В обувките на Меркел или кой ще замени политика, който изведе Германия от 4 кризи

Ангела Меркел много пъти е била отписвана по време на своята дългогодишна кариера - от съперниците си в политиката, членовете на нейната партия и, да, също и от пресата.

Трудно е да си го представим днес, тъй като широко уважаваният немски канцлер се готви да се оттегли след повече от 15 години на най-високият пост в Германия, но в ранните етапи от кариерата й Меркел редовно била омаловажавана- дори от онези, които се предполага, че са нейната страна.

Тя започва като протежето на канцлер Хелмут Кол. По това време Меркел често бива наричана от Кол „mein Maedel“-„моето момиче“.

„Тя винаги е била подценявана от враговете си и от други политици и когато разбраха, че една жена от Източна Германия е способна да играе редом с мъжете в политиката, беше твърде късно“, казва Ралф Болман, автор на биография на Меркел „Ангела Меркел: Канцлерът и нейното време “, казва той пред CNN.

Медиите допълнително са подхранвали тази идея, че Меркел не е сериозен политически играч. В една от най-ранните си медийни изяви като нов лидер на дясноцентристкия Християндемократически съюз (ХДС) през 2001 г. Меркел изглежда все едно е много извън зоната си на комфорт.

Неспокойна пред ярките светлини на прожекторите, камерите пред лицето й, тя сякаш не знае какво търси там изобщо или какво да прави с ръцете си. Дава плоски, скучни отговори на въпросите на репортерите. Разговаряйки след това, много от присъстващите (предимно мъже) журналисти се съгласяват: Тази жена никога няма да бъде канцлер.

Но как биха могли репортерите да предположат какво следва? Меркел спечелва четири мандата, което я прави един от най-дългогодишните канцлери в историята на Германия. Само Кол, наставникът, на когото в крайна сметка тя обръща гръб, е служил по-дълго като канцлер в съвременната история на Германия.

Две десетилетия по-късно тя затвърди позицията си на изкусен държавник, след като поведе своята нация, а някои биха спорили и цяла Европа, през поредица от потенциално опустошителни кризи.

Няколко пъти наричана най-влиятелната жена в света, Меркел също играе решаваща роля на международната сцена, като помага за справяне с глобалната финансова криза, кризата с бежанците и войната в Украйна.

Докато Германия се готви да отиде на избори този уикенд, за да избере ново правителство и наследник на Меркел, не е ясно дали някой от тези, които са се кандидатирали, за да я сменят, като Армин Лашет от партията на Меркел, Олаф Шолц от Социалдемократическия съюз (SPD) или Аналена Бербок от Зелените, ще може да поеме тежестта на позицията.

Болман казва, че стабилното лидерство на Меркел ще липсва на световната политическа сцена: "И в Германия и в чужбина на нея се гледа като на гарант за стабилност. В бъдеще много хора ще поглеждат назад към това време като период, в който може би за последен път е имало стабилност. "

67-годишната Меркел е израснала под комунистически строй в Източна Германия и е искала да стане учен, взема е докторска степен по физика, преди да направи завой към политиката след падането на Берлинската стена. Тя спечелва място в Бундестага, германския парламент, на първите избори след обединението на Западна и Източна Германия.

През следващите години Меркел не само ще става първата жена канцлер на Германия, но и ще промени политиката на страната завинаги.

И все пак, когато Християндемократическият съюз печели изборите в Германия през 2005 г., само с 1% разлика пред втората партия, масово се смята, че това се е случило въпреки очевидните слабости на Меркел, а не заради нейните качества

Появявайки се в телевизионното токшоу „Кръгът на слоновете“, след края на гласуването през 2005 г., действащият канцлер Герхард Шрьодер изглежда отхвърля Меркел, подигравайки се на идеята, че тя ще може да сформира управляваща коалиция.

„Тя няма да успее да сформира коалиция с моята Социалдемократическа партия“, казва той. - Не се заблуждавайте.

Меркел не отговаря на тези нападки и продължава да прави точно това, което прави най-добре - търпеливо изчаква правилния момент, преди да започне да работи за формирането на така наречената „голяма коалиция“ между двете най-големи партии, ХДС и СДПГ, и с това прекратява политическата кариера на Шрьодер. Невъзмутимата и прагматична Меркел триумфира.

Първите години на канцлерството на Меркел са до голяма степен безпроблемни и скучни. Икономиката на Германия бавно набира скорост след години на застой. Но през 2008 г., когато компанията за инвестиционно банкиране Lehman Brothers се срива и светът сякаш се насочва към икономическа криза, германците се опасяват, че тяхната зависима от износа държава може да се срине.

Тогава Меркел поема управлението и става кризисен мениджър на страната.

На 5 октомври 2008 г. тя се обръща към германците: „Спестяванията Ви са в сигурни ръце и в безопасност, федералното правителство гарантира това“. Нейните успокояващи думи помагат да се предотврати бягството от държавата и дават началото на период на доверие в Меркел на фона на бедствието.

Нейното правителство започва краткосрочна трудова програма, известна като „Kurzarbeit“, която помага на компаниите да запазят служителите си, като ги кара да работят по-кратки часове, докато правителството допълва техните доходи. Програмата струва около 6 милиарда евро, според Федералната агенция по заетостта, но тя помага на Германия да избегне масовата безработица и гарантира, че немските компании имат предимство, след като световната икономика се възстанови, тъй като те са запазили своята квалифицирана работна сила.

