Какви ще са последствията от примирието в Газа за войната

"Хамас" и Израел току-що се съгласиха да спрат битката си в Газа за поне четири дни, за да могат да разменят заложници срещу затворници и да осигурят достъп за хуманитарна помощ. За облекчаването на страданието сред цивилното население на Газа това примирие не може да дойде достатъчно бързо. Но за тези, които се бият, паузата няма да има никакво значение, освен да предостави възможност и на двете страни да се прегрупират.

Това поне беше моето заключение, след като говорих със специалисти по вида на градската война, която се води в Газа. Войната е политика и кратката почивка няма да удовлетвори нито целта на Израел да елиминира "Хамас", нито целта на "Хамас" да разшири войната, докато други не се присъединят или международната общност не притисне Израел да спре. Министър-председателят Бенямин Нетаняху описа самата идея, че паузата може да означава повече, като „глупости“.

Съгласно сделката, с посредничеството на Катар, "Хамас" трябва да предаде най-малко 50 от над 240-те заложници, заловени на 7 октомври, с акцент върху жените, децата и възможността за още 10 заложници за всеки ден, в който има удължаване на примирието. За тях и техните семейства значението на сделката не може да бъде надценено. Израел трябва да предаде 150 палестински затворници в замяна, отново предимно жени и деца. Освен това, според "Хамас", Израел ще допусне стотици камиони с хуманитарна помощ в Газа, ще спре повечето полети над територията и ще обещае да не извършва арести.

От военна гледна точка обаче освобождаването на почти всички израелски пленници ще бъде истинска промяна на правилата за израелските отбранителни сили (IDF), тъй като те са изправени пред перспективата да прочистят стотици километри тунели, на до 70 метра под земята, за да елиминират способността на "Хамас" да се бие. Това е много по-лесно да се направи, когато не се притеснявате за наличието на заложници.

Тунелите са ужасяваща среда за всеки войник, казва Джон Спенсър, бивш майор от американската армия и настоящ председател на групата за изследвания на градската война в Института за съвременна война в Уест Пойнт. Повечето военни технологии просто не работят под земята, каза той. Очилата за нощно виждане не го правят, защото няма околна светлина, а повечето роботи не го правят, защото няма жизнеспособни радиосигнали. Комуникациите между войските - дори визуални - също не работят. Трудно е да се вижда или да се диша. Дори кучетата, надушващи бомби, трябва да бъдат специално обучени да работят под земята на тъмно.

И така, от незапомнени времена армиите са използвали тунели и техните противници са се опитвали да ги неутрализират, без всъщност да се налага да влизат в тях. Средствата са колкото ужасяващи, толкова и ефективни. През 1982 г. Хафез ал-Асад - бащата на настоящия президент на Сирия - накара войските си да налеят дизелово гориво в тунели, които бойците на Мюсюлманското братство използваха като част от защитата си в град Хама. В Украйна Русия използва термобарични оръжия, за да убива градските защитници под земята, където бомбите не могат да ги достигнат, като изсмуква въздуха от убежищата им и срива белите им дробове.

Според Спенсър логичният начин да се неутрализира уникално голямата мрежа от тунели на "Хамас" в Газа би била да се наводнят с морска вода, но това в момента не е опция, тъй като няколкото заложници, които "Хамас" вече освободи, ясно показаха, че ги държат в същите тези тунели. Освобождаването на 50 от тези човешки щитове би трябвало да облекчи проблема от математическа гледна точка, но все още оставя около 180 в ръцете на "Хамас". Така че без да знаем къде се намират, намаляването на броя им променя ситуацията с малко.

В по-широк план обаче такава кратка пауза не може да постигне политическите цели на нито една от страните и основното предизвикателство ще бъде воюващите да останат защитени, докато я спазват - една от причините дори временното прекратяване на огъня да е непостоянно. Задачата на IDF е да елиминира военния капацитет на "Хамас" и тази работа далеч не е завършена, което прави малко вероятно Израел да позволи паузата да се разшири до по-трайно примирие. "Хамас" може да иска това да се случи, но ако приемем, че не се случи, кратката пауза едва ли ще подобри целта му за удължаване на войната и свързаните с нея страдания, докато "Хизбула", Иран или международната общност не се намесят.

„Не мисля, че това е важно от военна гледна точка“, каза ми за примирието Дейвид Бетц, професор по война в съвременния свят в Кралския колеж в Лондон. „Не мисля, че IDF ще спрат, докато не унищожат "Хамас", като очевидният въпрос е: Какво ще остане от Газа, когато свършат? И отговорът е нищо, към което два милиона души могат да се върнат.“

IDF постигна по-добър напредък на място, като същевременно понесе по-малко жертви сред войските си, отколкото биха могли да предполагат други случаи на градска война. Това може да се дължи на факта, че армията е подходила методично към задачата си, като първо е обградила град Газа и след това се е придвижила до ключови центрове като болницата "Ал-Шифа", за да гарантира, че не може да продължи да бъде използвана от "Хамас" в информационната война, която формира толкова голяма част на този конфликт. Така че голямата битка от врата на врата, от тунел до тунел, необходима всъщност за елиминирането на "Хамас", може все още да предстои или е възможно организацията просто да няма средствата да се противопостави на сила от мащаба на IDF.

Така или иначе и двете страни ще използват затишието в битката, за да дадат почивка на силите си, да попълнят доставките, да планират и съберат разузнавателна информация, пише Мик Райън, генерал-майор в оставка от австралийската армия, в публикация в блог в сряда. IDF също може да използва възможността да измести повече цивилни от пътя си и да се подготви за разширяване на войната в южната част на ивицата Газа.

Докато цивилните жертви продължават да нарастват, въпросът на Бетц беше правилният. И си струва да попитаме друг: Каква би била идеалната употреба на тази пауза, отвъд жизненоважната за връщане на заложници на семействата им и получаване на възможно най-много храна, вода, лекарства и гориво за палестинските цивилни? Колкото и малко вероятно да е, отговорът би бил Катар и неговите събеседници, включително Иран, да убедят "Хамас", че никаква кавалерия не идва на помощ и че лидерите на групата трябва да преговарят за условия за предаване, отказвайки се от оръжия и заложници, за да спасят каквото остава от Газа. В края на краищата "Хамас" започна тази война на 7 октомври, като уби повече от 1200 израелци, и "Хамас" също има способността да я спре.

Междувременно Израел може да демонстрира, че целта му не е колективно наказание, като направи място за компромисите, които биха били необходими за такова предаване и за по-дългосрочно споразумение в Газа, различно от повторна окупация. Може също така, както се изрази Райън, да получи това, което прави на място, в съответствие със стратегически план — липсващ в момента — за това, което ще се случи след това.

Но не задържайте дъха си в очакване, предвид максималистичните цели и от двете страни. Дори да приемем, че това спиране на военните действия може да продължи малко по-дълго от обявеното, очаквайте още война.

Марк Чемпиън e международен анализатор за Bloomberg Opinion. Преди това той е бил шеф на бюрото на Wall Street Journal в Истанбул. Бил е и редактор във Financial Times, главен редактор на Moscow Times и кореспондент на Independent във Вашингтон, Балканите и Москва.

Още по темата

Израел рискува да спечели битката в Газа, но да загуби войната

Израел одобри сделка за заложници и пауза във войната с "Хамас"

Подкрепяните от Иран хути отвлякоха кораб с българи на борда

Следващата цел на Израел е лидерът на „Хамас“ скрит в тунелите под Газа