Инвеститорите принудиха минните гиганти да се откажат от въглищата, но вече съжаляват

Предполагаше се, че това е голяма победа за климатичните активисти: още една от най-мощните минни компании в света се предаваше пред исканията на инвеститорите да спре да копае въглища.

Вместо това, излизането на Anglo American Plc от въглищата се превърна в казус за непредвидени последици, превръщайки мините, които бяха планирани за евентуално затваряне, в двигателя за гладния за растеж бизнес с въглища, пише Bloomberg.

И макар да е особено ярък пример, това не е единственият. Когато BHP Group се опита да продаде австралийска въглищна мина тази година, компанията изненада инвеститорите, като кандидатства за удължаване на добива на обекта с още две десетилетия - очевиден опит да подслади привлекателността й за потенциалните купувачи.

Сега, след години на лобиране на компаниите да спрат добива на най-замърсяващото гориво, сред активистите за климата и някои инвеститори нараства безпокойството, че политиката, която много от тях подкрепят, може да доведе до производство на повече въглища за по-дълго. Висшите ръководители в индустрията казват, че посланието на техните акционери се развива - те признават този риск и вече не настояват за пълно изтегляне от въглищата.

BHP може в крайна сметка да задържи австралийската мина, която се опитваше да продаде. По-рано тази година Glencore Plc се допита до голяма група климатични инвеститори, преди да обяви, че ще увеличи собствеността си в голяма колумбийска въглищна мина, според хора, запознати с въпроса.

„Всички в индустрията започват да са по-прецизни и по-нюансирани към начина, по който обмислят тези проблеми“, каза Ник Стансбъри, ръководител на климатичните решения в Legal & General Group Plc.

Кой трябва да притежава световните въглищни мини е въпрос, с който ресурсните гиганти и техните инвеститори може да се борят с години напред. На глобалните преговори за климата в Глазгоу световните лидери не успяха да постигнат амбицията да обявяват края на ерата на въглищата. Те продължават да доминират в световния микс на електроенергия, а недостигът на енергия в Европа и Китай тази година само затвърди посланието, че светът остава дълбоко зависим от тях.

Кампанията за изземването на въглищата от ръцете на най-големите диверсифицирани минни компании стартира преди около десетилетие с ограничен успех. Това се промени, след като някои от най-мощните инвеститори в света, включително Фондът за благосъстоятелност на Норвегия и BlackRock Inc., започнаха да излизат от сектора.

В началото на 2020 г. натискът върху шефа на Anglo American Марк Кутифани се засилва. Той вече беше видял как Rio Tinto Group продава последните си въглищни мини. BHP разглеждаше варианти за излизане от сектора и дори Glencore, най-големият шампион на въглищата, се съгласи да ограничи производството си.

Първоначалният план на Кутифани е прост: беше все по-малко вероятно Anglo да инвестира повече в своите седем южноафрикански мини – които представляваха малка част от общите печалби – и компанията в крайна сметка щеще да ги затвори, когато свършат въглищата през следващото десетилетие.

Но за някои инвеститори това не беше достатъчно скоро.

Решението, което Anglo измисли, беше отделна компания - Thungela Resources Ltd. - която да се управлява от висш изпълнителен директор на Anglo и да бъде предадена на собствените й акционери.

Планът означаваше, че Anglo може да се измъкне от въглищата, без да се налага да съкращава работни места в страна, изправена пред огромна безработица, и да остави мините в доверени ръце, докато не бъдат изчерпани. Инвеститорите можеха сами да решат дали да държат или да продадат акциите, които са получили.

И все пак в рамките на дни главният изпълнителен директор Джулай Ндлову изложи големи амбиции за компанията и нейните мини. Thungela се стреми да развива, а не да свива производството на въглища, каза той.

„Не поех тази роля, за да затворя тези мини, да закрия този бизнес“, каза Ндлову пред Bloomberg по това време.

Мините на компанията - Зибуло, Мафубе и Куазела - имат потенциал за разширяване, за да добавят поне още едно десетилетие на добив и може би много повече, произвеждайки повече от 10 милиона тона въглища годишно.

Създаването на Thungela дойде във време на големи промени за индустрията. Тъй като световната икономика се възстановяваше от пандемията, търсенето на електроенергия и горивата, използвани за производството й, нараснаха по целия свят, изпращайки цените на термичните въглища до най-високите в историята.  

Това означава неочаквани печалби за производителите и техните инвеститори, което прави по-изгодно да продължи да се копаят въглища, колкото е възможно повече. Акциите на Thungela скочиха след първоначалното й публично предлагане през юни, въпреки че наскоро се понижиха, следвайки цените на въглищата.