По времето, когато гръцката дългова криза ударя през 2012 г., германците вече имат вяра в своя канцлер, смятайки, че тя може да се справи с бедите.

Меркел поема управлението, създавайки гигантски фондове, за да спаси не само икономиката на Гърция, но и тези на други натоварени с дългове държави от еврозоната. Въпреки че Гърция и други страни критикуват това, което се смята за драконовски условия за спасяването им, Меркел спасява единната валута.

"Европа ще се падне, ако еврото се падне. Европа печели, ако еврото остане", казва Меркел пред германския Бундестаг през 2012 г.

„Тя е водила Германия, Европа и частично останалия свят през ера на кризи и то големи кризи, за които никога не сме предполагали, че може да се случат в западната демокрация“, казва Болман.

Но докато Меркел се смята за смел и завършен кризисен мениджър, критиците казват, че е рискувала да отчужди консервативната избирателна база на собствената си партия, ХДС, като заеме позиции отляво от политическия център по ключови теми, включително ядрената енергия, външната политика и имиграцията. Правителството на Меркел първоначално спира планираното излизане на Германия от ядрената енергия, но тя отменя това решение след катастрофата във Фукушима през 2011 г. Този ход е популярен сред левите, но не непременно сред поддръжниците на ХДС.

Други обвинения срещу немския канцлер са, че Германия става беззъба по отношение на външнополитически проблеми.

„Германия със сигурност се свени, що се отнася до външната политика“, казва Джулиан Райхелт, главен редактор на най-големия ежедневен таблоиден в Германия, дясно ориентирания BILD, пред CNN.

"Ангела Меркел се опита да игнорира всички големи конфликти и проблеми по целия свят възможно най-добре. Тя беше един от шампионите по игнориране на всички проблеми, които бяха толкова очевидни в Афганистан и които очевидно биха ни ударили и след изтеглянето."

Може да се каже, че най-важната демонстрация на лидерските качества на Меркел идва през лятото на 2015 г., когато стотици хиляди бежанци, предимно изселени от гражданската война в Сирия, си проправят път към Европа. Докато много от нейните колеги лидери в Европейския съюз се обявяват в подкрепа на опитите да се спре масовото влизане в блока, Меркел вярва, че ситуацията изисква огромна хуманитарна акция.

"Германия е силна страна. Постигнахме толкова много, можем да го направим!"

Това каза Меркел на пресконференция през 2015 г., като отваря вратите на страната си за бежанците. "Ние ще се справим с това и ако нещо застане на пътя ни, то трябва да бъде преодоляно."

В крайна сметка Германия приветства приблизително 1,2 милиона бежанци през следващата година и половина. Хаджо Функе, професор в Берлинския университет Фрайе, вярва, че отварянето на Германия и Европа към притока на хора в нужда е едно от най-големите хуманитарни действия в историята на Германия. "Това беше златен час на демокрацията ни след Втората световна война. Това е наследството: Да не бъдеш националист", казва Функе пред CNN.

След призива на Меркел за действие много германци посрещнаха търсещите убежище с храна и дрехи; някои отвориха домовете си за тези, които са имали тежкото пътуване, или са им помогнали да си намерят работа.

Но магията на момента в крайна сметка изчезна. Интегрирането на новодошлите се оказва трудна задача и според някои критици е отиграна много лошо.

Нейното справяне с бежанската криза намали популярността й у дома и спомогна за подхранването на крайнодесните политически сили, включително „Алтернатива за Германия“ (AfD). AfD стана първата крайнодясна група, избрана в Бундестага от 1961 г. насам. Тя става трета на изборите през 2017 г. с 12,6% от гласовете. Докато Меркел спечелва още един мандат като канцлер, лошото представяне на партията й на местните избори я убеждава, че е време за промяна; през 2018 г. тя обявява, че ще предаде ръководството на ХДС, и че няма да търси преизбиране през 2021 г.

Но скоро дойде нова криза...

В началото на 2020 г., когато удари пандемията Covid-19, Меркел бе един от първите световни лидери, които признаха мащаба на заплахата за здравето от коронавируса.

„След обединението на Германия, не, след Втората световна война не е имало предизвикателство за нашата нация, което да изисква от нас да действаме толкова солидарно един към друг“, казва тя.

Под нейно ръководство Германия бързо въвежда строго мерки, връща програмата „Kurzarbeit“ за защита на икономиката и подпомага разработването на ваксина. Поведението на Меркел спрямо пандемията повиши популярността й, тъй като германците отново се научиха да ценят упоритата решителност на техния често подценяван лидер. Някои все още се съмняват дали тези, които се редят да заемат нейното място като канцлер, ще могат по какъвто и да е начин да се сравнят с предшественика си.

"Въпросът е: Кой ще замени (Меркел) и ще има ли този човек същата харизма и способности, каквито има тя?"

Лашет, Шолц и Бeрбок може би могат да получат известна утеха от факта, че експерти и политици някога са се съмнявали и в способностите на Меркел. Докато политикът, пристигнал на сцената като неопитна "Maedchen", се готви да напусне световната сцена, гласоподавателите в Германия се чудят кой ще запълни празнината, оставена от жената, която познаваха и наричаха с обич "Мути": майката на нацията .