Фабрики на бъдещето, или защо даваме на работниците ненужни умения

„Това правителство е обсебено да квалифицира нашето население“, каза Борис Джонсън в неотдавнашна реч и остави в недоумение какво точно ще включва планът на британския премиер за изравняването на регионите, но производството и уменията изглеждат в основата на това.

Правителството се опитва да постигне ренесанс в професионалното образование със своите ориентирани към индустрията курсове за ученици, програми за преквалификация за възрастни и увеличено финансиране за допълнително образование като цяло. Заедно с неотдавнашното обявяване на нова „мега-фабрика“ на Nissan в Съндърланд, някои биха могли да твърдят, че Обединеното кралство най-накрая се превръща във висококвалифицирана професионална икономика, която да съперничи на Германия и Япония, пише проф. Джон Престън в The Conversation.

За съжаление светът продължава напред. В заводите на бъдещето ролята на уменията ще бъде драстично различна. Намираме се в ранните етапи на така наречената индустрия 4.0: дигиталното производство, което се опитва да автоматизира и регулира всеки аспект, включително човешкия. Няма никакви признаци, че правителството на Обединеното кралство мисли за това или какво означава това за младите хора, които искат да работят в сектора в бъдеще.

Ученето във фабриките фундаментално преминава от човешки работници към машини. Машините се свързват помежду си в това, което често се нарича интернет на нещата-използвайки сензори за събиране на информация и изпращане на сигнали обратно към производствения процес - това ще доведе до дълбоки промени в производството до 2030 г. 

Airbus е добър пример. Компанията значително подобри ефективността на монтажните линии за самолети и хеликоптери, като събира информация и непрекъснато я връща. Компанията също внася този подход в продукта, използвайки данни от самолети в употреба, за да намери начини да подобри следващото поколение.

Все по -често такива системи ще се оптимизират, като използват машинно обучение с оглед увеличаване на продажбите и печалбите. В прекъсване от вековната система, при която производителите (хората) решават какво да произвеждат в отговор на това, което потребителите искат, машините започват да играят роля в тези решения, като поемат собствен живот.

Хората все повече ще се използват в заводите основно за обучение на роботи и AI (изкуствен интелект). Разработват се роботи, които могат да наблюдават какво правят хората и да се учат, възпроизвеждайки прости движения и модели. Такива технологии все още са много ограничени, дори в напредналото производство, но това скоро ще се промени.

Разбира се, след като бъдат научени, тези човешки умения вече няма да са необходими. Работниците ще открият, че способността им да преподават или поне да работят около роботи и AI ще се превърне в най-ценния компонент от тяхната база умения. 

И накрая, същите технологии, които позволяват на компаниите за социални медии да изградят представа за своите потребители, ще позволят на производителите не само да наблюдават и симулират своите работници, но и да изградят глобална представа за работата и уменията като цяло.

Дигиталните компании образуват „облаци на уменията“, в които изграждат електронна библиотека с идеални профили на служители в различни индустрии, които могат да се използват при набиране на персонал и обучение. Това може да се използва за избор на кандидати за работа въз основа на това доколко те отговарят на тези идеални профили, например. Облаците на уменията вече се използват от агенции за подбор на персонал, като Workday, за разпределяне на работници за работни места в производството и логистиката.

Разбира се, все още ще има възможности за работници, които могат да работят с новата технология. 

Дигитализирането и автоматизирането на производството обаче може да засили пазара на двойни умения, който награждава (малък брой) технически умения на високо ниво, докато всичко останало се извършва от машини. Изглежда, че фабриката и свързаната с нея инфраструктура ще се "изравнят", а не работниците. 

Златният век на производствените и професионалните умения вече не съществува, ако някога е съществувал.

Това повдига сложни въпроси за това какво общество искаме, на които не може непременно да се отговори лесно.

Един момент, който трябва да се отбележи, е, че при всички приказки за преквалифициране и работни места липсващ компонент е гласът на работниците. Правителствата и партиите може да не го харесат, но ако фабриките ще се развиват по този път, е необходима някаква форма на колективна собственост или поне социално партньорство, за да се гарантира, че човешките умения и заетостта са осигурени - може би чрез ограничаване на степента, до която в производството се използват изкуствен интелект и роботика.

Профсъюзите, социалните движения и работническите кооперации играят роля в това. Трябва да се изправим пред това, което предстои, и да започнем да мислим как ще реагираме на това - след десет кратки години може да е твърде късно. 

Анализът е публикуван за пръв път в The Conversation.

Джон Престън e професор по социология в Университета на Есекс. Той е изледовател към Съвета за икономически и социални изследвания (ESRC) на Великобритания в областта на конфликтите, престъпността и сигурността. Престън работи върху социологията на бедствията, извънредните ситуации и екзистенциалната заплаха, както и социологията на образованието.