Милиардите доведоха футбола до състояние „ядрена война“

Клубът твърди, че правилата са антиконкурентни и че системата за гласуване в лигата води до „тирания на мнозинството“, а делото ще започне в понеделник

20:30 | 7 юни 2024
Автор: Матю Брукър
Снимка: Bloomberg LP
Снимка: Bloomberg LP

Във футбола парите говорят. Притокът на богати собственици помогна за превръщането на английската Висша лига в най-доходоносната национална футболна надпревара в света. През 2005 г. отборът на Челси спечели титлата за първи път от 50 години насам, след като бе придобит от руския милиардер Роман Абрамович. През 2021 г. Саудитска Арабия закупи Нюкасъл Юнайтед, който се завърна в елитната европейска Шампионска лига след две десетилетия отсъствие. Но желанието за разхищение на пари може да разкъса играта.

Манчестър Сити, контролиран от притежаваната от Абу Даби United Group, оспорва законосъобразността на така наречените правила на Висшата лига за сделки със свързани лица (Associated Party Transaction, APT), които имат за цел да попречат на отборите да подписват раздути спонсорски договори с компании, свързани с техните собственици. Клубът твърди, че правилата са антиконкурентни и че системата за гласуване в лигата води до „тирания на мнозинството“, според документ от 165 страници, цитиран от вестник Times. Двуседмичното арбитражно изслушване е насрочено да започне в понеделник. Това е безпрецедентно действие: Победата на Манчестър Сити може да доведе до смут в управлението на Висшата лига.

За клуб, който току-що постави рекорд, като стана шампион за четвърти път поред и който се издигна от посредствеността в средата на таблицата, до най-големия генератор на приходи в британската футболна вселена под ръководството на собствениците си от Абу Даби, твърдението, че Манчестър Сити е несправедливо ограничаван, звучи меко казано пресилено.

През 12-те месеца до 30 юни миналата година отборът е реализирал рекордни приходи от 712,8 милиона паунда (910 милиона долара), което го нарежда на второ място в света след испанския Реал Мадрид, според валутните курсове към онзи момент. Той спечели шест от последните седем титли във Висшата лига - ниво на доминация, което няма аналог в над 130-годишната история на най-високото ниво на състезанието.

Манчестър Сити не е аутсайдер | Английският клуб е на косъм от това да бъде най-големият клуб в света по приходи

Правилата на Висшата лига за сделки със свързани лица са важни, защото те влияят върху това колко може да похарчи даден клуб за играчи. Собствениците с големи портфейли не могат просто да вкарват толкова пари, колкото им харесва, за да финансират трансфери и да дават на отборите предимство. Общоевропейските правила за „финансов феърплей“ ограничават клубовете да изразходват не повече от 70% от приходите си за разходи за състава.

По-голямата горна граница означава повече пари в касата, за да се финансират маркови придобивки като 100-те милиона паунда, които Сити плати за английския полузащитник Джак Грийлиш през 2021 г. Собствениците със средства могат да увеличат приходите си, като сключват бизнес сделки с други контролирани от тях субекти. Като се има предвид стимулът за завишаване на стойностите, кой може да каже каква е реалната стойност на тези сделки?

Принципът тук е ясен. Той е аналогичен на правилата за сделки със свързани лица, които са често срещана характеристика на фондовите борси. Самостоятелната сделка носи присъщ потенциал за злоупотреба. Контролиращите акционери могат да извличат стойност от публичните дружества, като продават активи на своите частни дружества на занижени цени или купуват активи от тях на завишени цени.?

Затова за такива сделки обикновено се изисква независим доклад за оценка и гласуване от миноритарните акционери. В Хонконг, където живееше вашият кореспондент (и където преобладават контролиращите акционери със склонност към саморазправа), вестниците бяха пълни с подобни съобщения.

В контекста на футбола проблемът е свързан с внасянето, а не с извличането на стойност. Вместо миноритарните акционери, потенциално ощетени са конкурентните клубове, които могат да бъдат въвлечени в неустойчива надпревара в харченето, както и зрителите на спорта, които са обречени на по-скучно и предсказуемо зрелище, в което само най-екстравагантните богаташи могат да си позволят да се състезават.

Междувременно механизмът на Висшата лига за справяне с проблема е подобен на този на фондовите борси: Правилата гласят, че сделките със свързани лица трябва да бъдат независимо оценени, за да бъдат на справедлива пазарна стойност. Това ми се струва разумно.

Съществува основателна причина да се твърди, че режимът на финансовия феърплей (на езика на Висшата лига - Правила за печалба и устойчивост) е несправедливо ограничение, което затвърждава конкурентната позиция на клубовете, които вече имат най-голям дял в приходите.

Но, нека бъдем откровени: Става дума за Манчестър Сити. Аргументът би имал по-голяма тежест, ако идваше от един от борещите се за оцеляване във Висшата лига, а не от сериен шампион, подкрепян от ресурсите на близкоизточна петролна държава.

Промените в правилата на Висшата лига изискват подкрепата на мнозинство от две трети, или 14 от 20 клуба. Тирания? Не е очевидно. „Това е доста стандартен подход в корпоративното управление“, казва Даниел Гор, старши сътрудник в адвокатската кантора Withers в Лондон, който описва правилата като разумни и демократични.

По-широкият контекст тук са 115-те обвинения, повдигнати срещу Манчестър Сити за нарушаване на финансовите разпоредби в периода 2009-2018 г., някои от които са свързани с предполагаемото раздуване на спонсорските договори с юридически лица от Абу Даби. Това дело трябва да бъде разгледано тази есен.

Оспорването от страна на APT поставя изпреварващ знак, който показва нивото на борба, което лигата може да очаква. През февруари 2023 г. New York Times отбеляза „армията от адвокати“, с която разполага клубът, като заяви, че той използва стратегия „с голи ръце“, за да смаже противниците си във война на изтощение.

Това може да се окаже ефективен правен подход, но едва ли ще спечели на клуба много приятели. Реакцията на британските медии е предимно отрицателна, като Independent я нарича „посегателство върху структурата на футбола“, а Times предупреждава за анархия. Феновете на играещия в много по-долна дивизия Милуол са известни със скандиранията „никой не ни харесва, не ни пука“. При сегашната форма това може да се превърне в нов девиз за най-успешния клуб в Англия.