Арктика е новото място за НАТО и Русия да показват военните си мускули

Подводница се вие през фиорд в Норвегия заедно с британски транспортен кораб-амфибия, докато изтребители F-35 реват над главите им. Силите на НАТО са събрани за съвместно учение за отблъскване на симулирана инвазия, макар и такава, при която врагът изглежда всичко друго, но не и теоретичен.

Войната на президента Владимир Путин в Украйна може да бушува на хиляди километри на юг, но в отдалечената Арктика военните му действия се следят внимателно. Това е все по-важен регион за енергия, търговия и сигурност и регион, върху който Русия, САЩ, Китай и други се борят за по-голям контрол.

Разположението на ресурсите на морското дъно на Арктика не е добре картографирано, но оценките сочат, че регионът притежава около една четвърт от световните ресурси на петрол и природен газ, докато морските му пътища могат да спестят дни, ако не и седмици, от традиционните търговски корабни маршрути.

Москва разполага някои от най-важните си стратегически активи в региона, включително атакуващи подводници, способни да носят ядрено оръжие - и те могат да нараснат по важност, докато Путин се стреми с течение на времето да възстанови армията, силно изтощена от конфликта в Украйна.

В основата на ученията стои усещането, че независимо от случващото се в Украйна (където войските на Москва са затънали в мъчителна война на изтощение), държавите от НАТО се насочват към дългосрочен климат на конфронтация с Русия.

„Трябва да се справим с нация, която е показала както желание, така и способност да използва военна мощ по агресивен начин“, каза контраадмирал Рун Андерсен, началник на Кралския норвежки флот, на неотдавнашен слънчев, но мразовит ден на мостика на HMS Albion. „Това означава, че трябва да гледаме напред и да бъдем подготвени, както и да възпираме всякакви подобни действия срещу която и да е страна от НАТО – това важи както за този регион, така и за балтийските и други части от територията на НАТО.“

Повече от 20 000 войници от Обединеното кралство, САЩ, Нидерландия и шест други нации се борят с температури под нулата, лед и обилен сняг, за да помогнат на Норвегия, която във фиктивната военна игра е изправена пред ограничено нахлуване от север. 11-дневните учения са обучение на сили за оцеляване и действие в отдалечени арктически райони.

Тъй като Финландия и Швеция се стремят да се присъединят към алианса, това ще доведе до членство на седем от осемте арктически държави в НАТО. Това означава по-голяма колективна въздушна, морска и артилерийска мощ, както и територия с железопътни мрежи за транспортиране на войски и оборудване в случай на конфликт.

Този обединен фронт може също така да послужи за раздухване на наратива от Кремъл, че НАТО се стреми да го обкръжи, и да подтикне Русия да засили собственото си военно присъствие там - ако изтощаването от войната в Украйна го позволи.

„Ако Русия иска да бъде велика сила, ако Русия иска да има надеждно ядрено възпиране, ако Русия иска да контролира непосредствената среда за сигурност в Северна Европа, а също и в Арктика, тя трябва да има много голяма сигурност и военна позиция в Арктика“, каза Андреас Остхаген, старши изследовател в института "Фритьоф Нансен" в Норвегия. „Това няма да изчезне – вероятно просто ще се увеличи, след като Швеция и Финландия се присъединят към НАТО.“

Зона от особен интерес е пространството между Гренландия-Исландия-Великобритания, през която трябва да преминат руски кораби, за да имат достъп до Атлантическия океан. Веднъж стигнали там, силите на Путин биха могли потенциално да нарушат търговското корабоплаване или да прекъснат военните линии за доставки, чрез които САЩ да изпратят подкрепления в Европа. Саботирането на подводни трансатлантически кабели за данни може да причини широко разпространени щети.

Изглежда, че Путин иска да запази Русия видима в Арктика, въпреки че ресурсите му, особено сухопътните войски, са заети в кампанията в Украйна. През годините той отваря отново стари военни бази от съветската епоха и строи нови. Около две трети от корабите с ядрени двигатели на Русия, включително подводници с балистични ракети и подводници с ядрена ракети, са причислени към Северния флот, базиран на Колския полуостров в региона.

Най-краткият път до Северна Америка от Русия все още е над върха на планетата и новите хиперзвукови ракети на Москва ще изискват почти мигновено време за реакция от отбраната на Северна Америка, която се модернизира, казват военни експерти.

Миналата година руският президент разкри нова морска стратегия, обещавайки да защитава арктическите води „с всички средства“, включително с хиперзвукови ракетни системи „Циркон“. Министърът на отбраната Сергей Шойгу обяви планове да предостави на руските арктически войски около 500 модерни оръжейни системи и да осигури пълно радарно покритие на арктическото въздушно пространство, въпреки че не е ясно дали тези цели са били постигнати през 2022 г. Руското министерство на отбраната съобщи за редовни учения в Арктика миналата година, включващи едно през септември, когато войските се обучаваха за „защита на руски територии“.

В допълнение към защитата на стратегическите си активи, фокусът на Русия в Арктика е, както на другите нации, върху запазването на икономическите ѝ интереси, според Ребека Пинкъс, директор на Полярния институт към центъра "Уилсън". Москва иска да защити своите северни търговски пътища и да получи достъп до нови изкопаеми горива и находища на редкоземни метали, докато ледът се топи поради изменението на климата.

