Лабораторните скъпоценни камъни ограбват Ботсвана от диамантените ѝ богатства

В Ботсвана опашките от пациенти пред държавните клиники стават все по-дълги, строителните компании, зависими от държавни поръчки, съкращават работници, а студенти заплашват да бойкотират лекции, след като не получили обещаното увеличение на стипендиите.

Забавянето на икономиката е рязка промяна спрямо няколко години по-рано, когато най-богатите диамантени находища в света позволиха на слабо населената пустинна страна с население от 2,5 млн. души да инвестира в безплатно и ефективно здравеопазване и да насочва средства за финансиране на висшето образование на студенти в страната и в чужбина. Стабилните ѝ финанси ѝ позволяваха да се грижи за гражданите си по начин, който я превърна в обект на завист в Южна Африка.

Откриването на скъпоценни камъни през 1967 г. превърна западналата, с предимно селско население страна по времето на независимостта от Великобритания година по-рано в най-богата страна на човек от населението в Субсахарска Африка. Шест десетилетия по-късно кризата на пазара на диаманти превърна това откритие в източник на проблеми и в поучителна история за това, което може да се случи с икономика, станала твърде зависима от една суровина.

„Десетилетия наред разчитахме и се опирахме силно на диамантите. Макар че те ни послужиха добре, днес разбираме по болезнен начин, че този модел е достигнал пределите си“, каза 55-годишният президент Дума Боко в изказване през август. „Това вече не е само икономическо предизвикателство, а национална социална заплаха за съществуването ни", допълни той.

Дума Боко. Снимка: Ърнест Анкома/Bloomberg

Пазарът на естествени диаманти е в криза, като евтините, лабораторно произведени еквиваленти засягат особено силно търсенето в САЩ, най-големия пазар за скъпоценни камъни. Те са съставлявали почти половината от покупките на годежни пръстени миналата година спрямо 5% през 2019 г., сочат данни на застрахователната компания за бижута BriteCo Inc. Сривът на сектора на продажбите на дребно на луксозни стоки в Китай и последиците от американските мита върху търговията също навредиха на индустрията.

Докато лабораторните скъпоценни камъни може да бъдат произведени за седмици или месеци, образуването на естествени диаманти, съставени от кристализиран въглерод, образуван под силно налягане и топлина дълбоко под земната повърхност, може да отнеме милиарди години преди вулканични изригвания да ги изтласкат нагоре до дълбочини, където могат да бъдат изкопани или намерени на дъното на океани или реки. Те също така струват многократно повече от синтетичните си конкуренти.

Нарастващата им популярност създава най-голямото сътресение на пазара, откакто в началото на миналия век на плажовете на Намибия бяха открити богати залежи от алувиални диаманти, което доведе до срив на цените, според историка на минното дело Дънкан Мъни.

Това намалява приходите, които съставляват 80% от износа на Ботсвана и една трета от държавните приходи. След многократни отписвания на стойността си Anglo American се опитва да продаде De Beers, най-голямата компания за диаманти в света, която добива почти всички скъпоценни камъни в Ботсвана в съвместно предприятие с правителството.

Администрацията на Боко, която през октомври измести политическата партия, управлявала от независимостта на страната, търси изход от положението.

През юли правителството ангажира малайзийската компания PEMANDU Associates да го консултира по ускоряването на икономическата диверсификация и на 21 август Боко обяви във Facebook план на малко известната катарска компания Al Mansour Holdings да инвестира 12 млрд. долара. Информацията за това как ще бъде разпределен капиталът е оскъдна, а същата компания през последните седмици обеща инвестиции за над 100 млрд. долара в шест африкански страни, като предизвика съмнения относно надеждността на обещанието.

Ботсвана, държава, забогатяла след откриването на диаманти през 1967 г., сега е изправена пред икономическа криза. Снимка: Уолдо Свигерс/Bloomberg

На 25 август президентът обяви извънредно положение в областта на общественото здраве и призова пенсионните фондове и застрахователните компании да помогнат за финансиране на отговора на кризата. Правителството замрази наемането на служители и съществува недостиг на лекарства, медицински консумативи и оборудване, казва Кефилве Селема, председател на Съюза на лекарите в Ботсвана.

„Положението е много лошо“, казва 42-годишният Галеемисве Мошети, който е диабетик и пристига в държавна клиника в столицата Габороне в 8 ч. сутринта, като може да чака до осем часа за лекарствата си спрямо само един час преди година. „Чакаме дълго време на опашка и това се отразява на работата ни“, казва таксиметровият шофьор, който губи доходи всеки път, когато отива да вземе лекарства и чака да бъде обслужен.

За строителните компании, които зависят от държавните поръчки, положението не е по-добро.

