Вратите на Golden Visa се затварят. Но прозорците се отворят широко

Португалия закри програмата си за златни визи, която предлагаше пребиваване на чужденци срещу инвестиция от поне 350 000 евро. Но американските дигитални номади и богатите китайци не трябва да се притесняват, че ще пропуснат шанса си да се уредят със средиземноморски начин на живот. Южноевропейските политици няма да се откажат да предлагат стимули, за да примамят неспокойния глобален елит. 

Токсичната смес от дългосрочен нисък растеж, висок дълг и упорита безработица означава, че те не могат да си го позволят.

Макар че цифрите за Португалия не са големи - само няколко десетки молби през януари и средно по-малко от 100 на месец през последното десетилетие - тяхното въздействие породи вълнение. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен изрази недоволство от програмите за златни визи, след като според сведенията те са предоставили вратичка за руски олигарси да избегнат санкциите.

Наскоро Ирландия спря подобна програма. Дори Великобритания след Brexit, която сама изпитва остра нужда от чуждестранни инвестиции, затегна данъчното си законодателство за лица, които не са местни жители.

Политиците в Европа може и да не искат да разчитат на богати чужденци за стимулиране на държавните финанси, но в повечето случаи нямат избор, особено на юг. Рафаел Доменек, ръководител на икономическия анализ на испанската банка Banco Bilbao Vizcaya Argentaria SA, споделя, че Южна Европа се нуждае от много милиарди евро инвестиции през следващите 10-20 години, само за да постигне целите си за нулево нетно потребление. 

Затова не е изненада, че докато вратата на португалската златна виза очевидно се затваря, данъчните консултанти прогнозират, че прозорците се отварят. През януари Испания въведе актуализация за дигиталните номади на т.нар. закон "Бекъм" (по името на футболиста, който беше един от първите, възползвали се от данъчната сделка), който позволява на тези, които се преместват в Испания за работа, да плащат данъци като нерезиденти за период от шест години. 

Актуализацията приканва предприемачите, инвеститорите и специалистите, които са самостоятелно заети и искат да се преместят в Испания, да плащат 24% плосък данък върху доходи до 600 000 евро - в сравнение с пределна ставка от 47% върху доходи над 300 000 евро за всички останали.

Доменек от BBVA казва, че ще отнеме повече от година, докато обемът на инвестициите на хората, които се възползват от данъчната сделка в Испания, се появи в данните. Но въпреки това той вече чува различни коментари, особено от заможни лондончани, които пристигат от Великобритания заради Brexit. Португалски финансов експерт, с когото разговарях наскоро, заяви, че очаква и Атина, където има друга сделка за плосък данък, да спечели от това, че Лисабон ще се откаже от статута си на инвестиционна дестинация.

По време на неотдавнашно пътуване до португалската столица навсякъде чух оплаквания от раздвижването, за което е виновен притокът на хиляди богати чуждестранни семейства през последното десетилетие в град с население от едва 500 000 души. Само през миналата година в страната е пристигнал нетен приток от 1300 милионери, по данни на New World Wealth. Основното оплакване е свързано с нарастващите цени на жилищата. Националната статистическа служба изчислява, че притежателите на златни визи са внесли инвестиции в размер на 6,8 млрд. евро, повечето от които са насочени към недвижими имоти около Лисабон и туристическия град Порто. Последствията от това са видими навсякъде.

Според един от представителите на бизнеса средната цена на храната в ресторанта се е удвоила през последното десетилетие, което я прави недостъпна за местните семейства с минимална месечна заплата от 760 евро. Друг шеф каза, че плажовете, които са били отворени за обществеността, сега са изправени пред предложения някои участъци в крайбрежния курорт Кашкайш, западно от Лисабон, да бъдат затворени за богатите, които не искат да се смесват с местните жители, а предпочитат да се излежават в новопостроени строго охранявани комплекси. 

Рискът е опитът от Португалия да се повтори и в Испания, както и в други части на Южна Европа. Единната данъчна ставка, целяща да привлече богати имигранти в Италия, предизвика икономически бум в столицата на бизнеса Милано, повишавайки цените на жилищата там до ниво, при което местните жители се оплакват, че са изтласкани от града.

През следващото десетилетие Южна Европа ще трябва да балансира тези напрежения. Сигурно е обаче, че има прецедент, който тя трябва да избегне: нефункциониращите южноамерикански икономики, където високият дълг, неравенството и ниският растеж разкъсват социалната тъкан. Колкото и пресилено да изглежда това, елитът на региона вече се замисля за него. "Винаги сме смятали, че нашата съдба е Аржентина", каза ми преди няколко години Франческо Джавази, италиански икономист и бивш съветник на министър-председателя Марио Драги.

За Джавази и Доменек от BBVA институциите на ЕС и инжектирането на средства след пандемията са противовес на тази тревожна визия за периферна Европа, която следва примера на Аржентина, Бразилия и дори Венецуела. И все пак, тъй като южната част на Европа ухажва неспокойния световен елит, изучаването на южноамериканските икономики трябва да бъде задължително изследване за европейските политици, които се стремят да балансират между необходимостта от инвестиции и социалната стабилност.

Още по темата

Сентено: ЕЦБ трябва да е премерена и балансирана

Защо Испания и Португалия получиха специално изключение от енергийния пазар на ЕС?

Социалистите с абсолютно мнозинство в Португалия