Тръмп премахва ограниченията върху сондажите в Арктика на Байдън

Администрацията на Тръмп се стреми да отмени ограниченията от ерата на Байдън, които блокират сондажите за нефт в по-голямата част от огромния петролен резерв в Аляска, в който се смята, че има около 8,7 милиарда барела петрол.

Министърът на вътрешните работи Дъг Бъргъм обяви планираната промяна в политиката късно в неделя на кметство в Уткягвик, село на брега на Чукотско море, докато той и други членове на кабинета на президента Доналд Тръмп са на посещение в Аляска, за да насърчат развитието на енергетиката в региона.

Мярката ще отвори нови възможности за разработване на нефт и газ в Националния петролен резерв на Аляска с площ 23 млн. акра - парцел с размерите на Индиана в северозападната част на щата, който преди век е бил заделен като източник на енергия за военноморските сили.

Действието е в отговор на указ на Тръмп, издадено след встъпването му в длъжност през януари, когато той подписа изпълнителна заповед, налагаща множество промени в политиката, предназначени да разширят разработването на нефт, природен газ и полезни изкопаеми в Аляска.

Още по темата

Санкционираният руски завод за LNG в Арктика използва нова производствена линия

САЩ и Русия обмислят сътрудничество по арктическите търговски пътища

Според оценка на Геоложката служба на САЩ от 2017 г. резерватът съдържа приблизително 8,7 млрд. барела петрол. А добивът в него ще нарасне рязко с развитието на последните открити находища. Аляска прогнозира, че добивът на суров петрол от резервата ще нарасне до 139 600 барела на ден през фискалната 2033 г., в сравнение с 15 800 барела на ден през фискалната 2023 г.

Мярката на Тръмп ще отмени правилото от 2024 г., наложено по времето на бившия президент Джо Байдън, с което 13 млн. акра от резервата бяха определени като „специални зони“, в които се ограничава отдаването на зони за бъдещ добив на нефт и като същевременно се запазва забраната за лизинг на 10,6 милиона акра от Националния петролен резерв на Аляска.

Правилото затрудняваше бъдещите сондажи и добив на нефт в резервата, където активно работят компании като ConocoPhillips, Santos Ltd., Repsol SA и Armstrong Oil & Gas Inc. ConocoPhillips разработва своя проект Willow за 600 млн. барела в резервата, който се очаква да добие първия нефт през 2029 г.

Изявлението на Бъргам беше посрещнато с аплодисменти в центъра за културно наследство в Уткягвик, където местните жители се бяха събрали, за да разговарят за развитието на ресурсите с представители на администрацията на Тръмп, както и със сенатор Дан Съливан и губернатора на Аляска Майк Дънливи. Към Бъргъм, който ръководи Националния съвет за енергийно господство, се присъединиха заместник-председателят на комисията, министърът на енергетиката Крис Райт и администраторът на Агенцията за опазване на околната среда Лий Зелдин.

Райт заяви, че очаква увеличаване на добива на нефт в Аляска - вероятно до 4 пъти в богатия на залежи Северен склон - и разкритикува дългогодишната политика, която според него е „задушавала“ потенциала на региона.

Рекс Рок старши, ръководител на Регионалната корпорация на Арктическия склон, една от 13-те регионални корпорации на коренните жители на Аляска, създадени по силата на федералния закон, заяви, че правилото от 2024 г., ограничаващо енергийното развитие в далечния север, не е получило подкрепата на региона.

Природозащитниците твърдяха, че правилото на Байдън е от съществено значение за опазването на голям участък от непокътната земя в Арктика - огромен регион от тундра и влажни зони, в който има изобилие от диви животни.

Те настояват, че в условията на затоплящ се свят няма достатъчно основания за изгарянето на големия запас от петрол, който се съдържа в резервата.

Новото предложение ще даде на обществеността 60 дни за коментари, което ще създаде предпоставки за потенциално бърз обрат и нови лизингови договори в резервата. Природозащитниците, които се радваха на първоначалните защити, биха могли да се опитат да оспорят обрата във федералния съд.  

Още по темата

Доставките на руски петрол намаляват заради обемите от Арктика и Черно море

Норвегия предлага първите площи за дълбоководен добив в Арктика