Санкциите се увеличават и са толкова смъртоносни, колкото въоръжените конфликти

Едностранните и икономическите санкции, наложени от САЩ и Европейския съюз, водят до значително увеличение на смъртността, което непропорционално засяга децата под петгодишна възраст.

27 July 2025 | 09:30
Обновен: 27 July 2025 | 09:51

Автор: Магдалена дел Вайе
Редактор: Емил Соколов

Снимка: Bloomberg.com

Санкциите могат да причинят толкова жертви, колкото въоръжените конфликти – едностранните ограничения се свързват с повече от половин милион смъртни случая годишно, показва нов анализ.

Едностранните и икономическите санкции, наложени от САЩ и Европейския съюз, водят до значително увеличение на смъртността, което непропорционално засяга децата под петгодишна възраст, установява изследване, публикувано в списанието Lancet Global Health. Санкциите могат да парализират общественото здравеопазване и да възпрепятстват ефективната работа на хуманитарните организации, което се отразява на броя на жертвите.

Изследователите установяват, че едностранните санкции причиняват над 560 000 смъртни случая годишно в световен мащаб – число, което попада в диапазона на годишните жертви от въоръжени конфликти според предишни изследвания и техни собствени изчисления.

„Удроу Уилсън нарече санкциите ‘нещо по-ужасно от войната’. Нашите данни показват, че е бил прав“, пишат авторите Франсиско Родригес, Силвио Рендон и Марк Уайсброт. „Трудно е да се сетим за други политически инструменти с толкова пагубен ефект върху човешкия живот, които продължават да се използват толкова широко.“

Conflict on

Броят на жертвите е подобен на този от въоръжен конфликт.

Изследването, финансирано от прогресивния мозъчен тръст Center for Economic and Policy Research, анализира смъртността по възрастови групи при случаи на санкции в 152 държави за периода 1971–2021 г.

Учените използват четири различни иконометрични метода, за да изолират причинно-следствената връзка между различните категории санкции и по-високата смъртност. Резултатите са сходни и при четирите подхода: глобалните, икономическите и едностранните санкции са свързани с по-висок брой жертви. Санкциите на ООН не показват статистически значим ефект.

В изследването „глобални санкции“ означава всички ограничения, „икономически санкции“ – търговски и финансови бариери, а „едностранни санкции“ – наложени от САЩ или ЕС.

Авторите отбелязват, че санкциите на ООН вероятно имат по-малко въздействие, тъй като са формулирани така, че да минимизират ефекта върху цивилното население, докато санкциите на САЩ често целят смяна на режима или поведение, което влошава условията на живот в засегнатите държави.

„Често един ‘бунтовен режим’ обвинява санкциите за всички проблеми в страната си“, казва преди да види изследването Джереми Панер, адвокат по санкции в Hughes Hubbard. „Лесно е да се вини Вашингтон или Брюксел.“

Панер, бивш водещ следовател в Управлението за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерството на финансите на САЩ, е скептичен към заключенията, подчертавайки, че OFAC работи, за да осигури ефективна дейност на хуманитарните организации в санкционирани държави.

„Целта на санкциите е да подкрепят външната политика и американските ценности, включително хуманитарната дейност“, казва той.

Родригес, водещ автор и експерт по санкциите и кризата във Венецуела, контрира, че дори хуманитарната помощ да е формално разрешена, пречките за доставката ѝ са огромни. Банки и неправителствени организации често избягват всякакви операции със санкционирана държава, независимо от изключенията за помощ.

„Да кажеш ‘ще блокирам износа ти на петрол, но ще ти позволя да внасяш хуманитарни стоки’, е почти като да кажеш на човек, останал без работа: ‘Не се тревожи, можеш да влезеш в магазина и да купиш каквото пожелаеш’“, обяснява Родригес.

Десетилетия наред академици спорят за ефекта на санкциите върху смъртността, но трудно доказваха връзка. Джой Гордън от Университета Лойола (Чикаго) казва, че изследването в Lancet предлага „убедителен аргумент, подкрепен със стриктна методология, че санкциите пряко влияят на смъртността“ във всички възрастови групи.

Изследователите призовават политиците към умереност при прилагането на санкции, особено тъй като инструментът се използва все по-често. Около 25 % от страните са били санкционирани от САЩ, ЕС или ООН в периода 2010–2022 г., спрямо 8% през 60-те години, сочат данните от Global Sanctions Database, цитирани в проучването.