Проектът „Зелен ринг София“ е възможно да се превърне в успешен пример за плейсмейкинг (placemaking) подход, който се реализира с активното участие на гражданите. Целта на тази инициатива е да трансформира стари жп трасета и изоставени терени в линеен парк с 30 километра дължина, който ще минава през 30 столични квартала и има потенциал да предостави паркова среда на 250 000 жители. Идеята е на гражданска организация, но тя е припозната от Столична община и вече има сформирана работна група за първите стъпки от реализацията й. Това обяви Адрияна Михайлова, съосновател на комуникационна агенция Imp-Act и на двигателя за градско преобразуване „Градоскоп“, в предаването „ИмоТиТе“ с водещ Христо Николов. Заедно с нея гостува Георги Лазаров, част от екипа на сдружение „БГ Бъди активен“.

Проектът „Зелен ринг София“ бе представен на Първия национален форум за включващо градско развитие, който се проведе в София от 1 до 3 септември. Събитието събра близо 150 души от различни български организации и градове, като отбеляза старта на мрежата Placemaking Connected: Bulgaria.

По време на форума за първи път беше обявена идеята да се използва плейсмейкинг подход в реализацията на този линеен парк. А именно – концепцията да се представя отсечка по отсечка в различните квартали и да се събират идеи от гражданите за функциите на това парково пространство. След това идеите ще бъдат използвани в процеса на проектиране, обясни Адрияна Михайлова.

„Зеленият ринг“ ще помогне за решаването на редица градски проблеми: ще има велосипедни алеи, които ще се свържат със съществуващата веломрежа на София, ще се създаде пешеходна връзка между много квартали, ще се свържат училища, детски градини и места за работа, ще се облекчи автомобилният трафик, ще се намали замърсяването на въздуха и ще се създаде парк за много хора.“

Плейсмейкингът или местоправенето се заражда през 90-те години в САЩ. В основата си това представлява създаване на среда в полза на хората. В процеса се въвличат урбанисти и други специалисти, за да може тези места да бъдат полезни за самите живущи. Проектът „Реките на София“ е добър пример в това отношение, обясни Георги Лазаров.

Плейсмейкингът не е само изграждане на място, но и на общност около това място. Много е важно в оформянето на пространствата да участват гражданите, които ще ги ползват – само така тези места ще станат функционални, красиви и устойчиви, а след това хората ще се ангажират с поддръжката им. Мотото на плейсмейкинга е „малки намеси – големи промени“, каза Адрияна Михайлова.

Събитието неслучайно бе в навечерието на местните избори – надяваме се предложенията от конференцията да влязат в предизборните програми на кандидатите, добави тя.

По време на форума активисти от столичните райони „Младост“ и „Слатина“ говориха за състоянието и поддържането на междублоковите пространства. Според Георги Лазаров много важни за облагородяването на тези пространства са т.нар. двигатели – един-двама активни граждани, които дават началото на промяната.

„Разбира се, необходимо е да има и специалисти, които да контролират процеса. Хората са много креативни и тази креативност трябва да бъде насочена по правилния начин, за да може всички да са доволни от междублоковото пространство.“

Гражданската активност може да спре или намали застрояването между блоковете. Общините стават гъвкави в това отношение – в столичните жк „Младост“ и жк „Надежда“ имаме първите примери, в които терени в междублокови пространства се заменят с парцели на други места. Така инвеститорите са справедливо обезщетени, а пространството между блоковете е защитено, каза Михайлова.

„Вече има строително-предприемачески и инвестиционни компании, които се отнасят отговорно към средата. Бих препоръчала на бизнеса да обърне внимание на тези съвременни и включващи подходи за облагородяване на средата, така че местната общност да участва в оформянето на пространствата около новите сгради.“

Плейсмейкинг инициативите целят преди всичко да ангажират гражданите и да ги включат тези процеси. В основата на създаването на плейсмейкинг общности е взаимодействието между живущите и общината. Хората трябва да се запалят за добрите практики, каза още Лазаров.

„Бизнес парк София“ е добър пример за това, от тази година там се използват активно плейсмейкинг подходи за бъдещото развитие на зоната, добави Адрияна Михайлова.

Вижте целия разговор във видеото!

Всички гости на предаването „ИмоТиТе“ вижте тук!