Време е французите да работят по-дълго и да се пенсионират по-късно

Правителството на Еманюел Макрон е на път да представи подробностите за това, което някога беше наричано "майката на всички реформи" - преразглеждане на пенсионната система, което ще задължи французите да работят по-дълго и да се пенсионират по-късно. Моментът е рискован, тъй като заплахата от социални вълнения вече се покачва заради влиянието на инфлацията, а и никой не иска да се повторят масовите протести на „жълтите жилетки”. Но това е жизненоважен тест за икономическата надеждност на Франция и за готовността на Европа да подобри справедливостта между поколенията във военно време.

Призивът на Макрон да се повиши минималната възраст за започване на получаване на държавни пенсионни обезщетения от 62 на 65 години идва в момент, когато Европа се усеща притисната от демографския и икономическия спад. Старият континент е и най-старият континент по средна възраст (42 години). Населението му е намаляло от Covid насам, а тази година ще отбележи най-слабия икономически растеж от всички региони в света. Да се живее по-дълго и по-добре е нещо, което трябва си заслужава, но това също така увеличава напрежението при изплащането на пенсиите.

Посланието, което се отправя, е, че Франция се нуждае от по-устойчива система във време на нарастващи дефицити и дългове. В края на ХХ век на всеки пенсионер се падат по 2,1 работещи в системата; според назначени от държавата експерти през 2020 г. този брой е намалял до 1,7, а през 2070 г. ще бъде 1,2. Ако не се направи някаква корекция, през следващите няколко години се очаква годишен дефицит в пенсионната система в размер на 10 млрд. евро.

След катастрофата на "Тръсономиката" във Великобритания е лесно да се разбере защо Международният валутен фонд е сред тези, които настояват за плана на Макрон като ключова стъпка по пътя към по-отговорно управление на дълга от страна на Париж. Официалният представител на Европейската централна банка Франсоа Вилерой дьо Гало го нарече "незаменим".

И все пак разговорите за по-дълъг работен ден в името на по-здрави държавни финанси донякъде предвидимо пропаднаха като оловен балон. Всички водещи профсъюзи са против, а социологическите проучвания показват, че единствената демографска група, която го подкрепя, са хората над 65 години. За разлика от сравнително не толкова чувствителните дебати в Германия и Нидерландия, Франция все още живее в сянката на преминаването към пенсиониране на 60 години по времето на Франсоа Митеран през 80-те години. От 1991 г. насам в условията на протести бяха предложени четири пенсионни реформи, като две от тях се провалиха - включително опитът на Макрон от 2019 г.

Целта тук трябва да бъде повече от бюджетна. Тя трябва да бъде ограничаване на "привилегиите на поколенията", казва Максим Сбаи, икономист и автор на книга за френската демография (бивш служител на Bloomberg Intelligence). Печелившите от една непроменена система ще бъдат тези, които напускат или ще напуснат пазара на труда; губещите ще бъдат работниците, които сега плащат едни от най-високите налози в богатия свят.

Това не би било за първи път. Въпреки годините на ниски лихвени проценти след кризата от 2008 г.,  жилищата и финансовите активи бяха все  по-недостъпни за младите европейци, а държавните разходи се пренасочиха от образованието и децата към пенсионерите. Covid кризата засегна перспективите за работа на младите хора повече от всяка друга възрастова група. Още в началото на пандемията френските пенсионери имаха по-добър жизнен стандарт от работещите.

Завръщането на инфлацията и войната също оказаха неравностойно въздействие. При всички усилия за намаляване на сметките за енергия чрез държавни помощи и извънредни данъци, пенсионерите изглеждат по-защитени от работниците, които агитират за увеличение на заплатите. Във Франция пенсиите бяха увеличени с 4-5 %, а консервативното правителство на Обединеното кралство възстанови своята "тройна гаранция", че държавните пенсии ще се увеличават с инфлацията. Не е изненадващо, че новите поколения не се превръщат в "консервативни" с напредването на възрастта.

Макрон е първият френски президент през десетилетие, когато няма бум на ражданията и трябва да се справи с това. Той може да има по-голям късмет да насърчи реформата, като поиска от самите пенсионери да внасят вноски заедно с тези, които ще работят по-дълго, или като се откаже от други данъчни намаления, за да намали болката. Дългосрочните цели включват по-ефективни инвестиции в образованието и уменията.

Това е само началото на политическата борба за спечелване на съюзници в парламента и разсейване на протестите по улиците. Но това е и ключова част от икономическата борба на застаряваща Европа. Неуспехът би бил мрачен - и то не само за Франция.

Още по темата

Доходите на домакинствата се увеличават, най-вече заради пенсиите

Швейцарските синдикати искат помощ от централната банка за спасяване на пенсиите

Асен Василев: Парите за компенсиране на пенсиите са осигурени

Увеличение на пенсиите ще ерозира сериозно пенсионния модел