Си преиначава Втората световна война, за да оправдае претенциите си към Тайван
Китай пренаписва историята на Втората световна война, за да определи мисията на ККП в бъдещия световен ред и да делегитимира автономията на Тайван
Редактор: Волен Чилов
Край подгизналия от дъжд планински музей, в който китайските войски са водили ключова битка срещу Япония през 1940 г., от огромен телевизор се излъчват кадри на президента Си Дзинпин от миналия месец.
Видеозаписът от посещението му през юли в Янцюен в провинция Шанси показва как върховният лидер на страната разказва на учениците, събрани на изложбата, как „Комунистическата партия на Китай е била гръбнакът на съпротивителната война на нацията“ срещу Япония.
Решението му да почете паметта на 17 000 загинали и ранени китайци 85 години по-късно е част от мащабна кампания за промяна на начина, по който се водят дебатите за Втората световна война в световен мащаб. Като акцентира върху жертвите, Си иска да представи Комунистическата партия като победител във войната, наравно със САЩ - въпреки че ККП поема властта едва четири години след капитулацията на Япония.
Подобно на действията на руския президент Владимир Путин, китайският президент се обръща към историята, за да постигне целите си и да мобилизира патриотизма в страната, която се бори със слаб пазар на труда и жилищна криза. Кампанията му е насочена към укрепване на претенциите на Пекин към автономния Тайван и затвърждаване на статута на Китай като стълб на следвоенния световен ред в момент, в който Доналд Тръмп изтегля САЩ от институциите, в които те доминират от десетилетия.
Този стремеж ще бъде демонстриран в сряда, когато Си ще председателства военния парад в Пекин по случай 80-годишнината от капитулацията на Япония. Събитието е част от продължаващия вече десетилетие политически проект на Си: През 2014 г. най-висшият законодателен орган на Китай обяви 3 септември за „Ден на победата“ на Китай над Япония и скоро след това проведе първия парад в страната в чест на победата.
„Освен военното великолепие и визуалното възпоменание за приноса на тези страни към войната, парадите са част от продължаваща война за паметта“, пишат Кайнан Гао и Маргарет Пиърсън в изследване, публикувано миналата седмица от Института Брукингс. „Да се напомни на Запада за забравените жертви и принос на Китай, в това число и особено на Комунистическата партия, се смята за засилване на аргументите за коригиране на „грешките“ от миналото.“
Спектакълът на Си и Путин, събрани заедно с лидера на Северна Корея Ким Чен Ун и иранския президент Масуд Пезешкян (бел. ред. заедно с вицепремиера Атанас Зафиров и министър-председателя на Словакия Роберт Фицо) на площад „Тиенанмън“, ще покаже промяната в световния международен ред, където подобни режими разполагат с повече пространство за лавиране в блокове, които не включват САЩ. Парадът идва дни след срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), чийто домакин беше Си. Той използва форума, за да възстанови отношенията си с индийския министър-председател Нарендра Моди, който се противопоставя на западните предупреждения за подкрепа на Русия след инвазията ѝ в Украйна и страната му продължава да купува руски петрол.
Исторически спорове
Използването на историята като оръжие далеч не е характерно само за Китай. Путин се опита да използва историята на Съветския съюз, за да подкрепи инвазията си в Украйна с лъжливи твърдения, че правителството в Киев е овладяно от „фашисти“. Тръмп заяви, че САЩ „са направили далеч повече от която и да е друга Държава за постигането на победа във Втората световна война“.
Начинът, по който Китай формулира войната, е от значение за Азия, тъй като това засяга териториалните и дипломатическите спорове в наши дни. В основата на този дебат са редица споразумения от периода на Втората световна война, които според Пекин му дават легитимни претенции към Тайван.
Западните държави не са склонни да обръщат внимание на двете декларации, които Пекин предпочита, и вместо това признават мирния договор от Сан Франциско от 1951 г., който официално слага край на войната. Този текст съдържа двусмислени формулировки по отношение на Тайван - изисква от Япония да се „откаже“ от територията, без да изисква да я върне на Китай.
Управляваната от националистите Китайска република поема властта в Тайван след капитулацията на Япония през 1945 г.
Преди десетилетие Пекин отбеляза 70-годишнината от края на войната в Азия с помирителен тон към Тайван. В речта си от 2015 г. Си избегна например разграничаването на двете страни, като спомена само за победата на „китайския народ“.
По това време отношенията между Пекин и Тайпе бяха в най-високата си точка от десетилетия насам, а на Си му предстоеше да се срещне с колегите си от другата страна на пролива, което беше стимул да наблегне на единството. Оттогава отношенията се влошиха, въпреки че няма признаци - въпреки предстоящото представяне на нови оръжия - че Си планира скоро да нападне Тайван.
В същото време от другата страна управляващата в момента в Тайван Демократична прогресивна партия твърди, че островът е де факто независим и не е част от КНР. В условията на високо напрежение между двата протока, когато Китай увеличава военния си натиск върху Тайван, и двете страни се опитват да изопачат историческите разкази за свои собствени цели.
Съветът по делата с континентален Китай на Тайван осъди ККП за невярното твърдение, че партията е водила войната срещу Япония. Президентът Лай също така е забранил на тайвански правителствени представители и бивши висши военни, разузнавателни и дипломатически служители да присъстват на военния парад в Пекин.
За да напомни, че някои жители на острова искат по-тесни отношения, Хун Хсиу-Чу, която е първата жена, заемаща поста председател на основната опозиционна партия в Тайван - „Гоминдан“, ще присъства на военния парад.
Впоследствие Джу Фънлян, говорителят на ведомството за надзор на делата на Тайван в Пекин, осъди Лай за „изопачаване на историята на Втората световна война“, за да оспори следвоенния световен ред и да поиска независимост.
В знак на желанието на Комунистическата партия да укрепи позициите си както в Китай, така и извън него, дори Гоминданът, която Пекин се стреми да подкрепя политически, е поела няколко удара. Китайският институт за исторически изследвания, ведомствен мозъчен тръст, създаден през 2019 г. под егидата на Си, публикува миналия месец коментар, в който критикува „възхваляването“ на лидерите на националистите във войната.
То обслужва разказа, че „ККП всъщност е била тази, която се е съпротивлявала на Япония от самото начало“, казва Емили Матсън, която преподава в университета в Джорджтаун и е публикувала материали за промяната.
Обратно в Янцюен, новинарският репортаж за посещението на Си продължава да се върти на голям екран на площада и на по-малък телевизор в музея. В него се повтаря посланието, че победата над Япония и сегашният просперитет на Китай са благодарение на ръководството на партията както през 1940 г., така и през 2025 г.