В търсене на произхода на Вселената в Чилийската пустиня, част 17

"Оттук започва обработката. В друг цех ги замразяваме и след това ги носим тук. Затова трябва да повишим малко температурата, да ги измием, да махнем всички листа, клончета и така нататък", казва Борис Ирмас, основател Isofruit.

След като плодчетата се затоплят, отново трябва да се изстудят. Затова влизат в огромен фризер. След няколко часа ги вкарват в т.нар. фризерен тунел, където остават около 24 часа, докато тунелът не изсмуква цялата им влага.

"На практика създаваме много голям вакуум в много голям мащаб, водните кристали в храната преминават от твърдо в газообразно състояние, без да минават през течно състояние. По този начин се запазва хранителната стойност на храната", казва Ирмас.

Борис не е измислил този процес. Нищо подобно.

Имате всичкото това модерно оборудване, но казвате, че някои от тези техники са използвани и преди стотици години?

"Смята се, че инките са открили начина за лиофилизиране на храната – като се има предвид високата надморска височина в планината, която означава и по-малко налягане, което е подобно на онова, което правим в тунела. Има ги и резките смени на температурата.  През 50-те НАСА усъвършенства процеса, за да създаде онова, което днес познаваме като „космическа храна“, която се използва във всякакви неща", казва Борис Ирмас.

Най-накрая стана време за най-важната стъпка – опитването.

"Тук имаме смлени на прах маки бери, боровинка, ананас и банан, за да приготвим едно смути във Ваша чест. Виждате ли как лилавото надделя над всичко? Нека да го опитаме", казва Ирмас.

Видях каква е ползата от лиофилизирането, невероятно е. Хрупкаво е, различно е от онова, което нормално ядем. Само че защо трябва да се използва толкова много вода, при положение че може просто да се откъсне нещо от дървото?

"Опитваме се да сме ефективни. Онова, което изтегляме, е вода, която се съдържа в самата продукция. Рециклираме тази вода като загряваме тунелите с топла вода. опитваме се да сме ефективни с микротурбини. Опитваме се да постигнем баланс и държим нисък своя въглероден отпечатък",казва Ирмас.

Борис вече е започнал да продава маки на прах по света, която се използва в смутита и хранителни добавки. Нека всички да имаме лилави устни и да живеем вечно…

Чили винаги ще заема специално място в подсъзнанието ми. Когато затворя очи нощем, мога все още да чуя песента на моя шаман, Магдалена и да видя къщата й в пустинята. Тя ме беляза, но по хубав начин.

От всичките ми пътувания по света тази година, това беше истинско приключение. В Чили има нещо мистично, което става само по-голямо, колкото повече влага губи тялото ви и колкото повече кислород губи мозъка ви. 

Колкото до технологиите, Чили има големите неща. Страната е приела странността на терена си и се опитва да извлече максимума от него. Ако стартъпите в Сантиаго могат да се докоснат до същия дух, тогава Чили го чака светло бъдеще. Или е това, или отровата наистина ме е хванала.

Част 17/17.