Путин настоява Централната банка да излезе с по-добра перспектива за икономиката

Икономиката на Русия се насочва към първите си поредни години на свиване през този век

09:01 | 8 февруари 2023

Автор: Екип на Bloomberg

Снимка: Bloomberg

Правителството на президента Владимир Путин оказва натиск върху Банката на Русия да бъде по-оптимистична по отношение на перспективите пред икономиката и да сигнализира, че е готова да разхлаби паричната политика, докато неговата инвазия в Украйна навлиза във втората си година.

Преди първото заседание на борда на централната банка за годината в петък, служителите на президента искат банката да изпрати по-ясен намек, че лихвените проценти може да паднат по-късно тази година, според хора, запознати с вътрешните дискусии.

Губернаторът Елвира Набиулина и нейните колеги досега не желаят да предложат предстоящо облекчаване поради рисковете от по-висока инфлация, казаха те, и вместо това е вероятно да посочат, че лихвите нямат много място за спад.

Но те са отворени за подобряване на прогнозите, като правителството би било доволно, ако централната банка изпрати съобщение, което да я постави на път към по-свободна политика през следващите месеци, казаха хората, говорейки при условие за анонимност, за да опишат необичайния конфликт в икономическия екип.

Залогът в спора е посоката на политиката в момент, когато спадът на приходите от петрол и увеличаването на разходите за отбрана натоварват бюджета. Икономиката се насочва към първите си поредни години на свиване през този век.

Съгласно най-новата си прогноза през октомври миналата година, централната банка очаква нейният бенчмарк да бъде средно 6,5%-8,5% тази година, което означава, че са възможни както повишения, така и съкращения. Икономистите единодушно прогнозират, че в петък основната лихва ще остане на 7,5% за трети пореден път.

Официалните разходи по заеми не са се променили, откакто централната банка постави на пауза своя цикъл на рязко парично облекчаване, което повече от обърна спешното увеличение след инвазията.

В коментар за руски медии, включително вестник „Комерсант“, говорителят на премиера Михаил Мишустин отрече, че правителството оказва натиск върху централната банка и каза, че кабинетът е в постоянен контакт с паричните власти, „действайки в рамките на своите правомощия и функции“ за подкрепа на икономиката в лицето на санкциите.

„Ако федералните разходи се повишат в съответствие с насоките и правителството продължи продажбите си във валута, централната банка може да възобнови намаляването на основния лихвен процент през първата половина на тази година", коментира Александър Исаков, икономист за Русия на Bloomberg Economics.

С Набиулина начело от 2013 г., централната банка все още работи с висока степен на независимост. Губернаторът е ключов архитект на военновременните политики, които поддържаха руската икономика в лицето на санкциите от САЩ и техните съюзници.

Въпреки че се опита да подаде оставка, след като Путин нареди атаката срещу Украйна, Bloomberg News съобщи, че президентът я е номинирал за нов петгодишен мандат само седмици след началото на войната през февруари 2022 г.

Висши служители обаче бяха критични към централната банка за лошото управление на пазарните очаквания и това, което смятат за прекалено песимистични прогнози, които рутинно се оказват твърде тревожни, според хората.

Като доказателство за липсата на натиск върху разходите правителството посочва алтернативни мерки като средната инфлация, която филтрира екстремните ценови движения и е около нула от май след подем, последвал първите кръгове от санкции.

Банката на Русия, която за последно намали лихвените проценти през септември, преди да възприеме „неутрално“ пристрастие, контрира, че по-бавната инфлация може да е временна и икономическата ситуация е твърде нестабилна, за да позволи по-точни прогнози, казаха хората.

Политиците последно прогнозираха, че инфлацията ще достигне целта си от 4% през следващата година — от 5% на 7% през 2023 г. Bloomberg Economics очаква, че по-стабилната рубла и по-бавният растеж на кредитите ще сведат потребителската инфлация под 6% през 2023 г. от малко под 12% през декември.

Централната банка наскоро се съсредоточи върху рисковете за инфлацията, произтичащи от бюджетните разходи, растежа на номиналните заплати и недостига на работна ръка в резултат на мобилизирането на хора да се бият в Украйна.

Миналата седмица първият заместник-управител на централната банка Ксения Юдаева вече отбеляза вероятността прогнозите да бъдат преразгледани в резултат на промени на пазара на труда, цените на петрола и други фактори. В интервю за Tinkoff Private Talks тя също се придържа към по-твърда линия и твърди, че потребителското търсене е понижено не поради високите ставки, а в резултат на несигурност и прекъсвания на доставките.