Подкрепа от Русия – последната надежда за режима на Мадуро

Петролът от Венецуела достига до международните пазари въпреки наложените санкции от САЩ срещу държавната компания PDVSA. Основният посредник на износа на петрол от намиращата се в тежка политическа и икономическа криза страна е руската компания Rosneft. Тя получава петрол от Венецуела, което е начин за изплащане на дълга на Каракас. Ето защо руският президент Владимир Путин има водеща роля в поддържането на режима на Николас Мадуро. И докато Кремъл поддържа подкрепата си за Мадуро, сегашните санкции на Вашингтон не биха предизвикали радикална промяна във Венецуела.

Очаквано списъкът на клиенти на PDVSA намаля, Rosneft бързо затвърди позицията си на основен търговец на венецуелски петрол. Паралелно с това PDVSA откри свое представителство в Москва, за да улесни процеса с плащанията на руския си клиент. По последни данни петролният производител е намалил дълга си към Rosneft до 1.1 млрд. долара. А при подобен темп има голяма вероятност дългът да бъде изплатен през първата половина на 2020 г. И когато това се случи политическите аргументи на Путин за подкрепата на режима на Мадуро няма да имат голяма тежест.

Но това едва ли ще доведе до геополитическа промяна, тъй като руският президент би поддържал подкрепата за Мадуро по идеологически причини. Руското присъствие във Венецуела, което е най-голямото в западното полукълбо от Кубинската криза насам, може да продължи дълго след събирането на дълга. Но засега това остава в сферата на прогнозите.

Според дипломатическия представител на Хуан Гуайдо в България Естефания Мелендез петролната индустрия във Венецуела е в безпрецедентна криза. "Производството на петрол се е свило от 2 млн. барел на ден преди години до 644 хил. барела на ден в момента. Това се случва, защото Мадуро се е вкопчил във властта и е готов да предприема мерки, които са напълно против националните интереси на Венецуела“, коментира Мелендез за Bloomberg TV Bulgaria.

Още по темата

8 млн. души ще напуснат Венецуела заради тежката икономическа криза

Мир във Венецуела – далечен блян или близка перспектива

PDVSA може да попадне в руски ръце

Руската петролна компания Rosneft планира да купи венецуелската държавна компания PDVSA. В замяна Москва предлага опрощаване на натрупания през годините дълг на Каракас. Подобна информация се тиражира в медии в Русия и Венецуела.

Перспективата за подобна сделка за придобиване на икономическия двигател на намиращата се в тежка криза латиноамериканска страна подсказва за нестабилност в режима на президента Николас Мадуро. Междувременно санкциите на САЩ срещу Венецуела оказват своето влияние. Подробности около преговорите между двете петролни компании не са известни. Руски медии побързаха да публикуват информация относно потенциална сделка за придобиване, но ръководството на Rosneft и властите в Каракас отказват да коментират случая.

Русия търси нов начин да изпълни финансовите си интереси и това преминава през поемането на контрола на операциите на PDVSA. В замяна Русия ще работи за запазването на властта на Николас Мадуро.

По думите на Мелендез Мадуро е неспособен да подобри икономическата ситуация в страната. „Затова той обмисля да предприема резки ходове като продажбата на PDVSA на Rosneft, което би било нелегитимно. За подобно решение е необходимо одобрението на Националната асамблея, където мнозинство има опозицията и представителите на Хуан Гуайдо".

Тя обяснява, че Мадуро контролира институции като Въррховния съд, който е инструмент на властта за блокиране на решения на парламента. "Няма да е изненада, ако Мадуро използва този механизъм, за да предостави PDVSA на Русия", смята тя.

Руското влияние се засилва

Последните политически ходове подсказват, че Путин планира да задълбочи руската интервенция във Венецуела – от военен и финансов аспект.

През август министрите на отбраната на двете страни се срещнаха и сключиха споразумение в областта на военното дело. Важен детайл е, че според сделката може да пристигат руски военни кораби на пристанищата на латиноамериканската страна по всяко време.Това отваря вратата за сътрудничество при военни операции на венецуелска земя в бъдеще.

Руските амбиции да задълбочат присъствието си във Венецуела трябва да са сигнална лампа за САЩ. Към момента администрацията на Тръмп не планира да използва военна сила. Това означава, че Вашингтон трябва да се насочи към затягане на санкциите, ако желаят да свалят Мадуро от власт.

Rosneft е ключов фактор за оцеляването на режима на Мадуро и следва да бъде в потенциален нов санкционен списък. А санкциите са най-ефективни, когато са многостранни. САЩ трябва да положат съвмеснти усилия с Европейския съюз и латиноамериканските страни от Групата от Лима. Позицията на ЕС е, че е готов на нови санкции срещу Каракас, ако Мадуро се откаже от мирните преговори с опозицията. Самият той вече обяви, че не би участвал отново на тези преговори. Така че сега на ход е ЕС.

„Rosneft получава петрол от Венецуела, което е начин за изплащане на дълга на държавната компания PDVSA. Rosneft и няколко руски банки са създали механизми за заобикаляне на американските санкции срещу Каракас. Москва предоставя финансовата си система при плащанията за продажбата на петрол, което осигурява на Кремъл дори повече контрол върху дълга", обяснява Мелендез.

Междувременно би имало сериозен ефект, ако американското финансово министерство обмисли варианта за налагането на санкции срещу Испанската централна банка, тъй като през нея минават пари от властта в Каракас. Смяната на испанската политика, когато Венецуела разчита предимно на подкрепа от Русия, би отслабила властта. 

Малката победа на опозицията

Мнозина считаха, че опозицията във Венецуела е уморена след неуспешния опит за преврат и не толкова категоричната подкрепа от международната общност. Но това вече се променя. Петролната компания Citgo, която е собственост на PDVSA, щеше да попадне в ръцете на кредиторите, тъй като опозицията не можеше да изпълни плащане по дълга за 913 млн. долара. Но Министерството на финансите на САЩ блокира всички трансакции и продажби на активи на Citgo, свързани с дълга на PDVSA за следващите 3 месеца.

Това е победа с финансови измерения за лидерите на опозицията, които се опитват да запазят най-скъпия актив на Венецуела в чужбина. Тя може да даде стимул на опозицията и ясно показва, че преходът към демокрация, върховенство на закона и пазарна икономика във Венецуела минава задължително през категоричната подкрепа на международната общност. На ход са големите икономики, а опозицията продължава борбата си срещу диктатурата отвътре.