Новата Студена война, която се разгаря в Арктика

Северният полюс се топи по-бързо от всякога, но студът във въздуха на тазгодишното глобално събиране на експерти по Арктика имаше повече общо с увеличаващите се последици от инвазията на Русия в Украйна.

Планетарните последици от тази война досега са достигнали далеч отвъд прекъсването на усилията за климата в Европа, където недостигът на газ накара правителствата да пуснат отново въглищните централи. Конфликтът също засили надпреварата между великите сили за господство в Арктика, добавяйки натиск върху крехката система, която е от решаващо значение за смекчаване на глобалното затопляне.

От Студената война насам не е имало такъв фокус върху региона. Повече от половината арктическо крайбрежие принадлежи на Русия, която е все по-изолирана от северните си съседи. Това превърна региона в нарастваща загриженост за сигурността на САЩ, и по-точно Аляска.

В резултат на това тазгодишната Асамблея на Арктическия кръг на моменти изглеждаше по-скоро като геополитическа среща на върха, отколкото като събиране на експерти по климата и развитието. Русия забележимо отсъстваше от събитието, проведено през октомври в емблематичната стъклена концертна зала Harpa в Рейкявик и събрало безпрецедентните 2000 участници. Сред тъмните костюми на политици, бизнес лидери и учени изпъкваха военни униформи. И конференцията привлече рекорден брой американски служители, въоръжени с първата актуализация на американската стратегия за Арктика от десетилетие.

Войната в Европа вече провали други усилия за регионално сътрудничество. Срещите на Арктическия съвет, междуправителствен форум, насърчаващ сътрудничеството по въпросите на биоразнообразието, климата и замърсяването, бяха преустановени от началото на войната през февруари.

Въпреки че климатът остава стълб на политиката на САЩ, Дерек Чолет, съветник в Държавния департамент на САЩ, ми каза - сигурността има предимство. Най-голяма загриженост за САЩ би предизвикал всеки ход на Русия за ограничаване на свободата на корабоплаване, изграждане на военни сили или тестване на определени високотехнологични оръжия в Арктика, но също така се притесняват от нарастващия интерес на Китай към региона.

„Както видяхме на други места, където Китай е избрал да бъде регионален играч, това често е в ущърб на другите играчи“, каза Чолет. „Не мисля, че е в наш интерес Арктика да се превърне в още един пример за това."

Русия създаде Северно командване през 2014 г., отваряйки множество нови и бивши съветски военни обекти в Арктика. Москва също така разработва нови ядрени подводници за операции в Арктика, включително клас Arcturus, които могат да разполагат подводни дронове и хиперзвукови ракети. Най-краткият път до Северна Америка от Русия все още е над полюса и новите ракети ще изискват почти мигновено време за реакция, казват военни експерти.

САЩ също не останаха бездействащи. Те работят с арктическия си съюзник Канада, за да съживят съвместното командване на аерокосмическата отбрана от епохата на Студената война. И след като присъединяването на Швеция и Финландия към НАТО приключи – подтикнато от нахлуването в Украйна – Русия ще бъде единствената арктическа държава извън този ключов отбранителен съюз, също изкован по време на Студената война като опора срещу съветската експанзия в Европа. Всичко това допринася за непреодолимото усещане, че светът се връща към ера на велики сили, които се състезават за ресурси и сигурност, вместо да си сътрудничат за климата.

Още по темата

Високите лихвени проценти затрудняват отприщването на чиста енергия

Неизбежно ще има забавяне в зелените цели на Европа

Светът е изправен пред "окончателна" загуба на арктически морски лед през лятото

Египет смазва у дома действията за климата, които защитава в чужбина

„За съжаление“, каза генерал-губернаторът на Канада Мери Саймън пред присъстващите на конференцията, войната в Украйна „се отрази на глобалното сътрудничество, спирайки редица проекти за сътрудничество в Арктика“.

Ако геополитиката отклонява усилията за забавяне на топенето на ледовете, изменението на климата едновременно подкопава това, което доскоро беше най-добрата защита на Арктика: нейната недостъпност. Ледът в региона отразява слънчевата топлина и неговата вечна замръзналост действа като огромен въглероден резервоар, помагайки за охлаждането на планетата.

