ЕЦБ внимателно пресушава ликвидността за банките и икономиката

Централната банка действа предпазливо на фона на множеството предизвикателства

17:56 | 28 октомври 2022
Автор: Маркъс Ашуърт
ЕЦБ внимателно пресушава ликвидността за банките и икономиката

Европейската централна банка (ЕЦБ) очаквано увеличи депозитната лихва със 75 базисни пункта в четвъртък до 1,5%. Решението беше взето на фона на влошаващите се перспективи за растежа и опитите да се вземат мерки по отношение на растящите печалби на банките през последните месеци. На централните банкери повече от всякога се налага да водят битка на няколко фронта, пише Маркъс Ашуърт за Bloomberg.

Гуверньорът Кристин Лагард подчерта, че икономическото забавяне, наблюдавано през третото тримесечие в еврозоната, ще се задълбочи през следващата година. Въпреки че тя заяви, че са възможни още няколко повишения на лихвите в борбата с двуцифрената инфлация, трейдърите понижиха очакванията си за движението през декември до 50 б.п. Дискусиите за намаляване на баланса на централната банка от пет трилиона евро също ще се проведат този месец. С други думи – количественото затягане няма да се случи тази година.

Повишаването на лихвените проценти и преустановяването на покупките на облигации обаче са лесните мерки. Запазването на свободното движение на паричните потоци, докато политиката се затяга, е по-сложно.

ЕЦБ отпусна около два трилиона евро суперевтини заеми в банковата система през последното десетилетие. Познати като целеви операции по дългосрочно рефинансиране (TLTRO), някои се предлагаха при лихвени проценти до минус 1% в разгара на пандемията. Първоначалната предпоставка беше да се насърчи увеличението на банково кредитиране на компании, особено в периферните страни. Големи суми обаче бяха инвестирани в държавни облигации, като италианските банки бяха особено активни.

Но тази толкова необходима по онова време щедрост, бързо се превърна в чувствителен политически въпрос. Казано иначе – банките могат да вземат безплатни пари и да ги депозират отново в централната банка при новите, по-високи лихвени проценти. Условията обаче се затягат, като ЕЦБ изглежда решена да прекрати програмата възможно най-скоро.

Банките имат три прозореца, когато могат да изплатят предсрочно заемите. И за да ги стимулират, лихвите по всички непогасени заеми ще се увеличат до настоящото ниво на депозитната лихва от 1,5%, считано от 23 ноември. Средно това е увеличение на разходите за финансиране от между 200 и 250 б.п. Тъй като процентът по депозитите вероятно ще се увеличи допълнително до 2% на срещата на 15 декември, това ще насърчи почти всички банки да излязат от програмата до края на годината. Само банки, които не могат да финансират при атрактивни условия и се нуждаят от по-дългосрочно кредитиране, вероятно ще продължат да държат тези заеми.

Изтеглянето на ликвидност винаги е изпълнено с риск. Банките може да отговорят, като ограничат кредитите, достъпни за компании и домакинства, което допълнително ще потисне растежа. Или може да освободят своите държавни облигации в същото време, когато ЕЦБ се стреми да намали купчината си дългове.

Другият риск от изтеглянето е свързан с пазара на облигации, както показа примерът на Великобритания. В среда с положителни лихвени проценти депозитният лихвен процент на ЕЦБ е предназначен да бъде долната граница на паричната рамка; но пазарните лихвени проценти понякога могат да паднат под официалния, ако финансовите институции отчаяно търсят висококачествено обезпечение и предлагат по-атрактивни разходи за финансиране. Лагард заяви, че централната банка е наясно с тази опасност, отбелязвайки, че това може да се превърне в още по-голям проблем в края на годината.

„Постигнахме напредък по пътя към нормализацията, но все още има какво да обхванем“, посочи Лагард. ЕЦБ изостава по отношение на ръста на лихвените проценти от Федералния резерв и Английската централна банка, но чрез фокусирането върху разходите по заемите, а не върху баланса – тя си предоставя така необходимото пространство, за да поеме спада в растежа, ако това се случи тази зима.