Срещата на Ердоган с Путин беше повече за контрол на щетите, отколкото за зърно

Трудно е да се мисли за президента Реджеп Тайип Ердоган, "силен човек", чиито странни идеи за икономиката доведоха страната му близо до катастрофа, като прагматик. Но това е мачинът да разберем колебанията му във външната политика и защо той е заседнал в безлюбовния триъгълник с Русия и НАТО.

В понеделник Ердоган отиде да се срещне с руския президент Владимир Путин в черноморския курорт Сочи, с голяма част от правителството му. Той заяви очевидното по пътя си: „Всички“, каза той, гледаха дали могат да съживят сделката за зърно, която позволи на Украйна да изнесе 33 милиона тона пшеница и други зърнени култури по море в една година на война, стабилизирайки световните цени на храните и значително повишавайки статута на Турция на световната сцена.

Това споразумение беше сключено с посредничеството на Ердоган миналото лято и прекратено от Путин на 17 юли. То не показа признаци на живот в понеделник след тяхната 90-минутна среща. Вместо това двамата мъже прокараха отделен и дълбоко циничен план за спасяване на имиджа на Путин в Глобалния юг, според който Катар купува 1 милион тона руско зърно за преработка в Турция и разпространение в избрани африкански държави.

Посещението на Ердоган в Сочи не беше само за зърно. Това беше опит за контрол на щетите, защото след като използва Путин, за да помогне за преизбирането си по-рано тази година, турският лидер се държеше добре с големите врагове на Кремъл в САЩ и Европа. Погледнато от Москва, това е предателство.

След като спечели вота на 28 май, Ердоган използва ветото на Турция като член на Организацията на Северноатлантическия пакт, за да попречи на Швеция да се присъедини към блока, обвинявайки я, че укрива кюрдски „терористи“. Това едва ли би било по-добре дошло в Кремъл или по-дразнещо за съюзниците на Турция в НАТО. На фона на поток от антизападна реторика Ердоган обвини политическите си опоненти, че приемат заповеди от Вашингтон.

Путин върна услугата, като позволи на Ердоган да обяви съгласието на Русия за двумесечно удължаване на украинската сделка за зърно в навечерието на първия тур в Турция. Основният съперник на Ердоган за турското президентство обвини Русия в намеса в изборите, включително клеветническа кампания чрез дълбоки фалшификати.

Но след като изборите бяха зад гърба му, Ердоган се наклони силно към Запада, като не само даде зелена светлина на кандидатурата на Швеция за НАТО, но и намекна, че ще направи същото за Украйна, което не е по-различно от показването на червен парцал на бика. След като провали сделката за зърно през юли, Русия след това изрази недоволството си, като изпрати войски на борда на турски товарен кораб и излъчи кадри на екипажа, докато те бяха принудени да коленичат под дулото на оръжие.

Не е полезно да разбираме каквото и да било от това като Ердоган, който обвързва съдбата си със Запада. Неговата цел е да установи Турция като регионална сила в един нововъзникващ многополюсен свят, способна да се конкурира на една маса със САЩ, Европейския съюз, Китай, Индия и Русия, и други. Това означава да надхвърлите тежестта на Турция и да разигравате по-силните един срещу друг.

Като цяло Ердоган успя да го направи, макар и с огромна цена за демокрацията в Турция. Но по времето, когато беше преизбран преди няколко месеца, неговият балансиращ акт изглеждаше застрашен от колапс, тъй като реалностите на зависимостта на Турция от западните пазари удариха у дома. До декември стойността на лирата беше намаляла повече от половината и инфлацията беше 65%, защото Ердоган настоя централната банка да намали лихвените проценти в лицето на растящите цени. Когато чуждестранните кредитори избягаха, той разчиташе на фиктивни игри и заеми от богати държави от Персийския залив, за да запуши дупката. Не беше достатъчно.

Ердоган вече знае, че неговият икономически експеримент за намаляване на лихвените проценти за укротяване на инфлацията се е провалил и че турците се редят на опашка, за да търгуват намалената си валута за щатски долари, а не за руски рубли или китайски юани, казва Хюсеин Баджи, специалист по Русия, който ръководи Института за външна политика в Анкара. „Турция се нуждае от Запада, защото парите все още са там“, каза той.

Такива са и комплектите за модернизация на F-16 и реактивните самолети, от които Турция се нуждае, за да укрепи застаряващите си военновъздушни сили, докато не успее да изгради свои собствени най-съвременни бойни самолети. И колкото и Ердоган да може да примамва НАТО, инвазията на Русия в Украйна доказа стойността на алианса за сигурността на Турция, точно както географията и контролът на Турция над достъпа до Черно море подчертаха важността ѝ за алианса.

И все пак, ако Турция се нуждае от НАТО, американски F-16, европейски пазари и край на войната срещу Украйна, която да не превърне Черно море в руско езеро, Ердоган също се нуждае от руска търговия (с ръст от над 80% миналата година като Турция остана настрана от присъединяването към западните санкции), евтиния руски газ, руския туризъм (над 150% ръст тази година), както и от самия Путин, колега "силен човек" и борец срещу господството на САЩ и европейските либерални ценности.

За Ердоган разводът от двете страни на този нещастен триъгълник би бил брутален.

Марк Чемпиън пише редакционни анализи по международни въпроси за Bloomberg. Преди това той е бил шеф на бюрото на Wall Street Journal в Истанбул. Бил е и редактор във Financial Times, главен редактор на Moscow Times и кореспондент на Independent във Вашингтон, Балканите и Москва.

Още по темата

Проблемът пред Ердоган и Путин е, че Русия иска неща, които не зависят от Турция

Централната банка изненада пазарите и предизвика оживление около турските активи

Руският план за газов хъб в Турция все още е на дневен ред, каза Путин

Турските сериали стават по-милитаристични в завой за меката сила на Анкара

Руската блокада на украинското зърно заплашва разрив с Китай и Турция