Обсадата на Израел над Газа ще се бори с хора, тунели, политика и време

Формата на израелската сухопътна атака в Газа става ясна и коментаторите побързаха да направят аналогии с предишни опити за прогонване на защитници от гъсто населени градски центрове - във Фалуджа и Мосул в Ирак, в Ракка, Сирия или в Ливан през 1982 г.

Историческите аналогии са добро напомняне за това колко често срещани, брутални и кървави са подобни градски обсади. Към този списък може да се добави и чеченският град Грозни, два пъти разрушаван от руските войски с цената на повече от 30 000 жертви. Или Мариупол в Украйна през миналата година, обсадата на Вуковар в Хърватия през 1991 г. и много други. И това е само от края на Студената война насам.

И все пак има две области, в които всички тези аналогии са неуспешни, и именно те определят уникалното предизвикателство, пред което са изправени израелските сили за отбрана (IDF).

Първата е свързана с времето. Израел действа бързо, за да превърне град Газа в бойно поле, което може да контролира, като се насочи към крайбрежието на юг от района, за да отреже „Хамас“ от тунелите през египетската граница, на които разчита за доставки. Друга сила се придвижва по крайбрежието от север, за да отреже достъпа до морето. Но след като това стане, ще започне мрачната работа по изчистването на "Хамас" от града в боеве от къща до къща и от тунел до тунел, а това не може да стане бързо, без да има още по-опустошителни последици за цивилното население.

В резултат на това израелското правителство подготвя общественото мнение за това, което нарича дълга и трудна война, но часовникът вече тиктака. Възможно е да не успее да унищожи „Хамас“, преди международният натиск да наложи спирането му. Според здравните власти в Газа, контролирани от „Хамас“, цената на живота на палестинците, които Израел смята за упражняване на законна самозащита, вече е достигнала 9000 души. Както посочи тази седмица Т. Х. Хамс, бивш офицер от морската пехота на САЩ, а сега старши научен сътрудник в Националния университет по отбрана във Вашингтон, мащабът на нараняванията тук е много по-голям, отколкото при повечето исторически аналози. На глава от населението броят на загиналите израелци на 7 октомври би се равнявал на 53 000 американци, каза той в интервю за уебсайта War on the Rocks. Според него броят на жертвите в Газа - 7000 по времето, когато Хамс прави изчисленията си - се равнява на 1,13 милиона загинали американци. Изчисленията на базата на предварителни данни показват, че последната цифра сега е 1,5 милиона.

В резултат на това „Хамас“ разчиташе на яростта, първо в Израел, а след това и в целия мюсюлмански свят, за да ограничи свободата на Израел да отвърне на удара или да разшири войната, като включи и други участници. Целта на организацията е унищожаването на Израел, но тя не може да постигне това сама. Освен това тунелите, които „Хамас“ копае от години, и залавянето на над 200 заложници са изчислени така, че да забавят напредъка на Израел.

Със сигурност САЩ също бяха подложени на сериозни критики заради инвазията и последвалата окупация на Ирак, и по-конкретно заради тактиката им при обсадата на Мосул, заради високия брой цивилни жертви, като според разследване на Associated Press в деветмесечната битка са загинали 9 000-11 000 невоенни лица. Но дори Иран се съгласи, че ИДИЛ е заплаха, която трябва да бъде спряна. САЩ не зависеха от никого другиго нито за оръжия, нито за вето в Съвета за сигурност на ООН, така че можеха сами да определят графика си. Досега администрацията на САЩ защитаваше Израел от натиска на ООН да се съгласи на прекратяване на огъня, но в сряда президентът Джо Байдън също призова за спиране на военните действия, за да се даде време за повече преговори за заложниците. Колко време трябва да мине, за да завърши многофазната операция в Газа, „зависи от това кога Съединените американски щати ще кажат на Израел: „Добре, време е да приключим“, посочи Ави Меламед, бивш служител на израелското разузнаване.

Вторият фактор, който прави израелската обсада на Газа необичайна, е, че тя се провежда без видими признаци на политическа стратегия. Военните имат своята задача - да унищожат „Хамас“ като военна и управляваща сила. Това е достатъчно ясно, но „Хамас“ е движение и идеология и конкретна група от хора. Тя може да бъде разградена, както Ал Кайда след нападението си срещу САЩ на 11 септември 2001 г., но Ал Кайда се превърна в Ал Нусра в Сирия и беше изместена от Ислямска държава в Ирак и други места. През 1982 г. Израел прогонва Организацията за освобождение на Палестина от Ливан, но във войната загиват до 20 000 ливанци (оценките все още силно варират) и неслучайно през същата година е основана „Хизбула“, която се превръща в сила, по-могъща от тази на ООП. Самата „Хамас“ навлезе в терористичния бизнес едва след като ООП я напусна през 90-те години на миналия век.

Трябва да има план за приемственост, който да гарантира, че „Хамас“ няма да остане начело на Газа. В Ирак САЩ биха могли да преместят държавния апарат в Мосул, за да управлява града след прогонването на „Ислямска държава“ през 2017 г. Но в Газа няма държава, която да чака да поеме властта. В Чечения Русия назначи местен военачалник, който да осигури безопасността на републиката за Москва. Когато е убит една година след като става президент, синът му Рамзан Кадиров поема властта и продължава да управлява Чечения като мафиотска държава и до днес. Дори в Бейрут Израел вярва, че има план за деня след това, като при изтеглянето на ЦАХАЛ установява приятелско християнско правителство. Но този план пропада с убийството на християнския лидер Башир Гемайел само няколко седмици след избирането му за президент.

Меламед смята, че „Хамас“ е общ международен проблем и отговорност, подобно на Ал Кайда и ИДИЛ, и смята, че арабските правителства ще разберат, че е в техен интерес да помогнат на Израел да я унищожи и след това да възстанови Газа.

„Те не могат да стоят настрана и да кажат: „Добре, сега може да се появи „Хамас 3. 0". Те ще трябва да вземат мерки, за да сведат до минимум тази възможност“, добави Меламед.

Трудното е, че всички тези елементи си влияят взаимно. Да, „Хамас“ използва цивилни граждани като жив щит. Не се говори достатъчно и за факта, че макар организацията да е намерила време и пари да построи стотици километри подсилени тунели в подготовка за война, тя не се е интересувала от изграждането на бомбоубежища, за да могат цивилните да оцелеят при нападението, което умишлено предизвика на 7 октомври. Тези аргументи обаче не могат да се противопоставят на факта на човешкото страдание в Газа - цивилните граждани, които загиват там, не могат да казват на „Хамас“ какво да прави или да не прави. Мик Райън, бивш генерал-майор от австралийската армия, наскоро написа: „Убийството и раняването на цивилни граждани е не само морален и правен въпрос, а е стратегическо. Това е брутално изчисление, но колкото повече цивилни палестинци срещат израелските бомби, толкова по-малко време ще имат IDF, за да ликвидират „Хамас“.​​​​​​​

Марк Чемпиън e международен анализатор за Bloomberg Opinion. Преди това той е бил шеф на бюрото на Wall Street Journal в Истанбул. Бил е и редактор във Financial Times, главен редактор на Moscow Times и кореспондент на Independent във Вашингтон, Балканите и Москва.

Още по темата

Международният наказателен съд за войната Израел-Хамас

Ранда Слим: Не е ясно как може да бъде унищожен Хамас

Израел задълбочава войната с "Хамас", без план за нейния край

Сегашната битка на Израел с "Хамас" не прилича на нищо, което се е случвало преди