50г. от Кемп Дейвид, част 2: Началото на възхода на другите държави

Всъщност, това е историята на всемогъществото на Съединените щати след Втората световна война, последвалия възход на Япония и Германия и залеза на американската доминация. Към 1971, САЩ далеч нямат достатъчно злато, за да изкупуват долари срещу него.

Другите държави разполагат със злато и всъщност има толкова много долари в обръщение, че „царят е гол“. Така че, вместо да понесе унижението да каже „не можете да получите злато“, когато хората искат да го получат срещу долари, САЩ изпреварва събитията. Но историята не е само за златото, историята е и за САЩ, които се приспособяват към една различна глобална икономика, в която настъпва възходът на други държави и Съединените щати искат те да понесат част от товара.

Още по темата

50г. от Кемп Дейвид, част 3: Кои са приликите с Байдън

50г. от Кемп Дейвид, част 1: Отварянето към Китай

Това, което се случи през 1971 е, че САЩ осъзнаха, че не могат сами да удържат света и трябва да споделят властта. А също така и че са нужни много промени в световната икономика. През 1971, за първи път от края на 19 век е отбелязан търговски дефицит. Заетостта започва да се влияе от вноса, инфлацията започва за набира темп. Днес налице са много от същите тези фактори. Национализмът се надига, протекционизмът се засилва и има значително недоволство от войната във Виетнам.

Ако погледнем днес, ще видим същите търговски проблеми – имаме начало на инфлацията, национализъм. И в двата случая, през 70-те беше първата атака срещу долара, а днес доларът е уязвим така както не е бил от дълго време, особено ако анализираме дигиталните валути и възходът на Китай. Така че, има много паралели.

Бих казал, че има две значими разлики. През 1971 Никсън успя да изработи разумна и ефикасна политика, защото в Конгреса имаше умерени републиканци и демократи. Никсън беше републиканец, а Конгресът и Сенатът бяха на демократите. Но той успя да изкове сътрудничество, нещо което не виждаме често днес.

Другото е, че за САЩ, в началото на 70-те това бяха послените конвулсии на едностранната власт. Мисля, че днес това почти го няма. Днес наистина трябва да търсим съюзници и да работим в сътрудничество. Сами не можем да постигнем много.