Северният полюс е загубил около 40% от леда си от 80-те години на миналия век и сега се затопля приблизително четири пъти по-бързо от останалия свят. Това го отваря за морски трафик и икономическо развитие, което от своя страна се очаква да засили ефектите от глобалното затопляне.

Температурите над централната част на Арктическия океан това лято са били с 1 до 4 градуса по Целзий по-високи от средните за 20 години до 2020 г., според базирания в Колорадо Национален център за данни за сняг и лед. Марк Серез, директор на организацията, каза, че за първи път си спомня, че и двата основни маршрута през Северозападния проход на Канада и Северния морски път на Русия са били „по същество без лед“ през цялото лято.

От години Русия се възползва от Северния морски път, ключов участък от Североизточния проход, който свързва Тихия и Атлантическия океан през Арктика. Простирайки се през изключителната икономическа зона на Русия, маршрутът често е без лед през лятото и руските ледоразбивачи могат да го направят достъпен през зимата за приятелски нации. Едно пътуване от Япония до Европа може да отнеме само 10 дни през този маршрут от Арктическия кръг – в сравнение с повече от 20 през Суецкия канал и повече от 30 за обикаляне на нос Добра надежда.

Конкурентът на маршрута, легендарният Северозападен проход, остана свободен от лед за първи път през лятото на 2007 г., но все още остава по-труден за преминаване. С водените от САЩ санкции срещу Русия, които предизвикаха срив в международния транзит по Северния морски път тази година обаче, Северозападният проход може да стане по-привлекателен за корабоплаването, особено с повишаването на температурите.

Третият вариант засега е хипотетичен. Ако Северният полюс някога се разтопи напълно - а всички индикации сочат, че това ще стане, вероятно преди средата на века - трансарктическият транспортен маршрут ще позволи на корабите да пътуват направо над полюса, през международни води, избягвайки взаимодействия по крайбрежието. Десетилетие или повече преди това регионът може да осстане без лед през лятото.

Но ще има сериозни компромиси в свят с разтопена Арктика. Изчезването на ледената покривка на Гренландия, второто по големина ледено тяло в света, ще доведе до повишаване на морското равнище с 6 метра, застрашавайки острови и брегови линии на хиляди километри. Части от Близкия изток, Африка и Азия ще станат твърде горещи за живеене. И каквито и финансови печалби да бъдат направени, могат да бъдат заличени от по-екстремни бури, наводнения, пожари и суши по света.

Засега тази ужасна перспектива не отблъсква никого. Китай, който няма арктическо крайбрежие, вече залага на края на леда. Нейната инициатива „Един пояс, един път“ включва планове за Полярен път на коприната, свързващ Източна Азия, Западна Европа и Северна Америка. Появата на трансарктически транспортен маршрут е от ключово значение за тази стратегия и би създала алтернатива на морския маршрут през Южнокитайско море, Малака и Суецкия канал. Китай работи върху най-големия ледоразбивач в света, за да подкрепи тази амбиция.

Отварянето на Арктика също ще улесни достъпа до затоплящи планетата изкопаеми горива. Около 90 милиарда барела петрол и 1670 трилиона кубически фута газ се намират в Арктическия кръг, според Геоложката служба на Съединените щати, заедно с метали и минерали, необходими за електрификация.

Съгласно морското право повечето арктически нации имат претенции към част от неговите ресурси, но дали да се ограничи развитието, което уврежда планетата, зависи от отделните правителства. Миналата година Гренландия забрани новите лицензи за сондиране на нефт и газ, а Исландия планира да забрани проучването, докато петролните компании, предпазливи от увреждането на репутацията им, свързано със сондирането в девствена пустош, сигнализираха, че ще стоят настрана. Скандинавските нации се надяват да овладеят вятърната и водната енергия на региона. За разлика от това, Русия - вече най-големият производител на енергия в Арктика - се стреми да разшири производството на петрол и газ.

„Геополитиката в Арктика се променя“, каза на конференцията Алар Карис, президент на Естония. „Затова не трябва да мислим само за климата и околната среда, когато говорим за региона, но и за дипломацията и възпирането.“