Началото на май 2025 г. е белязано от „редки съвпадения“ във Ватикана и Берлин – изборът на нов папа Лъв XIV и утвърждаването на канцлера на Германия. Коментари на пазарите подсказват, че инвеститорите възстановяват доверие, тъй като бързото гласуване за канцлер успокои притесненията около политическата блокада. Това каза Здравко Попов, философ и дипломат, в предаването „Клуб Investor“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.

Конклавът на Ватикана е потърсил фигура, способна да помири две крайности – либерално-прогресивното крило, олицетворявано от Франциск, и ултраконсервативното, свързвано с папа Бенедикт XVI. Изборът на американец, отдал години на мисионерска работа в Перу, нарушава негласното правило папата да не идва от свръхсила. „Новият образ е умерен, човек, който едновременно защитава традиционното (против абортите и еднополовите бракове) и поставя в центъра си бедните и социалната справедливост.

Според събеседника Светият престол остава „най-големият геополитик“. Папата е и държавен глава, и духовен водач на 1,4 млрд. души – комбинация, която се чува на Изток и на Запад. Точно затова кардиналите са избрали човек, който е умерен, смирен и категоричен, способен да настоява за мир в Украйна, Близкия и Далечния изток.

„Трябва да разграничим примирие от мирен договор“, коментира гостът. Коментарите на Доналд Тръмп според Попов целят първо 30- или 90-дневно спиране на огъня, в което да се включат всички възможни посредници – от Турция до Китай.

Москва „не показва принципна отстъпчивост“ по темите „денацификация“, „демилитаризация“ и не-членство на Украйна в НАТО, а Киев също е твърд. „Говорят на различни езици – различни риторики и наративи“, каза Попов, добавяйки че е по-скоро песимист относно скорошен край на войната.

Той коментира новия филм за Путин, в който България и Румъния са изкарани „причина“ за инвазията. „Такава теза е преувеличена“, смята гостът, но настоява погледът да се върне към 2007-2008 г., когато Киев обяви евроатлантически амбиции, а Русия влезе в Грузия.

Според Попов именно през 2008 г. държавният секретар Кондолиза Райс подписва в Прага договор за разполагане на мощен американски радар край Пилзен – система, способна да следи пространството от Централна Европа до Владивосток, включително Иран и Северна Корея. Планираната втора фаза включвала батареи Patriot в Полша.

„Москва реагира яростно и обяви Чехия за потенциална мишена“, припомня гостът. В самата Чехия избухват масови протести, а с идването на Барак Обама и Дмитрий Медведев се стига до неформално съгласие проектът да бъде отменен.

Той сподели, че като посланик в Прага посредничи за среща на Обама с източноевропейски лидери, сред които и току-що встъпилия в длъжност министър-председател Бойко Борисов. Там възниква идеята елементите на противоракетната отбрана да се „прехвърлят южно“ – към България и Румъния.

Според събеседника тази концепция „остава на хартия“ до подписването на споразумението за т. нар. микробази, но е преекспонирана от руската пропаганда като директен повод за войната. „Реалният контекст беше търсене на баланс между американска защита и руските червени линии, а не сценарий, написан в София или Букурещ“, обясни той.

Борисов публично предпочете Черно море да остане за туризъм и ветроходки, макар по-късно тройната коалиция да ратифицира договора за базите. Още повече, че Иран тогава беше също много активен и създаваше доста проблеми. И до ден днешен е активен. От военна гледна точка, и аз за да съм Министър на отбраната, щях да мисля по тези въпроси. Не мога просто да кажа - стоп, всичко свършва, ще си живеем мирно и спокойно.

За Русия „денацификация“ не означава само смяна на властта в Киев, а и „нов Нюрнберг“. Москва тества дали Западът признава украинския „бандеризъм“ за форма на фашизъм. „Цялото ми уважение – това е нонсенс, но показва колко далеч сме от споделен речник“, коментира гостът.

Събеседникът обясни, че конфликтът между двете ядрени държави – Индия и Пакистане -  е „потенциално глобално опасен“. Америка трябва да балансира, защото разчита на Пакистан в сигурността, а на Индия в икономиката и геополитиката.

„Ще видим активна дипломация на САЩ, Великобритания и, несъмнено, на Китай. Индия и Пакистан са и учредители на БРИКС, а Делхи е ключов акционер в ШОС, което прави двустранното напрежение многостепенен пъзел, отбелза Попов.

Противопоставянето „кой празнува какво на 9 май“ е несъстоятелно разделение. Без Източния фронт Западът не би победил Германия и обратно. „Този празник е и на скръбта – време е да се осмисли цената на 60 млн. жертви“, подчерта той.

Сложната мрежа от религиозни, военни и политически процеси изисква смирена, но категорична дипломация. Времето, когато Америка беше единственият световен полицай, изглежда свършва, а вакуумът се запълва от гъвкави коалиции – Ватикана, БРИКС, ШОС и регионални посредници.

Реалистичният сценарий за 2025 г. е „частични примирия, дълги преговори и множество посредници“, смята Попов. Надеждата е новият папа и новият германски канцлер да внесат „логика на умереност“ в световната сцена. „Но оптимизмът трябва да е трезв – една война стихва, ако се появи общ език за миналото, настоящето и бъдещето“, заключи той.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Клуб Investor“ може да гледате тук.

Още по темата

Накъде ще поеме католическата църква при папа Лъв XIV?

Американският кардинал Робърт Превост е обявен за нов папа

Конклавът за нов папа започва. Кой ще определя моралния компас във Ватикана?

Църквата преуспява в Африка, но може ли отново да избере папа оттам