Как трябва да реагира Байдън на военните заплахи на Ердоган

"Когато настъпи моментът, ще направим необходимото. Както се казва, внезапно и за една нощ можем да дойдем." и "Както винаги казвам, една нощ ще се спуснем внезапно върху тях" - тези почти идентични закани са отправени съответно към Гърция и кюрдските Отряди за закрила на населението (YPG) в Сирия.

Войнствената реторика отдавна е запазена марка на Реджеп Ердоган, но напоследък турският лидер е в подем, като отправя подигравателни реплики и заплахи към близки и далечни врагове, реални и въображаеми.

Общото между двете цели, освен гнева на Ердоган, е приятелството на Америка. Те обслужват изключително важни настоящи американски военни цели: сдържането на Русия и на терористичната организация "Ислямска държава".

Гърция, която е член на НАТО, е канал за доставки на американско оръжие в Източна Европа - още по-важно сега в контекста на руската инвазия в Украйна. YPG изигра важна роля за прогонването на ИД обратно в сирийските ѝ скривалища след драматичната експанзия на терористичната групировка в Ирак през 2014-2015 г.; тя продължава да е от жизненоважно значение за задържането на джихадистите в техните леговища.

Ердоган гледа на Гърция с подозрение, а на YPG - с враждебност. Гръцко-турската неприязън е дълбока. В края на 60-те и началото на 70-те години на ХХ в. Турция и Гърция водят прокси война в Кипър; напоследък те се конфронтират за въглеводородни ресурси в Източното Средиземноморие и за военни, базирани на гръцки острови в Егейско море близо до турския бряг.

Що се отнася до YPG, Анкара я смята за разклонение на сепаратистката кюрдска групировка в Турция, известна като ПКК, обявена от САЩ за терористична организация. Ердоган твърди, че Вашингтон е сгрешил, като се е присъединил към кюрдите, и се възмущава от продължаващата американска закрила - под формата на малък контингент американски войски в Сирия - която се предоставя на YPG.

И така, доколко администрацията на Байдън трябва да се притеснява от заплахите на Ердоган да "посегне внезапно" на двама жизненоважни съюзници? Вътрешната политика на Турция усложнява отговора на този въпрос. Осем месеца преди парламентарните избори и опита му да удължи управлението си до трето десетилетие, Ердоган е в режим на пълна предизборна кампания.

Изявленията на президента обикновено стават по-провокативни с наближаването на изборите, а този път той е по-нападателен от обикновено. Това е така, защото той няма какво друго да предложи на избирателите: Икономиката на Турция се срива, инфлацията и безработицата растат, а търговският дефицит се увеличава. 

Влиянието на всичко това върху политическата съдба на Ердоган се вижда ясно от социологическите проучвания, които показват, че неговата управляваща коалиция изостава от опозиционната група от шест партии. Въпреки че опозиционният блок все още не е посочил своя кандидат за президент, личните резултати на Ердоган са близо до исторически минимум.

Подобно на популистите навсякъде по света - и не забравяйте, че той е старейшина сред днешните популисти - Ердоган се позовава на национализма, за да прогони икономическите проблеми и да увеличи шансовете си за преизбиране. Това включва подклаждане на страха от намесата на чужда ръка в делата на Турция. А най-удобните външни заплахи са Гърция и YPG.

(Други от неговата свита насочват реторичния си огън по-широко. Министърът на вътрешните работи Сюлейман Сойлу обвинява САЩ и Запада в заговор срещу Турция и обещава да ги накара да "ни дишат прахта").

Но това не означава, че администрацията на Байдън може да остане глуха за блъфирането на Ердоган. Ако изборните му перспективи не се подобрят през следващите няколко месеца, той може да се почувства задължен да изпълни една от заплахите си.

Военна авантюра в Егейско море е по-невероятната от двете. Ердоган се е заигравал с ангажиментите си към НАТО - свидетелство за това е закупуването на руски системи за противоракетна отбрана в разрез с колективния договор - но кинетичен сблъсък с колега член би представлявал безразсъдство, което той никога не е проявявал в областта на външната политика. (Той обаче го е правил в областта на икономическата политика: Голяма част от проблемите на Турция се дължат пряко на неговите налудничави идеи за лихвените проценти.)

Най-драматичните отклонения на Ердоган във външната политика бяха свързани с политическите кризи с Израел през 2010 г. и със сирийския диктатор Башар Асад през следващата година. Въпреки че и в двата случая той предизвика недоволството на Запада, нито един от тях не предизвика остър отговор от страна на САЩ и Европа.

Не е имало военен конфликт с Израел. Турското нахлуване в Сирия, оправдано отчасти като превантивна мярка срещу терористичните замисли на ПКК, със сигурност усложни американските планове, но някои във Вашингтон не бяха недоволни да видят турски бойци на терен, на който Русия беше навлязла, а САЩ се надяваха да излязат.

Гърция обаче е друг въпрос. Последният път, когато Ердоган дрънкаше с оръжие по посока на Атина, беше през 2020 г., когато турски и гръцки военни кораби се сбиха в Източното Средиземноморие. След като тогавашният германски канцлер Ангела Меркел уговори двете страни да се отдръпнат от пропастта, френският президент Еманюел Макрон заплаши със санкции на Европейския съюз срещу Турция.

Действителна размяна на огън в Егейско море би имала по-големи последици и би довела до сериозни санкции за икономиката, която и без това е в агония.

Остават YPG. Военни действия срещу кюрдската групировка, отново под претекст за отблъскване на терористи, биха довели до риск от турски жертви, но едва ли ще предизвикат нещо повече от размахване на пръст от страна на Вашингтон. След като изостави американските съюзници в Афганистан, президентът Байдън едва ли ще се вълнува особено от съдбата на кюрдите.       

Въпреки това Ердоган едва ли ще направи нещо "внезапно, една нощ". Смисълът на политическия театър е да се играе за максимална печалба и пред очите на публиката, за която е предназначен - в този случай турския електорат. Ако реши да предприеме действия срещу YPG, очаквайте Ердоган да не бърза да разпалва националистическите страсти и да подготвя сънародниците си за евентуални жертви.

Когато това се случи, администрацията на Байдън ще има известно време да пледира в полза на кюрдите. Но и това вероятно ще бъде предимно сценично.