Европа спечели енергийната война само за да се изправи пред рецесия

Една година след нахлуването в Украйна Европа избегна най-лошия сценарий на брутален енергиен спад. Цената на природния газ се върна на предвоенните нива, фабричното производство отново расте и лидери като Урсула фон дер Лайен обявяват победа на единството срещу Владимир Путин, който „загуби енергийната война, която започна“, пише Лионел Лоран за Bloomberg.

Европа обаче рискува да е избегнала една рецесия само за да се сблъска с друга, причинена от самата себе си: поредица от повишения на лихвените проценти от нервни централни банкери. Базисната инфлация в еврозоната, с изключение на енергията и храните, достигна исторически връх от 5,6% през февруари и Европейската централна банка изглежда готова да повиши лихвите до рекордните 4%. Страхът е, че без това по-нататъшно затягане на паричната политика ще започне нов порочен цикъл от повишаване на цените, движен от заплатите.

Централните банкери може да грешат твърде много по отношение на мерките, точно както през 2021 г. сгрешиха твърде много по отношение на самодоволството, когато инфлацията изглеждаше „преходна“. Икономиката на еврозоната досега е избегнала рецесията, но не процъфтява, както писаха миналата седмица икономистите на Barclays. Индексите на мениджърите по поръчките PMI почти не са в територия на разширяване. Германската икономика се сви с 0,4% в края на миналата година, повече от очакваното. Безработицата е близо до най-ниската си стойност за всички времена, но се повиши в няколко страни, включително в Испания и Италия. Гуверньорът на ЕЦБ Кристин Лагард казва, че намерението не е да се „счупи икономиката“ с повишаване на лихвите. Но пукнатините вече се виждат. Очакванията на потребителите за бъдещата инфлация в еврозоната вече значително намаляха.

 Индикаторите в еврозоната напоследък са разочароващи спрямо очакванията. Графика: Bloomberg

Миналогодишната „победа“ срещу скока на цените на енергията, базирана на стратегия за намаляване на търсенето и намаляване на стандарта на живот и инвестициите, не се почувства много като такава за потребителите и корпорации като BASF. Ако рецесията е била избегната, това не се дължи на безупречния момент на централните банкери, а защото държавите предприеха огромни усилия за харчене - на стойност близо един трилион долара - за защита на домакинствата и улесняване на обръщането на водената от Германия зависимост от руския газ. Повтарянето на постижението през 2023 г. ще бъде трудно.

Разбира се, основната инфлация от 8,5% все още е болезнено висока (въпреки че напоследък се забавя). Намаляването на покупателната способност означава, че европейците ядат по-малко, а не само се отопляват по-малко: средното потребление на храна е намаляло с 4,6% миналата година във Франция – нещо невиждано от началото на воденето на статистика през 1960 г. – и вероятно ще подхрани протести, които заплашват да доведат страната до застой. Междувременно собственикът на Zara, например, наскоро се съгласи да увеличи заплащането на работниците в своите магазини в Испания средно с 20%.

Но такива походи също трябва да бъдат поставени в контекст. Корпорациите бяха забележително бързи да повишат цените: брутните маржове на печалбата, които показват ценовата мощ, средно се повишиха през последната година за най-големите фирми в еврозоната. През юни Inditex отчете брутен марж от 60%, с който ръководството се похвали, че е най-високият от десетилетие. Междувременно заплащането на служителите не успява да се справи с инфлацията.

Ако разглежданият проблем изглежда повече като корпоративна ценова мощ, а не като прекомерно потребителско търсене, ще са необходими различен дебат и различни инструменти. Игнацио Виско от ЕЦБ каза, че ще „следи отблизо“ дали компаниите, които повишиха цените миналата година, сега ще прехвърлят своя спад в разходите за енергия.

 Изменения в нетния маржин на индустриите 2021-2022 г. Графика: Bloomberg

Pepsi, например, каза миналата година, че въпросът за „връщането назад“ на цените е „труден“ за отговор и че фокусът остава върху марки, които привличат потребители, „склонни да платят повече“. По-резките инструменти на правителствената политика биха били по-добри от агресивните повишения на лихвите, които обещават да смажат инвестициите и растежа, заедно с инфлацията.

Последното нещо, от което Европа се нуждае в момента, е спад, предизвикан от ЕЦБ. Във време, когато САЩ разгръщат фискалния еквивалент на близо 400 милиарда долара и когато Китай е напът да стане втори в света по износ на пътнически превозни средства, Европа трябва да инвестира, за да компенсира за едно изгубено десетилетие и да остане на върха на следващото. Инвестициите в САЩ са нарастват с 35,9% между първото тримесечие на 2008 г. и средата на 2022 г., докато в Европа цифрата е 4,8%, според Николас Гьотцман, главен икономист във Financiere de la Cite. САЩ също бяха по-смели по време на Covid-19, разширявайки дълга към брутния вътрешен продукт с повече от еврозоната.

 Договорени заплати спрямо потребителска инфлация. Графика: Bloomberg

Може би европейските законодатели ще осъзнаят, че по-тясната фискална интеграция е ключова за задоволяване на нуждите от разходи, както се твърди от Кралския институт Елкано. Но по-предпазливо отношение от страна на централните банкери също може да си струва да се опита.

Още по темата

BNP Paribas САЩ очаква ЕЦБ да продължи да повишава

Нагел: Пазарите по-добре разбират задачата на ЕЦБ за инфлацията

Виско от ЕЦБ не се тревожи от ръста на заплатите

ЕЦБ планира повишение на лихвите и през март