната за разработване на нови вятърни паркове на сушата, но беше критикуван от активистите за чиста енергия, че не е стигнал достатъчно далеч, като все още се изисква местно съгласие.

Миналата седмица търг на правителството на Обединеното кралство за офшорна вятърна енергия не успя да привлече никакви оферти, хвърляйки нови съмнения върху способността на страната да постигне целта си за нетна нула.

Неговият нов министър на енергетиката Клеър Коутиньо също ще трябва да реши дали да одобри противоречиво ново петролно находище край Шетландските острови, Роузбанк, и дали иска да продължи с плановете си за откриването на нова въглищна мина в Камбрия, въпреки текущите правни предизвикателства и протести. В края на миналата година правителството одобри планове за това, което ще бъде първата голяма въглищна мина от десетилетия.

След като Сунак се вкопчи в парламентарно място, което се прогнозираше да загуби през юли, докато подкрепата за торите падна с 20 пункта зад опозиционната Лейбъристка партия в националните проучвания, неговите помощници сега смятат, че да създават твърда разделителна линия по отношение на зелената политика, като наблягат на първоначалната цена на зелени инвестиции, е начинът да спечелят.

Правителството „се опитва да го превърне в проблем между себе си и лейбъристите“, каза Джес Ралстън, ръководител на енергетиката в Отдела за енергийно и климатично разузнаване (ECIU), базирана в Обединеното кралство организация с нестопанска цел. „Светът е по-фокусиран върху енергията през последните няколко месеца от всякога.“

Липсата на познаване на политиките за климата не помага, казва Ралстън. Според проучването на ECIU 97% от британците не знаят кога ще започне постепенното премахване на целевите газови котли, а 74% вярват, че спирането на автомобилите, задвижвани с бензин, е планирано да се случи по-рано, отколкото е случаят. Половината от хората също не осъзнават, че газовите котли произвеждат въглеродни емисии.

Лейбъристките стратези се притесняват, че Сунак ще свика общи избори през май следващата година, които да съвпаднат с изборите за кмет на Лондон, където Хан се сблъска с неприятна реакция за разширяване на зоната за таксуване за най-замърсяващите автомобили до предградията с кратко предизвестие. Опозиционните стратези вярват, че ако Сунак реши да направи това, зелените цели ще се превърнат в едно от основните политически бойни полета.

Но лейбъристите казват, че основната им зелена политика - план за харчене на милиарди за публично финансиране на инфраструктурни проекти за възобновяема енергия заедно с частни фирми - е съсредоточена върху икономическия растеж, инвестициите и възможностите за работа в цялата страна.

Те дават за пример Закона за намаляване на инфлацията на президента Джо Байдън, който заделя милиарди за инвестиции в климата, създаващи работни места, за вдъхновение за това каква може да бъде успешната зелена политика по отношение на изборите.

И не всички са на едно мнение в партията на Сунак. Някои посочват неотдавнашното решение на Tata Group да донесе завод за батерии за електрически автомобили на стойност £4 милиарда в Обединеното кралство вместо европейски конкуренти, което отчасти беше продиктувано от политика, забраняваща продажбите на нови бензинови и дизелови автомобили от 2030 г.

„Не само, че е дълбоко покровителствено към моите избиратели да се преструват, че не ги е грижа за околната среда, нетната нула е в основата на всяка работа в Тийсайд през идните десетилетия“, каза консервативният депутат и бивш министър Саймън Кларк в публикация в Twitter миналата седмица. „От икономическа и екологична гледна точка е жизненоважно да продъжаваме по същия начин.“

Още по темата

Екстремните метеорологични условия налагат препроектиране на най-натоварените летища в света

Екстремните горещини бързо се превръщат в заплаха за глобалната сигурност на горивата

Войната в Украйна и изменението на климата вещаят проблеми за Арктика

Латинска Америка е изправена пред главоблъсканица за изкопаемите си горива