Компаниите имат усещането, че Европа не е място за растеж

Кризата на европейските капиталови пазари, както и спадовете там, се е превърнала в екзистенциална заплаха. Там ги няма Google и Amazon и това е добре известно през последната година. Само че през последните няколко години се появи тенденция.

Не само, че губим 300 милиарда, които преди са били инвестирани в Европа, но също така все повече компании – както нови, така и утвърдени на пазара – ме оставят с впечатлението, че не могат да се развиват на европейския пазар толкова, колкото в САЩ. Има и доказателства за това.

Ако погледнете редките стартъп компании за чипове в Европа, като ASML, докато в САЩ депозитарните разписки се търгуват много, много повече, отколкото оригиналните дялове в Европа. Това говори за пазар, който наистина има проблем да предостави ликвидността и капитализацията.

Компании, като немската Linder, преместиха своя листинг. Дори миналата година производителя на чипове SAP записа рекорден ръст, нямаше заглавия, в които да се казва, че това е невероятно, защото има компания, която се справя добре. В заглавията в Германия имаше въпроси кога ще дойде моментът SAP да напусне Германия и да отиде в Ню Йорк.

Като цяло, това се е превърнало в тема отвъд компаниите с мегакапитализация, отвъд IPO и иновациите. Това стига надълбоко в пазарите и се е превърнало в заплаха за Европа. Компаниите имат усещането, че това не е мястото за растеж, не е мястото, където трябва да бъдеш и се местят другаде.

Това, отчасти, е история за възприятията, както и за начина, по който тези пазари функционират. Какво е решението тогава? На какво обръщат внимание регулаторите, за да променят тази динамика?

Има някои неща, които трябва да бъдат направени, за предпочитане е било това да стане вчера, не утре. Първо, регулаторите работят върху т.нар. консолидиран подход. Това означава, че имаме по-голям пазар и по-голям поглед върху ликвидността.

Защото в Европа има 30 борси, десетина клирингови къщи, в сравнение със САЩ, където има много опростена и ясна структура. Това трябва да бъде консолидирано, за да могат хората да имат по-добра представа каква е ликвидността и да се сключват по-добри сделки. Това е едното.

Другото е листингите да се направят по-лесни, за да може да се премахне бюрокрацията, всички документи и да се даде шанс на компаниите да излязат на борсата, може би дори малко по-рано, за да съберат пари. Като цяло, бих казал, че това вероятно е най-големият проблем. Трябва да се променят нагласите. Трябва широката публика да разбере и да усети, че фондовата борса не е казино. Че е хубаво да се инвестира за пенсия, да се създава благосъстояние и че има добри възможности за инвестиция в Европа, не само в САЩ.

Трябва да се промени това възприятие на ръководните кадри, за да почувстват, че Европа е добро място за листване на компания. Можем да растем там, имаме капитализация, подкрепа и това е нещо, което трябва да се промени. Работим по това. Дали е твърде късно? Времето ще покаже.

Факт е, че разликата с пазара в САЩ е доста голяма и ще отнеме известно време тя да бъде преодоляна, да не говорим пазарите да се изравнят.