Салонът на Mazda в покрайнините на Москва, който е представен във видеото, представя една от важните последици от войната в Украйна, защото то вече не е салон на Mazda, а продава автомобили на китайския производител Chery. Това се наблюдава и в други салони в страната. В момента Русия е най-големият купувач на китайски автомобили, като вносът е скочил петкратно, след като чуждестранните производители напуснаха руския пазар. Но това е само част от цялата картина, която включва петрол, газ, електроника, облекла и други.

„Китай е най-големият търговски партньор на Русия с 20% от общия внос през миналата година.“, казва Ребека Уилкинс от Bloomberg.

В основата стои връзката на Путин със Си Дзинпин. Русия се нуждае повече от Китай, отколкото Китай се нуждае от Русия, а развитието на техните взаимоотношения ще има огромни последици за глобалния баланс на силите.

Защо връзките между Китай и Русия тревожат САЩ?

Отношенията между двамата лидери са вероятно най-важната динамика в глобалната политика. И двамата са родени почти по едно и също време и бащите им са се сражавали във Втората световна война. Но може би най-силната връзка между тях е недоверието им към САЩ. След твърденията за военни престъпления и геноцид извършени от руските сили нахлули в Украйна, Путин стана обект на международна заповед за арест. Затова решението му да присъства на форума „Пояс и път“ в Пекин има особено значение. Това е десетият юбилеен форум на китайската инфраструктурна инвестиционна програма за трилион долара.

„От началото на войната, той няма възможност да пътува на много места, заради опасенията да не бъде арестуван. Очевидно той не изпитва никакви притеснения да присъства на това събитие, което само по себе си е много важно за Русия като получател на значителни инвестиции.“, кава Марк Чампиън от Bloomberg.

Присъствието на Путин на форума опонира на представата, че Русия е изолирана от световната сцена. И се наблюдава напълно нова динамика в отношенията между Путин и Си, която е последица от инвазията в Украйна, смята Уилкинс.

За последно такива близки отношения се наблюдават след края на Втората световна война, но тогава властовата динамика е различна.

„Съветският съюз е бил по-богат, технологично напреднал и партньорството е било от типа „връзки с по-големия брат“.“, каза Чампиън.

Но близките отношения тогава се оказват сравнително кратки. След смъртта на Сталин през 1953 г. се наблюдава нарастващо напрежение между двете държави и достига кулминацията си с граничен конфликт през 1969 г.

Отношенията наистина започват да се променят през 2014 г., с анексирането на Крим от страна на Путин, което даде старт на събарянето на връзките му със Запада. Владимир Путин е първият световен лидер, с кого Си Дзинпин се среща след като поема поста. Те са се срещали 40 пъти и дори са празнували заедно рождените си дни, казват Чампиън и Уилкинс.

Руската инвазия в Украйна дава началото на промяна в баланса на силите в полза на Китай.

„В резултат на войната, Китай се превърна в най-значителния партньор на Русия по отношение на дипломацията, икономиката. Китай действително осигурява нужната на Путин защита от изолацията, която Западът се опитва да му наложи.

Търговските отношения просто експлодираха и през миналата година достигнаха 190 милиарда долара, а през тази година са нараснали с още 40%.“, заяви Чампиън.

Автомобилната индустрия запълва недостига в Русия, след оттеглянето на чуждестранните компании. Но Китай също има полза от тези взаимоотношения като си осигурява достъп до огромните руски природни ресурси.

Чампиън твърди, че именно заради войната, Русия започва да транспортира много петрол за Китай, като в момента те не могат да изнасят за Европа и за други големи пазари.

Предоставя се огромна възможност за Си, така че да постигне отдавнашните си цели

„Пекин отдавна се опитва да наложи глобалното използване на юана, за да отправи предизвикателство към доминацията на щатския долар. Войната в Украйна вероятно е допринесла повече за тази кауза отколкото десетилетия на целенасочена политика. Използването на юана при разплащания по износа в Русия е нараснало 32 пъти през миналата година. Китайският износ за Русия е скочил с 62% през първите 8 месеца на 2023.“, каза Уилкинс.

От друга страна се виждат граници в подкрепата за Русия, от страна на Китай. Си не осъди изрично войната, но заяви, че подкрепя суверенитета на Украйна. Ясно е, че войната, такава каквато се разви, не е нещо, което президентът Си или китайския народ щяха да предпочетат. Китай е силно свързан с глобалната икономика и за тях войната си оставя по-скоро проблем.

В момента наблюдаваме взаимоотношения между двете страни, които изглеждат като симбиоза. Уилкинс смята, че Китай се опитва да постигне деликатен баланс между икономическите ползи от сближаването с Русия и опитът да се представи като неутрален посредник, който е отговорен играч на световната сцена.

„За САЩ и за Запада като цяло, съюзът между Китай и Русия очевидно създава много силен опонент в надпреварата за преначертаване на световния ред.“, каза Чампиън.

Още по темата

Китай печели дълго желаната роля в Арктика, докато Русия отстъпва

При война между Иран и Израел, Русия няма да може да воюва със САЩ на два фронта

"Газпром" може да обяви, че пренася само неруски газ, за да не плаща на България

Падението на "Газпром" отнема козове от ръката на Путин