ЕК намалява перспективите за еврозоната, като Германия затъва все по-дълбоко

Европейската комисия намали перспективите си за икономиката на еврозоната, прогнозирайки, че тази година тя ще бъде повлечена надолу от свиването в Германия.

Производството в 20-членния валутен блок ще нарасне с 0,8% през 2023 г. в сравнение с по-ранна прогноза за растеж от 1,1%, според актуализирани прогнози, публикувани в понеделник от изпълнителния орган на Европейския съюз. Прогнозата за следващата година беше намалена със същото ниво, до 1,3%.

Най-голямата икономика в региона до голяма степен е виновна. Германия, която се очакваше да расте през 2023 г., сега е изправена пред спад от 0,4%. Нидерландия отбеляза още по-сериозна ревизия надолу до 0,5% от 1,8%. Испания и Франция, в другия край на спектъра, са готови да помогнат за разширяването.

Инфлацията ще остане висока и няма да отстъпи към целта на Европейската централна банка от 2%. Тази година се очаква инфлацията да бъде 5,6%, малко по-ниско от предвиденото по-рано, но малко по-високо през 2024 г., при 2,9%.

Новите данни може да предизвикат опасения, че еврозоната е затънала в продължителен период на слаб растеж и инфлация над целевата стойност.

Те може също така да предложат вероятен вкус на собствената тримесечна перспектива на ЕЦБ, която трябва да бъде представена в четвъртък и ще помогне на служителите да определят дали да удължат или да паузират своя исторически период от повишения на лихвените проценти.

„Слабостта на вътрешното търсене, по-специално потреблението, показва, че високите и все още растящи потребителски цени за повечето стоки и услуги се отразяват тежко“, каза комисията. „По-слабият импулс на растеж в ЕС се очаква да продължи до 2024 г., а въздействието на строгата парична политика ще продължи да ограничава икономическата активност.“

Въпреки избягването на рецесията в резултат на атаката на Русия срещу Украйна, еврорегионът страда под тежестта на по-високите цени на енергията, скока в разходите за заеми и намаляващото търсене на експортни пазари като Китай.

Данните, публикувани миналата седмица, разкриха, че производството в блока почти не е нараснало през трите месеца до юни, ревизирано по-ниско поради слабите продажби в чужбина. Проучвания на мениджъри по покупки сочат трудно трето тримесечие, тъй като секторът на услугите в Европа следва производството в свиване.

Никъде подобни проблеми не се показват по-ярко, отколкото в Германия, която беше ударена главно от производствения спад. След като претърпя зимен спад, икономиката ѝ не успя да се разшири през второто тримесечие и може да се свие с 0,3% през третото, според прогноза от миналата седмица на института Кил.

Тъжната обстановка е в съзнанието на няколко служители на ЕЦБ, които казват, че е време да спрат силната кампания за затягане, която започнаха преди малко повече от година. Други обаче сигнализираха, че биха се чувствали комфортно с лека рецесия, ако това е необходимо, за да се върне инфлацията до 2%.

Инвеститорите „може би“ подценяват вероятността от 10-то поредно увеличение на лихвите, каза членът на Управителния съвет Клаас Нот пред Bloomberg миналата седмица.

„Затягането на паричната политика може да натежи върху икономическата активност по-силно от очакваното“, каза комисията. Но това „може също така да доведе до по-бърз спад на инфлацията, което би ускорило възстановяването на реалните доходи“.

Проучване на Bloomberg сред анализатори, публикувано по-рано в понеделник, разкри по-песимистична гледна точка към Комисията. Икономиката на еврозоната се очаква да нарасне с 0,6% през 2023 г. и с 0,8% през следващата година.

Още по темата

ЕЦБ се готви за лихвената пауза, която ще внесе разнообразие на пазара

Еврозоната почти не отбелязва ръст, като слабият износ добави натиск

Опасностите от стагфлация дебнат Европа, a пазарите гадаят за лихвите

Пропадналата валута на БРИКС и отслабеният ЕС означават по-силен долар