„Част от това беше установяването на способността за защита, наблюдение и контрол на целия този нов трафик, който те въвеждат, и всички тези ресурси, които искат да развият“, каза Пинкъс. „Така че руският импулс за изграждане на военни способности в руската Арктика има смисъл.“

Арктика се затопля четири пъти по-бързо от останалия свят. По-дългите периоди без лед означават повишен морски трафик и потенциално по-лесен достъп до природни ресурси. Около 90 милиарда барела неоткрит нефт и 1670 трилиона кубически фута неоткрит газ може да се намират в Арктическия кръг, според Геоложката служба на Съединените щати, заедно с метали и минерали, необходими за декарбонизацията на икономиката.

Миналото лято и двата основни корабни маршрута през Арктика - Северният морски път на Русия и Северозападният проход на Канада - по същество бяха без лед през целия сезон. Сега учените по климата прогнозират, че Северният полюс може да бъде напълно свободен от лед до средата на века, отваряйки трети трансарктически корабен маршрут през международни води. Това се смята за ключово за стратегията на Китай за Арктика, която включва полярния път на коприната, свързващ Източна Азия, Западна Европа и Северна Америка.

Китай, който рекламира своето „безгранично“ партньорство с Русия, се обяви през 2018 г. за „държава в близост до Арктика“. В допълнение към риболовните, енергийните и транспортните интереси, Китай управлява изследователски станции в Норвегия и Исландия и обеща по-голямо сътрудничество с Русия в Арктика. САЩ твърдят, че китайски шпионски балон наскоро е навлязъл във въздушното им пространство над Аляска, преди в крайна сметка да бъде свален от американските сили над Южна Каролина.

Икономическите императиви все още могат да възпрат Русия от преследване на конфликт в Арктика, каза Пинкъс.

Все пак по-голямата близост на военните сили е опасна по своята същност. НАТО засили собственото си присъствие в региона, включително чрез военни учения и командване, открито в Норфолк, Вирджиния, през 2021 г., което има за задача да наблюдава Атлантическия океан и Далечния север, което включва зони както вътре, така и извън Арктическия кръг.

В публикация в Globe and Mail, която съвпадна с посещението в Канада през август миналата година, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг предупреди за арктическите амбиции на Китай и за нарастващата военна активност на Русия в региона. „Способността на Русия да пречи на подкрепленията на съюзниците в Северния Атлантик е стратегическо предизвикателство за алианса“, каза той.

Модерните подводници на Русия представляват едно от най-големите предизвикателства за алианса в Арктика, особено защото са толкова трудни за откриване, казват морски експерти. Руският флот командва около 58 съда, 11 от които са стратегически ядрени подводници с балистични ракети, според Инициативата за ядрена заплаха. Това се сравнява с приблизителните 64 подводници на САЩ, 14 от които подводници с балистични ракети.

Подводният капацитет е област, в която Русия може да „представи нещо като асиметрична заплаха срещу по-мощен западен съюз“, каза Андерсен от норвежкия флот.

„Заплахата от неизвестна руска подводница е основната загриженост за съюзниците от НАТО и нещо, което изисква тясна координация и сътрудничество в целия алианс“, каза Уолтър Бербрик, доцент във Военноморския колеж на САЩ и директор на групата за изследване на Арктика.

НАТО отговори чрез увеличаване на подводното наблюдение на Северния Атлантик, с подводен сонар и морски патрули по въздуха. Това е област, в която Финландия и Швеция ще могат да помагат на съюзниците чрез наблюдение и споделяне на разузнавателна информация - и осигуряване на жизненоважна въздушна мощ.

Още по темата

Сорос: Топенето на Арктика е заплаха за оцеляването ни

Новата Студена война, която се разгаря в Арктика

Норвегия ще продължи да търси нефт и газ, докато ЕС поиска забрана за Арктика

Русия цели целогодишен транспорт по Северния морски път през 2022 г. - 2023 г.

Скандинавия ще има около 250 бойни самолета, включително 150 F-35, с включването на Финландия и Швеция в НАТО, каза норвежкият полковник Ейрик Гулдвог, командващ офицер на 133-то въздушно крило във военната авиобаза "Елвенес", северно от Арктическия кръг в Норвегия. Това се сравнява с около 900 бойни самолета за руските ВВС, според Световния справочник на съвременните военни самолети.

Това е извън самолетите P-8A Poseidon - включително два от САЩ - в базата, които се използват за морски патрули, като например пускане на сонар за търсене на подводници.

„Това ще бъде почти една отделна въздушна сила, която ще се занимава със Скандинавия“, каза той. „Това ще бъде доста значителна въздушна сила.“

Важността на това беше подчертана миналата седмица. Докато продължаваха ученията на НАТО, официални лица в Германия вдигнаха по тревога два F-35 в "Елвенес", след като радар засече неидентифицирани обекти на север. В рамките на един час самолетите се върнаха, след като разгледаха отблизо два руски самолета Ил-38, пътуващи през международното въздушно пространство.

Това се случва около веднъж седмично, каза Гулдвог, и самолетите винаги са руски, тъй като техните военновъздушни сили се стремят да получат информация в Арктика за възможностите на други страни.

Станцията на Гулдвог има най-много прехващания всяка година, „тъй като Русия, за да стигне до Атлантика, трябва да пътува на север от Норвегия и по нашето крайбрежие“, каза той.

„Виждаме много полети, разбира се, на север към Канада и САЩ над Северния полюс.“