Тайната американска история на ковашкия занаят, част 6

Куентин Мидълтън, ковач

21:00 | 19 декември 2021
Преводач: Кирил Петков

Намираме се в плантацията Мидълтънс плейс, на около 20 минути от центъра на Чарлстън.

Фамилията ми е Мидълтън.

Всичко е ясно.

Прадедите ми са живели тук и обработвали тези земи.

Тук те кървели и умирали.

Тук били пребивани и обесвани.

Този дъб се нарича Дъбът на ангелите.

Това дърво е било тук още по време на робството.

Направих няколко ножа за директорите на Мидълтънс плейс и те ми подариха дървесен материал, паднал от това дърво.

От него ще направя дръжката на ножа си.

Искам да използвам повреденото, болното.

Ще използвам частица от варварските страници от историята на САЩ и ще направя нещо по-добро от тях.

Това е парче дърво, от което ще изрежа нужната форма.

Искам да създам химическа и механична връзка.

Ще постигна химична връзка с лепило и а механичната е винт. Ще завинтя дръжката за острието.

След като лепилото изсъхне ще ошлайфам краищата на дръжката за да й придам форма.

Искам формата да е гладка и плавна, като формите на кола.

Линиите трябва да си паснат.

После ще добавя защитно покритие.

Можете да видите пръстените на дъба.

Можете да ги преброите и да добиете представа за възрастта му.

Сега ще наостря ножа.

Внимавам с ъгъла на заточване.

Не искам да е твърде остър или твърде тъп.

Видяхте колко е секси този нож.

Сега ще сложа името си и логото си, върху него.

Използвам лазер.

Ще го оставя да гравира логото ми в ножа.

Като малък дядо ми ми казваше, че името е всичко.

Да сложиш името си върху нещо значи, че държиш на това.

Името ти важи колкото и ръкостискането ти.