Путин печели своята зърнена война, изправяйки Полша срещу Украйна

Решението на Владимир Путин да прекрати сделката, която позволяваше на Украйна да изнася милиони тонове зърно по море, работи в негова полза. То направи дупка в икономиката на врага му и вби клин между близки съюзници, без това да струва на Русия подкрепата на т.нар. Глобален юг.

Този факт стана невъзможен за пренебрегване тази седмица, след като размяната на реплики между президента Володимир Зеленски и полските му колеги на Общото събрание на ООН в Ню Йорк излезе извън контрол. В сряда полският министър-председател Матеуш Моравецки заяви, че страната му, един от най-големите доставчици на военна помощ за Украйна, няма да праща нови помощи - заплаха, която правителството му отчасти оттегли в четвъртък.

Отвратително е Русия да използва доставките на храни като оръжие по този начин. Също така е глупаво да се опитваме да убедим Путин да се откаже от една успешна политика. Това е война. Украйна може да реши проблема само с помощта на съюзниците си, а това ще бъде трудно постижимо, дори ако те се държат заедно.

Проблемът е, че когато през юли Москва се оттегли от Черноморската зърнена инициатива, Западът очакваше да последва рязко покачване на световните цени на зърното, което да накара страни като Индия, Китай, Египет и Индонезия да принудят Путин да се върне към сделката. Точно така се стигна до първоначалната инициатива през 2022 г.

Но анализът на суровините във Вашингтон и Брюксел беше погрешен. Благодарение в голяма степен на богатата руска реколта цените на пшеницата се сринаха през септември до двугодишно дъно. Така че страните от Глобалния юг запазиха видимо мълчание, а Русия дори се опитва да сложи долна граница на цените, за да увеличи приходите си. Междувременно земеделието представлява 10% от икономиката на Украйна и е основен източник на твърда валута; невъзможността да се изнася пшеница е сериозен удар за страната.

Каква продоволствена криза? Бенчмарковите цени на пшеницата се понижиха този месец до 2-годишен връх, което е с 60% по-малко от пика им през 2022 г. под натиска на голямата руска реколта

Кремъл попречи на Украйна да избегне блокадата си, като бомбардира пристанищата на река Дунав и силозите за зърно, където Киев разширяваше капацитета си. Опитът на Украйна вместо това да създаде свой собствен зърнен коридор, като накара корабите да прегърнат черноморското крайбрежие, за да избегнат нападение, е смел, но безсмислен. Досегашните количества са твърде малки.

Остава само сухопътният маршрут през Източна Европа, по който Украйна може да достави огромната си реколта на пазара, но в миналото това доведе до рязък спад на цените на пшеницата в Полша, Унгария, Словакия и други страни, което се отрази негативно на доходите на земеделските производители. Когато в петък Европейският съюз отмени забраната си от май 2023 г. за износ на пшеница, царевица, рапица и слънчоглед от Украйна за България, Унгария, Полша, Румъния и Словакия, три от тези правителства се разбунтуваха.

Брюксел и Киев настояват, че цените няма да паднат отново. Но дори транзитът през Полша и съседните страни - теоретично разрешен от забраната - може да потисне цените, тъй като украинското зърно се конкурира за експортен капацитет, изтласквайки по-голямо предлагане на местните пазари. 

Има три начина, по които Украйна и нейните съюзници могат да отговорят на зърнената война на Путин, и нито един от тях не е привлекателен.

Първо, те могат да изчакат до февруари-март, за да видят как реколтата от следващия сезон ще се появи след зимата, с надеждата, че световните цени на зърното отново ще се повишат и прозорецът на възможностите на Путин ще се затвори. Но няма гаранции, че следващата руска реколта няма да бъде също толкова добра, колкото и предишната, а междувременно украинските фермери се нуждаят от сигурност, за да могат да сеят.

Вторият вариант е ЕС да обсипе източноевропейските фермери с пари в брой, за да компенсира загубите им. Това създава скъп прецедент. Трето, Западът може да отстъпи пред условията на Путин за възстановяване на сделката за зърно, като отмени някои санкции срещу Русия.

Неудовлетвореността на Украйна от това, че е притисната в ъгъла по този начин, помага да се обясни защо отношенията между Киев и Варшава се влошиха толкова бързо. Украинските земеделски производители трябва да продадат реколтата си сега, а Полша се опасява, че това ще навреди на собствените ѝ земеделски производители. Въпреки това Зеленски трябва да се оттегли, за да предотврати по-нататъшни щети.

Подкрепа за Украйна. Разходи за помощ и подкрепа за бежанците, % от БВП

От началото на войната полската партия "Право и справедливост" е един от най-твърдите поддръжници на Киев поради дълбоките страхове на правителството от Русия, но това създаде нестабилна по своята същност ситуация. Едно популистко, националистическо, антиимигрантско, скептично настроено към ЕС правителство, което гледа почти параноично на своите съседи, се превърна в опора на европейската подкрепа за Киев. Полша изпрати малко под 20% от собствените си оръжейни запаси в помощ на отбраната на Украйна и прие най-малко 1,6 млн. бежанци, около 1 млн. от които остават в страната.

Общо взето, Полша е похарчила повече средства като процент от брутния вътрешен продукт в подкрепа на Украйна, отколкото която и да е друга държава. Това е добра инвестиция, но сега "Право и справедливост" е изправена пред напрегната надпревара за преизбиране на 15 октомври и е атакувана от партия, която е още по-дясна, заради високата цена на подкрепата за Киев. До деня на вота остават само няколко седмици, а правителството не поема никакви рискове с подкрепата си сред селските избиратели.

Зеленски би трябвало да разбира както хората, така и политическите обстоятелства, с които си има работа. Вместо това Украйна заяви, че ще подаде иск в Световната търговска организация, а Зеленски обвини Полша пред ООН - макар и не по име - че е помогнала да се "подготви почвата" за Москва. Президентът на Полша Анджей Дуда беше още по-непримирим, като оприличи Украйна на давещ се човек, който дърпа надолу спасителя си.

Официалните лица в Киев твърдят, че са в правото си: Трите държави нарушават търговските правила на ЕС и подкопават една страна, която е във война. Но при обстоятелствата сега в Украйна да си прав не е същото като да си мъдър. Рискът от настъпване на военна умора сред съюзниците на Киев е значителен и е крайъгълен камък в стратегията на Путин за победа. Зеленски не може да си позволи да го подхранва.

Полша също трябва да преосмисли това. Войната ѝ даде статут в Европа, какъвто тя рядко е имала преди. Държави като Германия и Франция трябваше да признаят, че са грешали - и че Полша е била много по-близо до истината - относно опасността, която Путин представлява за сигурността на континента.

Словакия може би показа пътя в четвъртък, като се съгласи да прекрати забраната си, ако Украйна въведе система за лицензиране, за да контролира потоците. Министърът на земеделието на Полша също се съгласи на разговори за намиране на решение през следващите дни, според изявление на уебсайта на украинския му колега.

Лидерът на "Право и справедливост" Ярослав Качински, който е истинската сила в полското правителство, призна, че границата е била премината. По време на предизборна проява той определи спора като неприятен и ненужен, но не променя нищо в подкрепата на Полша за Украйна. Да се надяваме, че това не е бил поредният предизборен театър, защото ако Варшава е права за руската заплаха, отслабването на алианса с цел вътрешнополитическа изгода би било непростимо.

Още по темата

Полша прекрати доставките на оръжие за Украйна в контекста на спора за зърното

Вносът на зърно е несъществуващ проблем, от който два пъти създаваме национална криза

Евгений Кънев: За българската икономика е по-добре да има украински внос