Как коронавирусът промени света?

Повечето хора трябва да бъдат изненадани, когато за първи път осъзнаят сериозно каква малка част от работата им се основава на точни и всеобхватни знания, отбелязва икономистът Франк Найт в книгата си “Риск, несигурност и печалба”, публикувана през 1921 г. 

През 2020 г. ние научихме какво значи “само малка част от това, което правим” да е базирана на надеждно знание, като през останалото време трябваше да навигираме в неяснота, пише Хенрик Мюлер за Der Spiegel.

Появата на нов, опасен вирус парализира части от света. В края на тази разрушителна година пандемията все още не е приключила. Ограничителните мерки срещу Covid-19 все още са валидни в някои региони, въпреки че разпространението на първите ваксини започна преди седмици.

Преди две години по това време коментирахме икономическите несигурности. Никой обаче не беше наясно с коронавируса тогава.

Въпреки това несигурността значително се увеличава през последните години. Основна причина за това е дестабилизацията на политическата система: в западните демокрации популизмът и национализмът увеличиха ролята си. На международнно ниво отказът на САЩ от ролята им да гарантират световния ред създаде вакуум във властта, от който се възползваха триумфиращи автокрации като Китай, Русия и Турция.

Американският президент Доналд Тръмп не беше причината за тези промени, но е техен симптом. В ерата на краткотрайни политики, задвижвани от вълните публично недоволство, точно институциите, които всъщност се предполага, че трябва да предпазват човечеството от несигурност, ще бъдат засегнати - трагично развитие. Такава беше ситуацията преди коронакризата.

Пандемията е несигурност от друг вид. Сега несигурността не произтича от икономиката (както беше по време на финансовата криза от 2008 г.) или от политиката (подобно на случая с Brexit), а от природата.

2020 г. ще бъде запомнена като историческа повратна точка, защото за първи път ще изпитаме колективните опасности, на които е изложено човечеството - не абстрактно, а много пряко и лично за всички.

Изгледите за преобръщане на тенденцията

Пандемията, колкото и тежка да беше тя, доведе до някои промени в глобален мащаб.

Експертната умора и скептицизмът по отношение на технологиите изчезнаха. Учените са търсени, за да дават съвети и обяснения, но преди всичко, за да решават проблеми. Това не се отнася само за епидемиолозите, които все по-често се появяват в медиите.

През януари бяха нужни само няколко седмици на китайските изследователи да дешифрират генетичния код на коронавируса и да го направят достъпен за международната изследователска общност. В рамките на една година бяха разработени, тествани и произведени няколко очевидно високоефективни ваксини.

Още по темата

Европа подготвя суперфризери в очакване на ваксината срещу Covid-19

47 мобилни екипа за ваксинация ще работят по цялата територия на България

Освен това кризата помогна на новите технологии да пробият. Това е впечатляващо доказателство за потенциала, който науката и технологиите предлагат, включително и за други проблемни области - от изменението на климата до застаряването на обществата.

Това е един от основните изводи на 2020 г.: Технологичният напредък е възможен и полезен. И може да бъде ускорен съществено чрез частно предприемачество и капитал.

Доналд Тръмп вероятно щеше да остане начело на САЩ, ако не се беше появила пандемията. Лошото управление на неговото правителство, съчетано с обидното пренебрежение към науката, сложиха край на присъствието му в Белия дом.

На други места по света пандемията разкри неуспехите на популизма, който не се интересува от факти и следователно води до лоши резултати.

Разбира се, Борис Джонсън остава британски министър-председател, Жаир Болсонаро - бразилски президент, Виктор Орбан управлява Унгария с мнозинство от две трети, а Алтернатива за Германия все още е най-силната опозиционна фракция в Бундестага и по никакъв начин не е сигурно, че популистите няма да спечелят отново надмощие след преодоляването на пандемията. Но кризата от 2020 г. поне забави триумфалния напредък на популистката политика.

Във времена на екзистенциална заплаха националните и международните институции за пореден път се оказаха от жизненоважно значение. Те в никакъв случай не са безпогрешни, но пък са незаменими.

Държавните системи спасяват болни, осигуряват маски и лекарства, подпомагат безработните, предотвратяват тотален срив на икономиката, установяват правила за междуличностни отношения във фази на повишен риск от инфекция, включително чрез ограничаването на основните права. И по-голямата част от гражданите го приемат, особено когато смятат, че публичните институции са функционални и надеждни.

Противно на опасенията, Европейския съюз не се разпадна на фона на заплахата, а дори успя да договори Фонд за възстановяване от 750 милиарда евро.