Тръмп използва търговията, за да играе ролята на миротворец в задния двор на Китай
САЩ използват заплахи за мита из Азия, за да притиснат враждуващите страни да стигат до споразумение и мир
Редактор: Георги Месробович
Заплахите на президента Доналд Тръмп за налагане на мита срещу Тайланд и Камбоджа ги подтикнаха да прекратят смъртоносния си граничен конфликт тази седмица, което отново показа неговата готовност да използва търговската война като средство за спиране на въоръжените конфликти и да измести Китай от собствения му двор.
Преди да си стиснат ръцете на брифинг след споразумението за прекратяване на огъня в понеделник – с което приключиха петдневните сражения, отнели живота на най-малко 42 души – както премиерът на Камбоджа Хун Манет, така и и.д. премиер на Тайланд Пхумтам Вечаячай благодариха на Тръмп в изказванията си.
Американският президент беше използвал най-мощното си преговорно средство само няколко дни по-рано, като се възползва от достъпа до американския пазар, за да сложи край на сраженията и да подкрепи стремежа си да бъде признат за миротворец.
Макар че Китай също изпрати представител на преговорите, той запази много по-нисък профил от САЩ и не отправи подобна заплаха за икономически щети – в съответствие с подхода си да избягва намеса в конфликти, освен когато се стреми да улесни преговорите. Това позволи на Тръмп да си припише заслугите за спирането на кръвопролитието.
„Тръмп ще възприеме това като победа. Той иска да бъде възприеман като миротворец“, заяви Титинан Понгсудирак, професор по политически науки в университета Чулалонгкорн. „А фактът, че Китай също взе участие, е положителен, защото участието на САЩ и Китай – двете най-големи суперсили в света – придава баланс, легитимност и материална подкрепа.“
Примирието, постигнато в понеделник – в конфликт, чиито корени се простират повече от век назад – беше кулминацията на събития, започнали едва в събота, когато Тръмп се обади на двамата лидери и след това публикува в социалните медии, че американските преговарящи „не искат да сключват никакви споразумения с нито една от двете страни, ако те са в конфликт“.
Залогът беше голям и за двете страни, които от 1 август ще се сблъскат с 36% мита, докато на съседните износители Индонезия и Филипините бяха предоставени ставки от 19%, а на Виетнам – 20%.
Тръмп заяви в понеделник, че търговските преговори с двете страни ще бъдат подновени. Междувременно, при кацането си в Банкок, тайландският министър Пхумтам заяви пред репортери, че е разговарял с американския лидер и че „ще постигнем нещо много добро. Той ще направи всичко възможно, за да ни даде колкото може повече“.
„Горд съм да бъда президент на МИРА!“, написа Тръмп.
Примирието, договорено в Малайзия, която в момента е председател на регионалната група АСЕАН, изглеждаше да се спазва, след като военни представители от Тайланд и Камбоджа се срещнаха във вторник, въпреки че все още се съобщава за спорадични сблъсъци.
Различни визии
Контрастните реакции на Тръмп и китайския президент Си Цзинпин подчертават различните начини, по които те смятат, че големите сили трябва да взаимодействат със света. Тръмп е решен да прекрои търговските отношения и заплашва да прекъсне достъпа до най-богатия потребителски пазар в света като средство за преговори. Тръмп твърди, че е използвал подобна тактика, за да сложи край на конфликта между Индия и Пакистан по-рано тази година.
Стратегията „мита за мир“ се основава на усилията на Белия дом да използва митата за други геополитически цели. По-рано този месец Тръмп заплаши с 50% мито за Бразилия, като призова местните власти да оттеглят обвиненията срещу бившия президент Жаир Болсонаро за предполагаем опит за преврат.
Принципът на Китай за ненамеса във вътрешните работи на другите страни означава, че той отдавна се е дистанцирал от външнополитическите конфликти. Това е позволило на Пекин да се отличи от Вашингтон в глобалния Юг, където е поддържал връзки предимно чрез отпускане на заеми и подпомагане на развитието, като се е въздържал от призиви за политически промени.
„Китай се надява да посредничи чрез регионални организации“, заяви Тан Сяоян, председател на катедрата по международни отношения в университета Цинхуа, визирайки АСЕАН. „Не е като държава извън региона да трябва да използва сила, за да се намеси директно – това е, което прави Тръмп. Това не съответства на обичайния дипломатически подход на Китай.“
Външният министър Уан И използва конфликта, за да отговори на недоволствата, които датират от повече от век назад, от времето на британския и френския империализъм, като миналата седмица заяви, че „основната причина за този проблем е наследството на западните колонизатори в миналото, а сега трябва да го посрещнем спокойно и да се справим с него по подходящ начин“.
Напрежението между Тайланд и Камбоджа датира от картите, базирани на френско-сиамските договори от началото на 20-ти век, които определят границите между Тайланд и Камбоджа, която тогава е била част от Френски Индокитай. Суверенитетът остава спорна точка по отношение на няколко района и древни храмове по границата.
Югоизточна Азия отдавна се стреми да балансира икономическите си и сигурностни отношения с Китай и САЩ, като същевременно поддържа чувство за регионална автономия чрез АСЕАН.
През последните години Китай е постигнал по-голям напредък в отношенията си с Камбоджа, която е най-изложена на икономически риск от конфликта.
В рамките на инициативата на Си „Един пояс, един път“ китайски компании са помогнали за финансирането и изграждането на голяма част от производствените мощности и инфраструктурата на Камбоджа, включително нови летища в Пном Пен и Сием Реап, както и първата магистрала в страната, свързваща столицата с пристанищния град Сиануквил. По време на посещението на Си в страната през април, те се споразумяха да продължат с проекта за канала Фунан Течо на стойност 1,2 милиарда долара, който свързва производствения пояс на Камбоджа с Тайландския залив.
Тръмп създаде още по-голяма възможност за китайското меко влияние, когато реши да съкрати Агенцията за международно развитие на САЩ. Два проекта в Камбоджа, които бяха отменени през февруари и се фокусираха върху грамотността и храненето на децата, бяха бързо заменени от Пекин с почти идентични програми.
За Тайланд и Камбоджа Китай е най-големият търговски партньор, съставляващ повече от 20% от общия им търговски обмен. САЩ заемат второ място с около 13% за Тайланд и 19% за Камбоджа.
Но както Банкок, така и Пном Пен имат търговски дефицит с САЩ, като продават съответно с почти 44 милиарда долара и 12 милиарда долара повече, отколкото купуват. Това е типът търговски отношения, които Тръмп иска да промени, независимо от нуждата на двете страни от американски износ.