С милиарди долари и стотици хиляди работни места, заложени на карта, въпросът винаги е бил кой - не публично търгуваните минни компании - трябва да управлява техните въглищни мини?

Компании като Anglo и BHP отдавна твърдят, че са най-отговорните оператори, с дълбоки джобове и усъвършенствани подходи към климата, въздействието на техните операции върху околната среда и благосъстоянието на работниците. Няма гаранция, че новите собственици ще действат по същия начин или ще имат финансовите мускули, за да се справят с колебанията в цените на суровините.

„Продаването на проблема на трета страна има непредвидени последици“, каза Ашли Хамилтън Клакстън, ръководител на отговорните инвестиции в Royal London Asset Management, който твърди, че минните компании трябва да държат активите в изкопаеми горива и да управляват техния край. „Трябва да изместим дебата в инвестиционната индустрия за по-комплексен подход към тези неща."

Това е тема, която се е разигравала другаде. Някои наблюдатели на петролната индустрия казват, че кампаниите на активисти за излизането на петролните компании от изкопаемите горива би могло да доведе до ускоряване на преминаването към държавни собственици, които работят с по-малко прозрачност и понякога с по-лоши екологични показатели.

В опит да запълнят празнината се появиха други начинания. Citigroup Inc. и Trafigura Group бяха едно такова, предлагайки на инвеститорите в началото на тази година компания, фокусирана върху въглищата, с идеята, че тя може да закупи евтини мини и да ги управлява за пари - а не за растеж - преди в крайна сметка да ги закрие.

Но има и нарастващи доказателства, че инвеститорите променят подхода си.

Когато BHP и Anglo искаха да продадат дяловете си в голяма колумбийска въглищна мина по-рано тази година, третият партньор Glencore беше очевидният купувач. В миналото ход за увеличаване на експозицията към въглищата можеше да предизвика критики от инвеститори, фокусирани върху климата. Компанията вече се съгласи през 2019 г. да ограничи производството на въглища под натиска на Climate Action 100+, инвеститорска група с 545 члена, управляващи комбинирани активи от 52 трилиона долара.

Тъй като Anglo и BHP настояваха да продадат мината, Climate Action се превърна в изненадваща задкулисна фокус група за Glencore, според хора, запознати с въпроса. Групата възприе транзакцията като начин за предотвратяване на всякакви разширения на мините или прехвърлянето на актива на по-малко отговорен собственик. Glencore се съгласи да засили допълнително целите си за намаляване на емисиите като част от сделката.

Въпреки че Climate Action не се изказа публично, колумбийската покупка беше видяна от мнозина в индустрията като допълнително доказателство, че позициите на инвеститорите са се променили фундаментално.

Междувременно BHP, която планира излизане от термични въглища поне от средата на 2019 г., отхвърли множество оферти за своята мина в Нов Южен Уелс в Австралия. Продажбата се проточи, тъй като наборът от потенциални купувачи намаля и офертите бяха или твърде ниски, или отхвърлени, защото компанията реши, че не идват от отговорни нови собственици.

По-рано тази година се оказа, че BHP е кандидатствала за удължаване на живота на мината с почти 20 години. Не отне много време на загрижените инвеститори да започнат да питат защо компанията подготвя мината да продължи да копае въглища за по-дълго.

Оттогава натискът върху BHP се засили да обърне своята стратегия за излизане от сектора. Market Forces, който координира групи от акционери по въпросите на климата, призова компанията да се откаже от плановете си да излезе от изкопаемите горива и вместо това отговорно да прекрати дейността.

„Големият тласък от страна на инвеститорите е да се гарантира, че всяка продажба, която се случва, е на отговорни страни“, каза главният изпълнителен директор на BHP Майк Хенри на събранието на акционерите на компанията през октомври.

Сега процесът на продажба изглежда е в застой и компанията може в крайна сметка да задържи мината, след като поскъпването на въглищата направи актива по-ценен и вече не е под толкова голям натиск от някои инвеститори да продава, казаха запознати.

Междувременно Glencore обеща да управлява своя бизнес с въглища до 2050 г., което получи огромна подкрепа от акционерите, но също така подготви планове за извънредни ситуации за излизане, ако инвеститорите решат. Развитието през последните шест месеца предполага, че това изглежда по-малко вероятно.

„Излизането е удобно и лесно за обяснение“, каза Хамилтън Клакстън. „Помагането на компаниите да управляват спада е трудно да се направи от гледна точка на инвестицията, също толкова трудно е да покажем на клиентите си, че сме били ефективни.“