Военният гамбит на Путин в Украйна е част от играта за нова среща с Байдън

Преместването на войски от страна на президента Владимир Путин по-близо до Украйна е част от руския стремеж за осигуряване и формулиране на условията на друга среща на върха с президента на САЩ Джо Байдън, твърдят двама източници на "Ройтерс", близки до официалните руски външнополитически кръгове.

Другата голяма цел е да даде сигнал на Запада, че трябва да спре да помага на Украйна да модернизира армията си и че Киев трябва да избягва ескалацията на тежък конфликт с подкрепяните от Русия сепаратисти в Източна Украйна, казаха двамата.

Служители на САЩ, НАТО и Украйна вдигнаха тревога през последните седмици за необичайните, според тях, движения на руски войски по-близо до Украйна, което предполага, че Москва може да е готова да предприеме нова атака срещу съседа си - обвинения, които Русия отхвърли като всяващи страх.

Намеренията на Русия остават неясни, а напрежението между Изтока и Запада нараства, като Украйна, Русия и НАТО провеждат военни учения, а Москва обвини Вашингтон, че е репетирал ядрена атака срещу Русия по-рано този месец.

Докато гамбитът на Путин в Украйна има множество цели и не може да се изключи атака срещу Украйна, един от приоритетите на Москва е да привлече вниманието на Байдън, така че той да се съгласи на друга среща на високо равнище, на която той и Путин могат да отговорят на руските опасения относно Украйна.

„Путин се нуждае от още една среща на върха с Байдън“, каза Андрей Кортунов, ръководител на RIAC, мозъчен тръст за външна политика в Москва, близък до Министерството на външните работи.

„Очевидно сега той вярва, че европейците наистина не могат да направят много без американците и че президентът на САЩ има окончателното решение относно европейските мерки за сигурност от името на западния алианс."

Путин е казвал, че се тревожи от военната помощ на САЩ и НАТО за Украйна и му е писнало от това, което според него е разширяването на западния военен алианс на изток.

Той също така е доста ясен, че иска Западът да гарантира, че Киев няма да ескалира конфликта в Източна Украйна, където подкрепяните от Русия сепаратисти се бият с украинските правителствени сили от 2014 г. Големите сражения там завършиха с прекратяване на огъня през 2015 г., но по целия фронт продължават смъртоносни сблъсъци.

Киев иска територията си обратно, но казва, че е съсредоточен върху собствената си отбрана и не планира да започне офанзива. Оттам обвиняват Москва в планиране на нова агресия.

Кремъл заяви, че се водят тайни разговори с Белия дом за възможна среща Путин-Байдън, а руският вестник "Комерсант" съобщи този месец, че такава среща може да се състои в началото на 2022 г.

"Има разбиране, че е необходима среща, че комуникацията между двамата президенти трябва да бъде продължена", каза говорителят на Кремъл Дмитрий Песков.

Нова кубинска криза

Говорителят на Белия дом Джен Псаки каза тази седмица, че няма информация за каквито и да било планове за такава среща на върха, но Вашингтон обсъжда Украйна с руски представители.

"Продължаваме да имаме сериозни опасения относно руските военни действия и остра реторика към Украйна. Призоваваме Москва да деескалира напрежението."

Държавният департамент в сряда отказа да коментира идеята, че Путин се опитва да осигури среща на върха с Байдън чрез дислоциирането на войски близо до Украйна, но ден по-рано говорителят Нед Прайс каза, че САЩ не знаят намеренията на Путин, но се подготвят за различни непредвидени ситуации.

Путин вече привлече вниманието на Белия дом на Байдън веднъж тази година чрез струпване на войски по-близо до Украйна. През април Русия препозиционира силите си по подобен начин, за който по-късно заяви, че е военно учение, но което по това време породи опасения от руско нападение срещу Украйна. Месец по-късно Белият дом обяви, че Байдън ще проведе среща на върха с Путин в Женева.

„Очевидно от април насам Москва откри, че нова кубинска ракетна криза над Украйна може да бъде много ефективна за привличане на вниманието на Байдън и разпалване на желанието му за личен ангажимент с Путин“, каза Владимир Фролов, бивш руски дипломат в Съединените щати, който е сега е външнополитически анализатор.

„Разбира се, Москва използва това като политически лост за въздействие върху САЩ, тъй като последното нещо, от което се нуждае Байдън в този момент, е друга веонна криза в Украйна, която да го отклони от Китай“.

В реч миналата седмица Путин каза, че Москва няма апетит за война, но предположи, че позицията на Русия в Източна Европа носи известни дивиденти и кара противниците й да обръщат внимание.

„Нашите неотдавнашни предупреждения имаха известен ефект: там така или иначе възникна напрежение“, каза Путин. „За тях е важно да останат в това състояние възможно най-дълго, за да не им хрумне да инсценират някакъв конфликт по западните ни граници... нямаме нужда от нов конфликт“.

Тогава лидерът на Кремъл нареди на външния министър Сергей Лавров да настоява за сериозни дългосрочни гаранции от Запада, които според него могат да осигурят сигурността на Русия.

Години наред червената линия на Москва бе да не допусне Украйна да постигне амбицията си да се присъедини към алианса на НАТО, което така или иначе ще е далеч в бъдещето. Но Фролов каза, че други форми на западна подкрепа за Киев означават, че Москва сега има нови опасения.

Американските доставки на противотанкови ракети и боеприпаси, британската помощ за ВМС на Украйна и турските продажби на дронове за Украйна раздразниха Кремъл.

„Червените линии на Русия се изместиха: вече не става дума за Украйна в НАТО... НАТО в Украйна е новата червена линия“, каза Фролов.

Кортунов каза, че Русия иска нова европейска архитектура за сигурност, при която без нея няма да се вземат решения, които могат да засегнат сигурността на Русия.