Китай също има полза от тези взаимоотношения като си осигурява достъп до огромните руски природни ресурси.
Именно поради войната, Русия започна да транспортира много петрол за Китай. В момента те не могат да изнасят за Европа и за други места.
Налице е огромна възможност за Си, така че да постигне отдавнашните си цели.
Пекин отдавна се опитва да наложи глобалното използване на юана, за да отправи предизвикателство към доминацията на щатския долар. Войната в Украйна вероятно е допринесла повече за тази кауза отколкото десетилетия на целенасочена политика. Използването на юана при разплащания по износа в Русия е нараснало 32 пъти през миналата година. Китайският износ за Русия е скочил с 62% през първите 8 месеца на 2023.
Китайската подкрепа за Русия все още има някакви граници. Макар Си да не осъди изрично войната, той заяви, че подкрепя суверенитета на Украйна.
Съвсем ясно е, че войната, такава каквато се разви, не е нещо, което президентът Си или китайците щяха да предпочетат. Китай си остава силно свързан с глобалната икономика и за тях тази война си остава по-скоро проблем.
Неспособността на Китай изрично да осъди руската война в Украйна не само уронва образа на Китай по света, но и осезаемо, пряко уронва желанието на европейските бизнеси да инвестират в страната и въобще да работят с Китай.
При настоящата траектория, взаимоотношенията изглеждат все повече като симбиоза.
Китай се опитва да постигне един много деликатен баланс между, от една страна, икономическите ползи от сближаването с Русия и от друга, опитът да се представи като неутрален посредник, който е отговорен играч на световната сцена.
За САЩ и за Запада като цяло, съюзът между Китай и Русия очевидно създава много силен опонент в надпреварата за преначертаване на световния ред