Петролните мегасделки се завръщат. Премиите не

Всяка сделка за сливания и придобивания има две страни с еднакво силни мотиви. В петролната промишленост стимулът за ExxonMobil Corp. и Chevron Corp. – и двете обявиха сделки този месец на обща стойност над 100 милиарда долара – е ясен: те искат да предпазят бизнеса си в бъдеще. Но защо продавачите продават, защо точно сега и защо при текущите цени е много по-малко очевидно.

Разбира се, продавачите подписват сделки за всички акции, когато акциите им се търгуват на или близо до исторически връх. Правейки това, те заключват богата оценка и имат опцията да споделят всяко бъдещо увеличение на цената на акциите на купувача. Но това идва със значителни разходи: те приемат минимални премии към оценката на своите акции. Pioneer Natural Resources Co. се задоволи само с 9% премия, когато продаде на Exxon на 11 октомври. Hess Corp. прие 10% премия от Chevron в понеделник.

И двете сделки отразяват по-широка тенденция. Енергийният сектор на Северна Америка е свидетел на сделки за сливания и придобивания на стойност 270 милиарда долара за последната година, като средната премия за акции е на 25-годишно дъно от малко над 9%, според данни, събрани от Bloomberg. Между 1998 г. и 2022 г. средната премия е била около 26,5%.

Преди десет дни попитах Скот Шефийлд, шефа на Pioneer, защо продава. Той отклони въпроса: той не продава, а се присъединява към Exxon, твърди той. Джон Хес, главният изпълнителен директор на Hess, изказа подобен аргумент в понеделник по време на конферентен разговор с инвеститори. „Акциите ни се повишиха доста“, каза той. „Заключихме стойността, която създадохме, и можем да участваме във възхода.“

Хес, синът на основателя на компанията Леон Хес, не греши. И „доста“ е подценяване: акциите на Hess са поскъпнали със 161% през последните пет години, търгувайки се при съотношение цена/печалба от около 20 пъти, почти двойно повече от това на Chevron.

Но има още нещо. Както Pioneer, така и Hess изглежда са наясно с ограниченията на запазването на техния модел за проучване и добив на петрол на публичния пазар.

Години наред компаниите за сондажи и добив (E&P) бяха ориентирани към растеж, често за сметка на печалбата. Те все още имаха високи оценки, тъй като инвеститорите се надяваха на джакпот от сондажи за петрол, както направи Hess в Гвиана и Pioneer в Пермския басейн. Но през последните пет години инвеститорите преместиха интереса си от растеж към печалби. E&P компаниите се отказаха от стария си модел и се преоткриха като средство за доходност, обещаващи дивиденти и обратно изкупуване. Промяната може да е зарадвала някои инвеститори, но не е подобрила значително общата оценка на сектора.

В крайна сметка, където растежът и доходността не работят, Шефийлд и Хес опитват трети начин: да продадат и вместят бизнеса си в по-голяма, диверсифицирана и интегрирана енергийна компания.

Има смисъл. Exxon и Chevron биха могли да се харесат на повече дългосрочни инвеститори благодарение на излагането им на множество географски региони и техния интегриран модел от петролен кладенец до бензиностанция, който включва рафинерии, химически заводи и търговия. Техните по-силни баланси, които позволяват голямо набиране на дълг, също предлагат изолация за цикличността на цените на петрола, гарантирайки тлъсти дивиденти.

Проблемът за всички останали в E&P индустрията – преди всичко за шистовата индустрия в САЩ – е, че са останали малко големи купувачи. Exxon и Chevron сега ще са заети с усвояването на Pioneer и Hess. Главният изпълнителен директор на Shell Plc Вел Саван би бил естествен купувач, но миналата седмица той обеща на акционерите, че планира да бъде „скучен“, когато става въпрос за сделки през 2024 г. При други обстоятелства BP Plc също може да бъде купувач, но британският основен лидер няма постоянен изпълнителен директор. Сред Big Oil това оставя TotalEnergies SE като единствения потенциален купувач в близко бъдеще. Съмнявам се, че националните петролни компании в Близкия изток биха се осмелили да навлязат в пространството за проучване и добив по някакъв основен начин.

В една консолидираща се индустрия човек иска да продаде рано, преди най-големите купувачи да са заситили апетита си другаде. След като Exxon и Chevron приключиха, много американски шистови компании са изправени пред перспективата да трябва да се консолидират помежду си, за да създадат фирми, които да се харесат на дългосрочни инвеститори. Ще последват вътрешношистови сливания и придобивания. Не очаквайте повече премия за сключване на сделки, когато това се случи.

Хавиер Блас е колумнист на Bloomberg Opinion, който отразява енергетиката и суровините. Той е бивш репортер на Bloomberg News и редактор за суровини във Financial Times.

Още по темата

Според МАЕ световното търсене на петрол ще достигне своя връх през това десетилетие

Chevron придобива Hess за 53 милиарда долара в най-новата петролна мега сделка

В света на петролните санкции Венецуела не е Иран

Венецуела може да има 25% ръст на добива след смекчаването на петролните санкции