Белезите от Brexit за британската икономика още болят

Напускането на Европейския съюз не приличаше на никое друго събитие в съвременната британска история. Институционалните инвеститори не можеха да си представят, че мнозинството от британците ще гласуват срещу собствените си интереси. Когато те го направиха, шокът беше незабавен. Паундът поевтиня с рекордните 8,05% за минути до 31-годишно дъно спрямо долара. Загубата от референдума на 23 юни 2016 г. беше повече от два пъти по-голяма от всеки от осемте най-лоши дни от 1981 г. насам, а обезценяването с почти 13% за по-малко от седмица остава ненадминато като валутен срив за Обединеното кралство.

Внезапният крах на лирата и неспособността ѝ да се възстанови се оказаха сигнал, че най-добрите дни на Великобритания са в миналото. През по-голямата част от този век Обединеното кралство беше най-големият бенефициент сред 27-те държави в ЕС. Измерено чрез Брутния вътрешен продукт, ръста на БВП на глава от населението, безработицата и превъзходните оценки на дълга, акциите и валутите, Великобритания беше вечният лидер. Всички тези суперлативи приключиха с "Брекзит" преди почти осем години. Оттогава насам ЕС се представя по-добре от Обединеното кралство с неговата вяла икономика.

ЕС, който скоро ще има възможност да преизбере Урсула фон дер Лайен за още пет години като председател на Европейската комисия, е с най-високата си оценка въз основа на публично търгувани акции, спрямо Обединеното кралство, откакто фон дер Лайен започна първоначалния си мандат като лидер на ЕК през 2019 г., сочат данни на Bloomberg. Средната премия, която инвеститорите плащат за прогнозните печалби, генерирани от акциите в 20-те държави, споделящи валутата евро, известни като еврозона, е 25%, измерена чрез 197 компании в индекса на Bloomberg за еврозоната и 71 членове в индекса на Bloomberg за Обединеното кралство. Между 2006 г. и 2019 г. средната премия е била нула, което показва, че инвеститорите не са възприемали разлика между корпоративната еврозона и корпоративната Великобритания. Едва през 2020 г., по време на глобалната пандемия Covid-19, благоприятната относителна стойност на ЕС внезапно се покачи до 19% и продължи да се покачва след нахлуването на Русия в Украйна.

Обръщане на съдбата. Инвеститорите все повече оценяват акциите на компаниите от ЕС много по-високо, отколкото на компаниите от Обединеното кралство

Пазарът се оказа прав. Повече от 50% от британските избиратели със закъснение признаха знамението на лирата от юни 2016 г., когато през юли заявиха пред социологическата компания YouGov, че ще гласуват отново за присъединяване към ЕС. Общественото отхвърляне на Brexit би трябвало да бъде предупредителен сигнал за основните партии - лейбъристите и консерваторите - които се състезават на националните избори тази година. Вместо това британските политици без колебание предлагат рецепти за бедственото положение на Газа, намираща се на 3 000 мили от тях, но не могат да се заемат с обсъждането на средства за защита на жизненоважни за Обединеното кралство индустрии като финансовата и информационната, докато обществеността все повече обвинява нарастващите цени в магазините, влошеното здравеопазване и нарушените обществени услуги за гласуването за напускане на ЕС.

Икономиката на ЕС далеч не е раздутата и неефективна бюрокрация, подигравана от евроскептиците, които оцветяват преобладаващия медиен разказ за Брекзит, а расте с 2,3 процентни пункта по-бързо от тази на Обединеното кралство на годишна база, като от 2016 г. насам БВП е нараснал с 24% в сравнение с 6% за Обединеното кралство. През 10-те години преди референдума за Brexit БВП на ЕС е изоставал от този на Обединеното кралство на годишна база с 12 базисни пункта, от 2000 г. насам - с 9 базисни пункта, а през двете десетилетия преди Brexit - със 149 базисни пункта, според данни, събрани от Bloomberg.

Аналогична е ситуацията и при БВП на човек от населението сред 20-те държави, които споделят еврото. От 2016 г. насам БВП на глава от населението в блока се е увеличил с 19%, или с 2,19 процентни пункта повече от този на Обединеното кралство на годишна база, което е огромен обрат в сравнение с десетилетието преди Brexit. През 10-те години, предшестващи Брекзит, годишният растеж на еврозоната беше едва с осем базисни пункта по-добър от този на Обединеното кралство, а между 2000 и 2016 г. еврозоната изоставаше от Обединеното кралство с шест базисни пункта.

