Кой иска да бъде трилионер?

Достигането на нетна стойност от 1 трилион долара е цел с малко очевидни лични ползи - и някои политически и репутационни недостатъци

19:40 | 25 януари 2024
Автор: Тайлър Коуен
Снимка: Bloomberg
Снимка: Bloomberg

Кога светът ще има първия си трилионер? Скорошен доклад на Oxfam International прогнозира такъв в рамките на едно десетилетие, отбелязвайки, че петимата най-богати мъже в света са 114% по-богати днес, отколкото са били през 2020 г.

Тази времева линия ми се струва нереалистична. Пътят към това да станете трилионер е много труден - както по индивидуални, така и по макроикономически причини. Освен ако няма голяма вълна от хиперинфлация, значителни препятствия стоят на пътя на всеки, който се опитва да достигне трилион долара нетно богатство.

Част от това е свързано с човешката природа. Както попита едно някога популярно игрово шоу: „Кой иска да стане милионер?“ Добавете още шест нули и това вече не е риторичен въпрос: много милиардери изглеждат по-малко заинтересовани да правят повече пари, отколкото да се забавляват.

Джеф Безос, например, към момента на писане на тази статия, вторият най-богат човек в света със 177 милиарда долара, вече не управлява Amazon и изглежда прекарва много време във фитнеса. Това не отнема от таланта му, но той няма очевиден път към трилион долара, дори ако неговата ракетна компания Blue Origin е огромен успех.

Семейният живот също може да повлияе на натрупването на богатство. Безос, Бил Гейтс и Илон Мъск, наред с много други, са разведени, което намали богатството им. Състоянието на Walmart сега е разпределено между многото наследници на основателя Сам Уолтън.

Благотворителните дарения и проекти са друга причина, поради която богатството не се натрупва безкрайно. Гейтс много възхитително раздаде голяма част от богатството си на Фондация Гейтс, като вероятно има още дарения. Това ограничава способността му да достигне статус на трилионер.

Заслужава да се отбележи, че милиардерите не раздават пари просто защото са алтруисти. Ако имате десетки милиарди долари, социалният капитал, който получавате от раздаването им, често струва повече от личното потребление, от което се отказвате; всъщност е трудно да се изхарчат толкова много пари, още по-малко да се изхарчат добре, в рамките на един живот. Така че за свръхбогатите раздаването на част от парите им увеличава максимално благосъстоянието, дори ако намалява финансовото богатство.

Понякога проектите сами по себе си не са благотворителни, но не са и чисто финансови. Мъск, чиито $222 милиарда го правят най-богатият човек в света, похарчи $44 милиарда, за да купи Twitter, сега X. Той изглежда иска да притежава Twitter, за да влияе на политическия и културен дискурс. Сега Twitter струва много по-малко от това, което Мъск е платил за него, което го прави много по-трудно за него да стане трилионер.

Така че може би няма много очевидна лична полза да станеш трилионер. Ако не друго, това може да направи човек политическа мишена.

Желанието за диверсификация е друга ограничаваща сила. След като имате значителна сума пари, има смисъл да разпределите активите си широко. Гейтс, например, продаде много акции на Microsoft в началото, вероятно мотивиран от диверсификация. По онова време това изглеждаше като очевидно добра идея. И все пак днес Гейтс щеше да е много по-богат, ако беше задържал акциите си в Microsoft. Според една оценка той всъщност щеше да бъде трилионер, но дори и тази хипотеза изискваше много драматичния скорошен скок на акциите на Microsoft.

Така или иначе никой не може да стане милиардер само чрез диверсификация. По-скоро милиардерите влагат сърцата и душите си в малък брой много специфични предприятия, които след това (може) да спечелят много високи нива на възвръщаемост. Но през целия живот няма смисъл да продължаваме да поемаме толкова голям риск. По-добре е да спечелите пари и да се насладите на известна сигурност, като на свой ред ограничите шанса си да станете трилионер.

И накрая, влияние имат и макроикономическите фактори. Фискалната позиция на много правителства по света предполага допълнителни пречки. В повечето по-богати страни и дългът, и дефицитът са много високи, а населението като цяло застарява. Този фискален натиск може да доведе до по-високи данъци и едва ли би било изненада, ако някои от увеличенията на данъците паднат върху много богатите.

Във всеки случай няма нито един разпознаваем човек, който изглежда напът да стане трилионер през следващото десетилетие. В крайна сметка това ще се случи - и добър дял от заслугата трябва да отиде във Федералния резерв, а не непременно на лицето, което е спечелило парите.

Тайлър Коуен е колумнист в Bloomberg Opinion, професор по икономика в университета "Джордж Мейсън" и водещ на блога Marginal Revolution.