Си ще оформя мисията на блока, създаден да се конкурира със световния ред на САЩ

Когато Си Дзинпин събере най-близките си международни съюзници за една от знаковите срещи на върха от повече от десетилетие на своето управление, мнозина ще търсят успокоение, след като са излезли белязани от конфликти.

Може би няма да го получат: фокусираният върху сигурността блок, съоснован от Китай, почти отсъстваше, когато партньорите му най-много се нуждаеха от него.

Вместо това, китайският президент вероятно ще се съсредоточи повече върху това, което предстои за Шанхайската организация за сътрудничество в момент, когато Доналд Тръмп се опитва да ограничи амбициите на Пекин и да преобърне съюзите на САЩ с държави като Индия. Фокусът ще бъде насочен конкретно към всяко съвместно изявление, издадено от групата, и тона, който тя възприеме спрямо САЩ, както и към поредицата от двустранни срещи, които се очаква да се проведат в кулоарите.

На срещата, която започва в неделя, Си Дзинпин се готви да одобри стратегията за развитие на ШОС за следващото десетилетие и да представи визията си за глобално управление, като политическите лидери на Русия, Индия, Пакистан и Иран ще седнат заедно с него на една маса за първи път от години. Някои гости, включително руският президент Владимир Путин, след това ще последват Си Дзинпин до Пекин, за да присъстват на военен парад на 3 септември.

„Китай полага много усилия и използва влиянието си, за да направи тази среща една от най-големите срещи на върха на ШОС досега“, каза Дилън Лох, доцент в Технологичния университет Наньянг в Сингапур. „Това е и декларация за намерения и демонстрация на нарастващия профил и сила на Китай – особено в контекста на конкуренцията между САЩ и Китай и намеците за вътрешни икономически проблеми.“

Събитието ще бъде най-голямото досега в блока, след като Беларус стана неговият 10-ти пълноправен член. Групата от световни лидери, отправили се към китайския пристанищен град Тиендзин – включително индийският премиер Нарендра Моди, президентът на Иран Масуд Пезешкиан и пакистанският премиер Шехбаз Шариф – предполага, че има потенциал за откриване на нови пътища.

Путин и Моди ще бъдат наблюдавани отблизо.

Срещата на върха предлага на Путин възможност да разговаря директно със Си и Моди за резултата от срещата му в Аляска с Тръмп и перспективата за постигане на споразумение за прекратяване на войната в Украйна. Разговорите с Моди вероятно ще обсъдят продажбите на руски петрол, след като Тръмп удвои американските мита върху Индия като санкция за продължаващите покупки на Ню Делхи.

Очаква се Моди също да се срещне с китайския лидер в неделя, което ще даде възможност на двамата да начертаят път напред. Нормализирането на отношенията и разведряването на границите вероятно ще бъдат включени в разговорите, казаха индийски представители, които поискаха да не бъдат назовани, тъй като дискусиите са частни.

Индия преди това възрази срещу проекта за декларация на ШОС, разпространен през юни, поради липса на текст, осъждащ атаките на бойците срещу администрирания от Индия Кашмир, за които Ню Делхи обвини Пакистан.

„Ако Индия в крайна сметка се включи в съвместната декларация, това предполага по-голяма готовност да се застане редом с ШОС – и имплицитно срещу Вашингтон“, каза Джереми Чан, бивш американски дипломат в Китай и Япония.

Чан, който сега е старши анализатор в екипа за Китай и Североизточна Азия в Eurasia Group, добави, че „всеки език, пряко критикуващ САЩ, би бил важен сигнал за по-смислен завой на Делхи към Пекин и Москва“.

Украйна, Иран

Въпреки че срещата беше планирана дълго предварително, световните събития от последните шест месеца ѝ придадоха много повече внимание и тежест.

След голяма атака от страна на Израел и САЩ, Иран е изправен пред заплахата от повторно налагане на санкции на ООН от ключови европейски държави. Междувременно Индия и Пакистан си размениха удари в най-лошия си сблъсък от половин век през май.

Сега Индия се сближава с регионалния си съперник Китай, тъй като Тръмп отчуждава Ню Делхи чрез налагане на мита, а Исламабад укрепва връзките си с Вашингтон.

Пакистанските представители ще проведат кулоарни разговори със Си и Путин, съобщиха местните медии, но страната не планира среща с Индия, според Министерството на външните работи. Министерството на външните работи на Иран също потвърди среща между Пезешкиан и Си.

Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган, член на НАТО, заяви, че страната му обмисля присъединяване. Въпреки че е свързана с ШОС от 2013 г. чрез споразумение за партньорство, пълноправното членство в групата би дало на Ердоган повече лостове срещу Запада.

Предизвикателството пред Си е как да обърне четвъртвековната история на слаб напредък, която хвърля съмнение върху способността на алианса да постига резултати, когато е необходимо. Помощник-министърът на външните работи Лиу Бин ясно заяви, че китайската страна е добре запозната със залозите, като заяви миналата седмица, че ШОС трябва да е готова да постигне „осезаеми резултати“, тъй като организацията възприема „нов облик, ново темпо и ново ниво“.

Първоначално възприеман на Запад като източен противовес на НАТО, блокът се разшири, като добави нови членове, които или са далеч от първоначалния ѝ фокус върху Централна Азия, или, както в случая с Индия и Пакистан, самите те са въвлечени в конфликти.

Блокът определя своите „основни цели“ като съсредоточени около „укрепване на взаимното доверие и добросъседските отношения между страните членки“.

И все пак организацията многократно не успява да защити своите членове, като примери за това са атаките на САЩ и Израел срещу Иран. Подобен подход на ненамеса преобладава, когато става въпрос за гранични сблъсъци между Индия и Пакистан, както и между Таджикистан и Киргизстан.

„Последната история показва, че когато възникне криза в сигурността, която засяга член на ШОС – или съседен такъв – ШОС като организация е никъде“, каза Чан от Eurasia Group. „Когато нещата станат трудни, Китай отсъства дори за своите приятели, независимо дали на двустранна или многостранна основа.“

Въпреки това групата е от централно значение за Си, тъй като той използва нея и други подкрепяни от Китай организации като БРИКС за преструктуриране на световния ред и помага на Пекин да заеме лидерска роля, особено като защитник на Глобалния Юг.

ШОС почти се е удвоила по брой членове, откакто е основана през 2001 г. от Китай, Русия, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан и Узбекистан. Като се вземат предвид наблюдателите и партньорите в диалога като Монголия и Саудитска Арабия, този брой се разширява до 26 държави.

Това, което често липсва, са „общите интереси и доверието между ключовите членове“ – в допълнение към „историята на спорове, различия и подозрения“ – според Дрю Томпсън, старши сътрудник в Училището за международни изследвания „С. Раджаратнам“ в Технологичния университет Наньянг в Сингапур.

„Всичко това прави ШОС малко вероятно да се обедини в блок, способен да се противопостави на САЩ или Европа“, каза той.

Още по темата

Китай изнася в Африка по-бързо от всяко друго място

Защо затоплянето на отношенията между Русия, Индия и Китай няма да продължи дълго

Фиксингът на юана към долара е на най-високото си ниво от януари насам

Битката на Си с дефлацията заплашва да остави икономиката уязвима и без стимули