Противно на преобладаващото схващане, Великобритания имаше какво да спечели от включването си в ЕС и малко да загуби, тъй като блокът се разшири с падането на Берлинската стена и бързата интеграция на страните от Източна Европа. Между 2011 г. и 2015 г. равнището на безработица в ЕС се разшири от 1,3 процентни пункта над това в Обединеното кралство до 4,6 процентни пункта над него. Едва след гласуването за Brexit ситуацията се обърна, като допълнителният коефициент на безработица в ЕС намаля до 2,9 процентни пункта, тъй като гражданите му си осигуриха работа по-бързо от своите колеги в Обединеното кралство.

Гърция продължава да бъде най-яркият пример за благодеянието на ЕС. За разлика от Brexit, избирателите в Република Гърция отказаха да напуснат общата валута и общия пазар, както беше широко прогнозирано, че ще направят на референдума през 2015 г., който трябваше да бъде "Grexit". Всеки, който си е направил труда да погледне пазара на облигации тогава, би разбрал, че нацията не е на път да се върне към драхмите, които биха съпътствали излизането от ЕС, защото доходността по дълга ѝ е доста под пика, достигнат през 2012 г. по време на най-тежката фискална криза. За да бъдем сигурни, гръцкият БВП се сви с 45% по време на депресията между 2009 и 2015 г. Но Гърция беше рационална и оттогава насам икономиката ѝ се разшири с 11%, което представлява 1,53% годишен темп, лесно надхвърлящ анемичния 0,7% годишен растеж на Обединеното кралство.

Гърция има многобройна компания сред държавите от ЕС, които са в сянката на първоначалните големи икономики на блока - Франция и Германия. Най-малко 10 от тези държави се радват на превъзходен растеж от 2016 г. насам и надминават средния световен растеж от 35%: Ирландия (82%), България (78%), Литва (71%), Естония (66%), Чешката република (55%), Латвия (50%), Кипър (47%), Полша (44%), Унгария (42%), Хърватия (41%), сочат данни на Bloomberg.

Що се отнася до паунда, неговата постоянна относителна слабост от 2016 г. насам може да се измери чрез очакваните колебания на цената му, известни като предполагаема волатилност. В периода между 2000 г. и Brexit средната стойност на очакваните ценови колебания на еврото е с 1,2 процентни пункта по-голяма от тази на паунда. През 2017 г. спредът стана отрицателен, като стерлингът стана средно с 1,8 процентни пункта по-волатилен от еврото, което е последица от намаляващото доверие в Обединеното кралство. Според 61 икономисти, анкетирани от агенция Bloomberg, британският БВП се очаква да нарасне с 0,4% през тази година и с 1,2% през 2025 г. - по-ниски темпове на растеж в сравнение с 24 от 27-те държави от ЕС.

Нов поглед върху валутата. Преди Brexit трейдърите виждаха по-голяма волатилност в еврото, отколкото в паунда. Всичко това се промени след референдума.

След Брекзит британските акции и облигации по същия начин струват по-малко в сравнение с алтернативите от ЕС. През 2023 г. Обединеното кралство ще плаща с 2 процентни пункта повече лихви по заеми, отколкото правителствата на държавите от еврозоната, което е най-широкият спред през века. От 2016 г. насам компаниите в индекса на Bloomberg за еврозоната са поскъпнали средно с 86%, докато акциите на Обединеното кралство са поскъпнали с 46%. Това е предимство на общата възвръщаемост (доход плюс поскъпване), възлизащо на 3,1 процентни пункта по-голямо годишно поскъпване.

През първия час след затварянето на избирателните секции в предпоследния четвъртък на юни преди осем години паундът поскъпна от 1,48 долара до 1,50 долара поради спекулациите, че британците ще се съгласят с консенсуса на националните и международните премиери, президенти, финансови министри, бизнес лидери и икономисти и ще гласуват за оставане в ЕС, защото се смята, че това е най-добре за Великобритания.

Това, разбира се, не се случи и оттогава производителността в Обединеното кралство и световната търговия са в криза. Вече никой не се съмнява, че Brexit по-скоро е попречил, отколкото помогнал на болната британска икономика. За разлика от ЕС, Великобритания не показа доверие в девиза E Pluribus Unum*.

*E pluribus unum (лат.) „От многото – единствен“, Цицерон. E pluribus unum е девиз, изобразен на държавния печат на САЩ. Състои се от 13 букви, колкото са били щатите, основали САЩ.

Още по темата

Хънт за търговската сделка на Великобритания с Швейцария

Британската инерция в икономиката и образованието

Великобритания се опитва да се откаже от правилата на MiFID