„Повечето наши членове бяха пирнудени да съкратят работници“, казва Тшотлего Кагисо, председател на Асоциацията на строителните предприемачи Тшипиди Бадири, която е най-голямата организация на строителни предприемачи в страната с над 800 членове преди сегашната рецесия, някои от които вече не могат да си позволят членския внос. „Повечето от тях замразиха дейността си, а мнозина затвориха напълно поради забавянето на държавните разходи“, допълва той и отбелязва, че хиляди работници са загубили работата си, без да дава по-конкретни данни.

Икономическите статистики на страната показват бърз спад и опровергават маркетинговия слоган на De Beers „Диамантите са вечни“.

Нивата на публичния дълг на Ботсуана се покачват | Дълговата равнище ще надхвърли границата от 40% през тази година

Международният валутен фонд прогнозира, че фискалният дефицит на Ботсвана за 2025 г. ще достигне 11% от брутния вътрешен продукт. Това е най-големият бюджетен дефицит от финансовата световната финансова криза през 2009 г. и най-големият в Субсахарска Африка тази година. Държавният дълг ще нарасне до 43% от БВП през 2025 г., което е почти двойно увеличение само за две години, по данни на кредитора във Вашингтон, и надхвърля законовия лимит.

През юни Министерството на финансите се отказа от прогнозата са растеж от 3,3% през 2025 г. и вместо това заяви, че икономиката може да се свие с 0,4%, валутните резерви са намалели с 27% през миналата година, а през юли Citigroup прогнозира, че Ботсвана ще трябва да продължи да девалвира валутата си, пула. Първият в исторята средносрочен преглед на бюджета е планиран за следващия месец, а Debswana, съвместното дружество на страната с De Beers, работи на около 60% от капацитета си.

Ботсвана „преживява значителен спад на приходите, което води до огромни проблеми с ликвидността, които заплашват финансовата стабилност и устойчивостта на бизнес дейностите на правителството“, заяви постоянният секретар на Министерството на финансите Тшоколого Кганецано пред парламентарна комисия през юни.

След години на ограничено заемане на средства страната се обръща към дълга. През май тя получи 304 млн. долара от Африканската банка за развитие и 200 млн. долара от фонд на ОПЕК през юли и планира да проведе роудшоу за инвеститори във вътрешни облигации. Инвестиционният ѝ кредитен рейтинг, който е най-високият в Африка, е застрашен, след като Moody’s и S&P Global Ratings тази година понижиха перспективата си на отрицателна.

„Диамантеният сектор е под силен натиск – както по отношение на цените, така и на обема“, казва Рави Бхатия, директор и главен анализатор в S&P Global Ratings. „Те се опитват да комбинират диверсификация, фискална консолидация, а също и строги икономии“, допълва той.

Сривът на валутните резерви на Ботсвана | Нивата са такива, каквито бяха в началото на 90-те години

Въпреки че правителствата на Ботсвана говорят за икономическа диверсифищация, откакто първият президент на страната Серетсе Кама създаде Botswana Development през 1970 г. с цел разработване на добив на мед и производство на говеждо месо, напредъкът в тази насока е минимален.

Туризмът, съсредоточен върху луксозни сафарита в мочурищата на делтата на Окаванго и давата природа, където се намира най-голямата популяция на слонове в света, дава втория по големина принос след диамантите, съставляващ едва 12% от БВП. Някои медни мини се разработват, докато огромните залежи от въглища, които почти не се експлоатират, вече не могат да привлекат необходимото финансиране за добив.

Това оставя над две трети от населението на възраст под 24 години без работа, по данни на Международната организация на труда, като диамантените мини наемат само няколко хиляди души и разчитат на щедростта на правителството. Боко определи това положение като „огромен риск“ в интервю за Bloomberg през януари.

„Сега трябва да се съсредоточим върху създаването на работни места“, заяви Боко, като представи амбициозни планове за инвестиции във възобновяема енергия, технологии и земеделие.

Не се беше съобразил само с факта, че не разполага със средства, за да плати за това.

Докато много страни разчитат на една-единствена суровина за по-голямата част от приходите си и преминават през циклични спадове, например Нигерия и Ангола, които разчитат на петрола, за Ботсвана перспективите са по-мрачни.

„Разликата с петролния цикъл е, че цените на диамантите едва ли някога ще се възстановят“,казва Чарли Робъртсън, автор на книгата The Time Travelling Economist за индустриализацията на развиващите се икономики. „Икономическият ѝ модел вероятно ще престане да бъде един от светлите лъчи на африканския континент“, допълва той.

Още по темата

Диамантите, създадени в лаборатория, тестват силата на пазарите

Лабораторните диаманти вече съставляват 20% от общия пазар

Последствията от влиянието на Русия в Африка