Оставката на Борис Джонсън отбелязва краят на епохата на мегалидерите. Целта е изчистването на вътрешнополитическия живот и няма да има съществени размествания във външната полтика. На българската политическа сцена блокажите са толкова сериозни, че едни нови избори няма да ги разплетат, но ще я изчистят от "силиконови партии". А ако ГЕРБ намери сили да отстрани хората, които са създатели и възпроизвеждащи модела на прихванатата държава, тази партия може по-категорично да се преструктурира около евроатлантическия полюс и да се противопостави на пропутиновските и евразийски гласове. Това каза проф. Анна Кръстева, политолог, в предаването "Клуб Investor" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.

"Оставката на Борис Джонсън отбелязва исторически момент за света, защото започва краят на епохата на мегалидерите. За много кратък период, по съвсем различни причини, от политическата сцена слезе Доналд Тръмп. Борис Джонсън е в някои отношения „британският Тръмп“ (в много отношения съвсем различен). Ангела Меркел също. Това са големи, мегалидери, които задаваха насоките".

Борис Джонсън вече е влязъл в историята с Brexit. Има много фактори за формиране на този вот, но той е лидерът, който изгради себе си като политик и лидер, играейки антиевропейската карта, добави проф. Кръстева. "Огромното послание на неговата оставка е, че той слиза, не защото опозицията го сваля, не защото е загубил вота на избирателите си, а защото неговите собствени съпартийци и съветници го бламират".

"Това е огромна демократична новина, която много трудно се усвоява от нашия политически живот, защото показва в тази много сложна игра между партии и лидери кои са големите партии. Защото днес лидерът го има, утре го няма, но партията, която е голяма, може да си го позволи. Партията жертва лидера си за доброто на партията и на страната. Искат да се затвори една страница, свързана с лъжи и с пренебрегване на общественото мнение. Страница на отравяне на климата в една страна с дълбоки традиции, която иска да е носител на модел в политиката".

Няма да има никакви съществени размествания във външната полтика. С тази оставка искат да постигнат изчистването на вътрешнополитическия живот, категорична бе събеседничката.

По повод изявленията на Владимир Путин през седмицата, проф. Кръстева каза, че арогантното изказване, че още не е започнал да прави "сериозните" неща е първото предизвикателство, което е хуманитарно, военно и политическо. Но второто директно адресира Запада с изявлението: "Елате ни победете на бойното поле!". Това е категоричното предизвикателство към НАТО, огледалният отговор на това, което видяхме - НАТО пренаписа своята нова стратегия, където ключовият таргет, враг номер едно, е Русия. 

"Това е отговор и на още едно предизвикателство, което идва директно от НАТО - нейната съседка, Финландия, да стане член на НАТО. Финландия и Швеция да се присъединят към НАТО е нещо, срещу което Русия застава категорично през последните месеци и през годините. Тя не може да се примири и ескалира своите заплахи".

Покрай войната има еволюция в разнобоя между Германия и Франция от една страна и Великобритания и САЩ от друга, каза още политологът. "Именно покрай нея започна известно сближаване на позициите. От друга самата в тази глобална преконфигурация НАТО има желание да се върне към корените си".

За българската политическа ситуация гостенката каза, че "блокажите в обществото и в политическата сцена са твърде сериозни, за да се разплетат от едни нови избори". "Това, което ще направят новите избори, е, че някои от изкуствените играчи, аз ги наричам силиконови, или едва-едва щe се промушат, или, което е най-вероятно, ще отпаднат".

"Това е едно изчистване на политическата сцена от играчи, които, не като Джонсън замайват обществото с лек фейк, а които тотално подменят волята на своите избиратели. Колкото и да е кризисна тази ситуация, някои партии, възникнали като еднодневки, може да си отидат, просто защото са тотален фейк". 

Другите две големи противоречия не могат да се решат с едни избори, защото наистина изискват промени в партиите, обясни професорът. "Аз ги обрисувам като два различни кливиджа, които днес разделят и структурират политическата сцена".

"Единият е свързан с войната, Путин, НАТО, проевропейската, евроатлантическата ориентация. При нас парадоксът е, че пропутиновската ориентация се възприема като националистка. Не може да си националист-ала-Путин и панславист, и в същото време да парадираш за българска идентичност".

Втората ос е антикорупцията - противодействие на прихванатата държава и статуквото. ГЕРБ по отношене на първата ос е евроатлантическа партия, по отношение на втората ос е носител и създател в немалка степен на тази прихваната държава. Когато използваш държавата, за да защитаваш закононарушители, а не гражданския интерес, един ден неизбежно ще се получи драма и трагедия, каза събеседничката. "Когато си прихванал държавата тя не служи на другите. Ясното, категорично доказателство за това е, че ние системно стоим на първо място по корупция и на първо място по бедност – тези неща са свързани".

За да започне да се освобождава държавата, трябва системна политика - не просто антикорупционна политика, а политика на отвоюване на държавата, подчерта проф. Анна Кръстева.

"Как да се направи? За това дадох примера с Борис Джонсън. Ако ГЕРБ намери сили, не просто да се изчисти от Бойко Борисов и кръга около него, който е създател, автор и възпроизвеждащ модела на прихванатата държава, тази партия може по-категорично и спокойно да се преструктурира около евроатлантическия полюс“.

В противен случай тревожното е, че нараства рискът да надделеят пропутиновските и евразийски гласове, предупреди политологът. "Нарастват политическите субекти, които ги носят и вероятно в следващия парламент ще има повече. Това е изцяло отговорност на нашите елити, защото българските граждани в два парламента гласуваха да няма националистически партии. Този шанс бе пропуснат".

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Клуб Investor" може да гледате тук.